Решение № 309 от 24.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20243100502477 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 88469/04.11.2024г./вх. No на ВРС/, подадена от И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу Решение № 3657/ 21.10.2024г., постановено по гр.д. № 1567 / 2024г. по описа на РС – Варна, 20 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на И. Д. И. да бъде осъден ответникът ЗАД „Бул Инс”, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на ищеца разликата над присъдената сума от 7752,35 лв. до пълния предявен размер 7983,08 лв., като частичен иск от общата сума 9605,08 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК № ******, настъпили при ПТП от 02.09.2023 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК № *******, застрахован по договор за застраховка „Гажданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на увеличаване на размера на иска по чл. 214 от ГПК – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

1

В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Счита, че е налице тотална щета, като този въпрос бил поставен още в отговора на исковата молба от ответника. В този случай, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от действителната стойност, от която се приспада стойността на запазените части. Заключението на допълнителната САТЕ сочи, че стойността на запазените части възлиза на 522.00 лв., която именно сума следва да се приспадне от пазарната стойност на мотоциклета от 12 400.00 лв., както и сумата на извънсъдебно изплатеното обезщетение от 3 894.92 лв. Така се формира непогасен остатък от застрахователното обезщетение за вредите по МПС от деликта в размер на 7 983.08 лв., поради което искът се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 7 983.08 лв. Дори да се приемело, че не била налице тотална щета, съдът неправилно определил размера на дължимото и присъдено обезщетение на 7 752.35 лв. Съгласно т.8 от заключението, възстановяването на мотоциклета по средни пазарни цени за части и труд е в размер на 11 774.30 лева, определена от вещото лице за нови оригинални и алтернативни части. По т.9 от заключението е дадена и цена за възстановяването на мотоциклета по средни пазарни цени за части и труд в размер на 11 520.25 лева, определена от експерта само за нови алтернативни части. Т.е., цената на частите определена по т.8 от заключението била осреднена между оригинални и алтернативни части. Неправилно било да се осреднява между т.8 и т.9, тъй като алтернативните части веднъж вече били включени в размера на сумата по т.8. Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваната част и да уважи изцяло претенцията, както и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноските на въззиваемата страна за въззивната инстанция. Оспорва твърденията за тотална щета, като сочи, че не било представено доказателство за дерегистрация, което било основание за признаването на тоталната щета. Правилно било и калкулирането на средната пазарна стойност, което ВРС направил.

2

В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален представител, който поддържа депозираната въззивна жалба и се отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски по представен списък. Въззиваемата страна не се представлява от законен или процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от И. Д. И., ЕГН **********, ******* срещу ЗАД „Бул Инс”, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7983,08 лв., представляваща частичен иск от общо 9605,08 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000” с ДК № ******, настъпили при ПТП от 02.09.2023 г. реализирано по вина на водача на л.а. „Пежо 207“, с ДК № *******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.02.2024 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 02.09.2023 г. около 02:00 ч. на паркинга на Морска гара Я. С. управлявал собствения си мотоциклет марка „Сузуки ГСХ - Р 1000”, с ДК № ****** и когато преминавал покрай дискотека „Театро”, л.а.

„Пежо 207“ с ДК № *******, управляван от С. Х. при извършване на завой наляво не пропуснал мотоциклета и го блъснал. За настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен посочили л.а. „Пежо 207“ с ДК № *******, който бил застрахован по „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя на 07.09.2023г. за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и опис по щета № 2310027724. В описа били отразени като увредени следните детайли: спойлер преден, 3 спойлер страничен ляв долен, краш тапа лява, стойка краш тапа лява, рама, спойлер страничен долен, седалка задна, резервоар, мигач заден десен, калник заден, степенка задна дясна, странично огледало ляво, странично огледало дясно, гард на десен краш тапа кормило, бутон десен, воден радиатор и спойлер заден десен. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 3894,92 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване ищецът установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на мотоциклета е в размер на 13500,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 9605,08 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „Бул Инс”, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по „Гражданска отговорност“ сключена от деликвента. Оспорва се механизма на ПТП, като се сочи, че двустранният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Твърди се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за водача на автомобила, като за него е било обективно невъзможно да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва се, че вина за настъпването на ПТП носи водачът на МПС „Пежо 207“. Сочи се, че описаните щети на л.а. не кореспондират с декларирания механизъм за настъпване на процесното ПТП.

Сочи, че сумата от 9605,00 лв. е завишена, като плащането на сумата от 3984,00 лв. съответства изцяло на относимата Методика за уреждане на претенции за обезщетение на врели, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложима на основание на Наредба № 49/6.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Излага, че с извънсъдебното плащане щетите са изцяло обезщетени.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се и разноски.

В о.с.з. пред първа инстанция ищецът не се явява, представлява от адв.

4

Й. А., чрез който поддържа изразената позиция по същество. В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц. представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвани от съда писмени становища.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно остойностяването на имуществените вреди по мотоциклета.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че e налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

„Пежо 207“, с ДК № *******, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 02.09.2023г.; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 3894,92 лв

Страните не спорят, а и от представения по делото препис от СРМПС част II, издадено от МВР, се установява, че собственик на процесния мотоцилклет е ищецът И. И..

Отново не е спорно между страните, а и видно от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, подписан и от 5 двамата водачи - Я. С. на мотоциклет марка „Сузуки ГСХ Р 1000”, с ДК № ****** и С. Х. на л.а. „Пежо 207“ с ДК № *******, че именно застрахованият водач на автомобила при паркиране с ляв завой на паркинг на Морска гара пред дискотека Театро е ударил предната дясна част на мотоциклета на ищеца.

Не е спорно, че на 07.09.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на мотоциклета и съставил опис.

Не се спори, също така, и по отношение на подробно описаните в съставения от застрахователя и водача на мотоциклета – Я. С. – опис заключение на щети № 2310027724/12.09.2023 г., в който като увредени са описани следните детайли - спойлер преден, спойлер страничен ляв долен, краш тапа лява, стойка краш тапа лява, рама, спойлер страничен долен, седалка задна, резервоар, мигач заден десен, калник заден, степенка задна дясна, странично огледало ляво, странично огледало дясно, гард на дясна краш тапа кормило, бутон десен, воден радиатор и спойлер заден десен.

От приетото от първоинстанционния съд заключение по изготвената САТЕ, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП-то е следният, като този въпрос не се повдига пред въззивната инстанция: на 02.09.2023 г. около 02:00 часа Участник II с мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“ с рег. N:

******, управляван от И. Д. И., се е движил в гр. Варна, на „Морска гара“ по път покрай дискотека “Theatro”. Участник I с лек автомобил „Пежо 207“ с рег.