Решение № 930 от 15.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500072 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от М. А. З., ЕГН **********; против решение№ 4368/07,11,2024 г., постановено по гр. д. № 18024/2023 г. на РС Пловдив. От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното като незаконосъобразно – поради противоречие с материалния закон и необоснованост, и вместо това да отхвърли предявените искове за признаване дължимостта на претендираните вземания.

Ответникът по жалбата С. К. Г., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. 240 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. К. Г., ЕГН **********; твърди, че предоставил на 1 ответника М. А. З., ЕГН **********; суми в заем, както следва: 1/ с договор за заем от 07,06,2018 г. – сумата от 9300 лв., с уговорен срок за връщане до 07,06,2023 г.; 2/ с договор за заем от 09,07,2018 г. – сумата от 8900 лв., с уговорен срок за връщане до 09,07,2023 г.; 3/ с договор за заем от 06,08,2018 г.

– сумата от 9000 лв., с уговорен срок за връщане до 06,08,2023 г.

Заемополучателят не върнал сумите в срок. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на посочените задължения по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва да е подписал процесните договори. Оспорва да е получил посочените суми.

С обжалваното решение РС е приел за основателни исковете и е признал дължимостта на вземанията.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15234/2023 г. на РС Пловдив, за посочените по-горе вземания ищецът се е снабдил със заповед № 7148/19,10,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Срещу същата длъжникът е предявил в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

За основателност на предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно сключени договори, на които основава вземанията си.

Договорът за заем е неформален и реален – за да се приеме, че е сключен, следва да се установят: постигане на съгласие между страните за последиците на договора, както и предаване на уговорената сума – предмет на заема.

2

С исковата молба са представени сочените в нея договори за заем.

Във връзка с предявеното от ответника оспорване на положените от негово име подписи, пред РС е изготвена СГЕ. От заключението й се установява, че възражението на ответника е неоснователно –процесните договори са подписани от ответника.

Спорен пред настоящата инстанция остава въпросът дали сумите по договорите са предадени на ответника. С исковата молба (в края на първото изречение) ищецът твърди, че сумите са предоставени „в заем срещу разписка“.С клаузите на чл. 2 от процесните договори (идентични по съдържание) страните са уговорили следното: „предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се извършва в брой или по сметка, посочена от заемателя, при подписване на настоящия договор, като договорът служи за разписка за предадената сума, в случай, че предаването е в брой“. Според въззивния съд, така заявената воля на страните предвижда две възможности за предаване на сумата – по посочена от заемателя банкова сметка или в брой, като и в двата случая страните уговарят предаването да е при подписване на договора. Доколкото липсва изрично посочване на банкова сметка от страна на заемателя, следва да се приеме, че плащането е извършено в брой. В такъв случай, според изричното посочване във възпроизведената клауза, договорът служи за разписка за предадената сума.

Следователно с подписа си върху процесните договори ответникът е удостоверил и получаване на заемните суми. С това следва да се приеме за установено сключването на описаните в исковата молба договори за заем и възникването на задълженията за връщане на претендираните суми.

Доколкото уговорените с договорите падежи са настъпили, вземанията на ищеца са изискуеми. При тежест върху ответника, същият не установява (нито твърди) да е изпълнил задълженията си за връщане на сумите, поради което исковете следва да се приемат за основателни.

До същите изводи е достигнал и РС, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за въззивното производство, които се констатираха в размер на 2826 лв.

По изложените съображения съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 4368/07,11,2024 г., постановено по гр. д. № 18024/2023 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА М. А. З., ЕГН **********; да заплати на С. К. Г., ЕГН **********; сумата от 2826 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и шест лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4