Решение № 156 от 14.10.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Силистра, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20253420200593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „ВИАНД ЕАД- клон СИТОВО”, ЕИК 8317428650033, седалище и адрес на управление- с.....1, представлявано от управителя Д. Д. Д. обжалва Наказателно постановление № 18-2500225/ 01.07.2025г., издадено от И. Н. Н. на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Русе, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – И. Н. Н. на длъжност Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Русе, надлежно уведомена, не се явява, вместо нея се явява ст.юрисконсулт С. Т., упълномощена и приета от съда.

Жалбоподателят ”ВИАНД ЕАД- клон СИТОВО”, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо него- проц.представител адв.С. Н. при АК-Силистра, упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока. Претендира и направените по делото разноски.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителят П. Е. П., която се яви и даде своите показания 1 добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

Свидетелят по акта Д. П. Ш., редовно призована, не се явява. По искане на страните и след като прецени материалите по делото, съда счете, че нейният разпит не е наложителен, тъй като нарушението е установено по официални писмени документи, поради което и фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена и без нейния разпит. Предвид изложеното по-горе, съда по искане на страните изключи от списъка на свидетелите Д. П.

Ш..

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателят беше представено ново писмено доказателство- актуално съС.ие относно прекратени трудови правоотношения на „Вианд ЕАД- клон Ситово“ с Р. Г. Р. Съда като взе предвид становището на ответната страна, счете представеното ново писмено доказателство за допустимо и своевременно представено, поради което с мотивирано протоколно определение го прие към доказателствата по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

При извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д „ИТ“- Русе е било констатирано от контролния орган, че жалбоподателят „Вианд ЕАД- клон Ситово“, в качеството му на работодател, с обект на контрол: фуражен завод в с.Борисово, не е изпълнил приложена принудителна административна мярказадължително предписание № 39 от протокол за извършена проверка на ДИТ- Русе с изх. № ПР2409312 от 24.09.2024г., отнасящо се до това: „Работодателят да заплати с увеличение положения труд на 23.03.2024г. / събота / на работника Р. Г. Р., ЕГН **********, съгласно чл.262, ал.1, т.2 от КТ“, със срок за изпълнение 07.10.2024г.

На 25.09.2024г. с писмо с вх.№ 24117073 на ДИТ- Русе, жалбоподателят в качеството му на работодател е поискал удължаване на срока на предписанието. С писмо с изх. № 24087544/ 27.09.2024г. на ДИТ- Русе, срокът на предписанието е бил удължен до 24.10.2024г.

Според становището на контролиращата инстанция, нарушението е било извършено от жалбоподателя на 25.10.2024г., тъй като същия е бил длъжен да изпълни влязла в сила приложена от контролен орган на ДИТ принудителна административна мярка, с което е бил нарушен чл.415, ал.1 от КТ. В хода на административното производство са били поискани, но не са били представени доказателства, че жалбоподателят в качеството му на работодател, е изплатил с увеличение положения труд на 23.03.2024г. / събота / на работника Р. Г. Р.

Предвид установеното, на жалбоподателя е бил съставен АУАН № 18-2500225 от 09.06.2025г. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, в присъствието на представител на наказаното лице- Д. Д. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, възражение срещу съставения АУАН не е постъпило.

Нарушението не е било отстранено в дадения от контролния орган срок, нито към 2 момента на последващата проверка и не можело да бъде квалифицирано като маловажно, съгласно чл.415в, ал., от КТ, според становището на АНО. Не са били налице смекчаващи обстоятелства, поради които да се приемело, че степента на обществена опасност е било пониска в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, както и не са били налице обстоятелства, които да навеждат на по-висока степен на обществена опасност, съобразно становището на АНО, поради което и на 01.07.2025г. е било издадено и обжалваното НП № 18-2500225/ 01.07.2025г., с което жалбоподателят е бил наказан за извършеното от него административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ с административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя П. П.; писмените, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

АУАН № 18-2500225/ 09.06.2025г. и обжалваното НП № 18-2500225/ 01.07.2025г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ, извършено на 25.10.2024г. според становището на АНО. АУАН № 18-2500225 въз основа на който е било издадено и обжалваното НП, е бил издаден обаче едва на 09.06.2025г., т.е. след изтичането на давностния срок от 3 месеца от откриването на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл.34, ал.1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл.34, ал.1 от ЗАНН).

Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни съС.ия и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено 3 обективни дадености. В конкретния случай обективната даденост се свежда до неизпълнението на задължително дадени предписания, които е следвало да бъдат изпълнени в срок до 24.10.2024г., поради което и контролния орган е приел, че нарушението е било извършено от 25.10.2024г., т.е. следващия работен ден в който не е било изпълнено предписанието. Следователно още в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е било обективно възможно да се узнае за процесното нарушение и за неговия извършител. Поради тази причина, несъставянето на акт за установяване на административното нарушение до 25.01.2025г. е погасило по давност административнонаказателната отговорност на дееца.

Видно от съдебната практика, щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административно наказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административно наказателното право). Затова реализацията на административно наказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законно установените срокове, които, както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio / служебно, по свой почин / да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Именно в тези доводи се включват правилното разбиране на понятието „компетентност на органа” която е винаги нормативно определена. По дефиниция компетентността на един административен орган, респ. АНО, посочва кръга от въпроси, с които той е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно наказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”.

Следователно, определената с нормата на чл.416, ал.5 от КТ компетентност на органите на Д „ИТ“- Русе да съставят АУАН и на директора на Д „ИТ“- Русе или упълномощени от него длъжностни лица– да издават НП, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност търговските субекти, извършили нарушения по този кодекс / КТ /, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Връзката между 4 публичните права и задължения е иманентно присъща на самата „компетентност” и аргумент, от категорията на поддържания по делото от страна на наказващия орган, че той налагал наказанията по КТ, но нямал задължение да следи и установява нарушенията, е крайно неприемлив, като изначално противоречащ на духа и разума на закона. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл.36 от ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл.52 - чл.57 от ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законоустановените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай- изтичането на нормативен срок за изпълнение на задължително писмено предписание. Или, компетентността по чл.416 от КТ на Д „ИТ“ не може да бъде разделена на „публично субективно право да накаже извършилия нарушение по КТ” и на „липса на задължение да установи санкционираното административно нарушение”, съгласно нормативния регламент, вкл. съобразявайки сроковете по чл.34 от ЗАНН.