Решение № 956 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300500611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670 чрез юрисконсулт Х. Х. против решение № 4830/04.12.2024г., постановено по гр. д. № 10220 по описа за 2023г. на VIII гр. с., с което се отхвърля предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК***, против Г. Б. Б., ЕГН ********** с особен представител адв. Л. К., иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 422, 86 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 28.11.2018г. – 06.03.2023г. за обект, находящ се в гр. П., бул. „Б**; сумата 65, 81 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2019г. – 28.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.03.2023г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2073/29.03.2023г., издадена по ч. гр. д. № 4395/2023г. по описа на РС Пловдив, I гр. с., като неоснователен и недоказан. Осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК**** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив депозит за СГЕ в размер на 100 лева. Със същото решение се признават за неистински документи представените от ищеца в заверен препис и в 1 оригинал покани за доброволно изпълнение от 04.01.2022г. и от 01.04.2022г., като същите са изключени от доказателствата по делото.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно.Прави се оплакване, че съдът не е преценил правилно съвкупността от събраните доказателства, съотв. не е направил правилни изводи. Поддържа се, че не било налице недобросъвестно поведение на ищеца.Налице било и процесуално нарушение, доколкото съдът не указал на ищеца, че следва да докаже размера на вземането си, което ограничило правото им на защита.Направено е изчисление във въззивната жалба относно размера на непогасените по давност суми за предоставените услуги.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.Претендират се разноски за заповедното, за първоинстанционното и за въззивното производство.

Постъпила е и частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК***, против постановеното първоинстанционно решение в частта, имаща характер на определение, с която се признават за неистински документи представените от ищеца в заверен препис и в оригинал покани за доброволно изпълнение от 04.01.2022г. и от 01.04.2022г., като същите са изключени от доказателствата по делото.Твърди се, че в тази част решението е неправилно и необосновано по подробно изложени съображения.Моли се за неговата отмяна.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба.В хода на въззивното производство чрез особения представител се поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Писмен отговор е постъпил по частната жалба, която се оспорва като недопустима, доколкото съдържа съображения по същество, които биха имали значение на защита в евентуално наказателно производство. Иска се частната жалба да бъде върната като недопустима и производството по нея да бъде прекратено.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, останала недоволна от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът Г. Б. Б., ЕГН **********, носейки отговорност по силата на закона за задълженията си, възникнали при доставка на ВиК услуги, дължи на водоснабдителното дружество сумата от 422, 86 лева, представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна вода и 2 отведена канална вода за периода 28.11.2018г. до 06.03.2023г., както и мораторна лихва за периода 31.01.2019г. до 28.02.2023г. в размер на 65, 81 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.Твърденията в исковата молба са, че за периода 28.11.2018г. – 06.03.2023г. ответникът има непогасени задължения към водоснабдителното дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П., бул. „Б****, в претендираните размери, за което били издадени описаните от ищеца фактури.Твърди се, че ответникът е „потребител“ на ВиК услуги и фигурира в базата данни на оператора под № ****.Отчета в имота на потребителя бил извършван по показанията на монтирани в имота измервателни устройства с номера в картотеката на дружеството № *** и ****.Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребителя, респ. негов представител.Към водомер *** не се извършвало водоподаване и съотв. не се извършвал отчет по показания на измервателното устройство.На ответника лично и на адреса на водоснабдения имот били върчени два броя покани за доброволно плащане на 04.01.2022г. и 01.04.2022г. При получаването им същият не възразил относно дължимостта на сумите. За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Образуваното заповедно производство № 4395/2023г. по описа на РС Пловдив, I гр. с., е приложено към настоящето дело, като от него е видно, че съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение е върнато с отбелязване, че по сведение на съсед лицето не живее на адреса.При тези данни заповедният е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ.Съобщението е връчено на процесуалния представител на дружествотозаявител на 16.06.2023г., а иска е предявен в рамките на законовия срок на 12.07.2023г., поради което е допустим.

Назначеният особен представител на ответника по делото е подал писмен отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен по основание и размер.Направил е възражение за липса на облигационна обвързаност между страните по делото, доколкото не било доказано, че ответникът е собственик на водоснабдения имот и съответно потребител на ВиК услуги.Оспорен е подписа му на приложените към исковата молба карнети, както и за получател на поканите за доброволно изпълнение.Направено е и възражение за погасяване на претенциите по давност за периода 28.11.2018г. – 10.03.2020г.

От извършената справка в имотния регистър и приложения заверен препис от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том IV, рег. № **, нот. дело № ** е видно, че А. Б. Б., ЕГН **********, е собственик на процесния имот, въз основа на извършена доброволна делба, като няма данни впоследствие да се е разпоредил с 3 имота.

В приложените по делото карнетни листове като писмени доказателства са направени записвания за показанията на монтираното измервателно устройство в имота на ответника от 2017г. до 03.01.2023г., като подпис на потребител фигурира на пет места – на дати 19.10.2018г., 19.04.2019г., 20.11.2019г., 01.07.2020г. и 01.12.2022г., като на последната дата в графа показание е отразено 098 и е констатирана разлика в кв. метри - 5.

Към исковата молба са приложени и две покани за доброволно изпълнение, връчени на ответника на 04.01.2022г., които писмени доказателства, заедно с карнетните листове, са оспорени от ответната страна досежно истинността на подписа на получателя, съотв. е открито производство по чл. 193 от ГПК пред районния съд.

Във връзка с оспорването истинността на подписа на ответника в приложените писмени доказателства от ищцовата страна, първоинстанционният съд е допуснал изслушването на съдебно-почеркава експертиза, от заключението на която се установява, че подписите, положени за „потребител“ на 23.03.2018г., 19.10.2018г., 01.12.2022г. и 12.2022г., са на ответника Г. Б. Б..Останалите изследвани подписи, както в карнетите, така и в двете покани, не са изпълнени от него.

В първоинстанционното производство е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която след извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е установено, че за процесния период от 28.11.2018г. до 06.03.2023г. не са извършени плащания от страна на ответника.Размера на главницата и лихвата за процесния период са изчислени от вещото лице, както следва: главница 422, 86 лева и лихва 65, 81 лева.Направена е констатация, че през процесния период счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, вкл. редовно са осчетоводени процесните фактури, издадени за задълженията на ответника. Сумите по фактурите са формирани съобразно съставените карнети и определените цени от оторизирания държавен орган.

Районният съд е приел в оспорваното решение, че претенцията за периода от 28.11.2018г. до 26.03.2020г. се явява погасена по давност, поради изтичане на приложимия в случая тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а с оглед разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД погасено по давност се явява и акцесорното вземане за лихва за забава за периода 31.01.2019г. до 26.03.2020г.Доколкото от ищеца не били ангажирани доказателства за размерите на задълженията на ответника за периода 27.03.2020г. – 06.03.2023г. и мораторна лихва за периода 27.03.2020г. до 28.02.2023г., претенциите се явявали недоказани, съотв. неоснователни.

Относно оспорените покани за доброволно изпълнение районният съд е приел, че същите са неистински документи и ги е изключил от доказателствата по делото.

Въззивният съд, след като направи собствен анализ на събраните по делото 4 доказателства, намира въззивната жалба за частично основателна, а частната жалба за неоснователна.

Правилен е изводът на районния съд, че ответникът като собственик на процесния имот има качеството на „потребител“ на ВиК услуги, за което не се поддържа и възражение във въззивното производство.Същевременно настоящият състав приема, че доставените количества питейна вода в имота през процесния период се установяват от приложените писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.Представените карнети са частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за автора факти /за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова полза парични вземания/. От заключението на съдебнопочерковата експертиза е установено, че подписите, касаещи процесния период са положени от ответника, поради което съдът приема, че оспорването по реда на чл. 193 от ГПК досежно тези писмени доказателства не е проведено успешно и няма основание да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност.

Относно изискуемостта на вземането за заплащане на сумите за предоставените услуги настоящият състав на съда взе предвид, че се касае за периодични плащания, дължими след изтичането на всеки отчетен период по договора, който е с продължителност от един месец и започва всеки месец на една и съща дата, наречена дата на фактуриране.

Съгласно чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Пловдив, срока за плащане е 30 дни след датата на фактуриране.На тази датата се начислява използването на ВиК услуги през последния отчетен период.Поради това следва да се приеме, че денят за изпълнение на месечното задължение е определен и е бил известен на длъжника, поради което покана за настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на отделните месечни вноски, не е била необходима.Следователно, независимо че подписите за получател в поканите за доброволно изпълнение не са на ответника, това не променя извода за настъпила изискуемост на претендираните вземания, респ. за дължимостта им.