Протокол № 417 от 19.03.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 417 гр. Варна, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20243100502179 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:18 часа се явиха:

Въззивницата В. К. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв. В. М., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият С. Д. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв. Д. Й., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Д . , редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.

АДВ. М.: Моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва писмено заключение с вх. №6862, постъпило на 10.03.2025г. във ВОС, от вещото лице Р. Г., по допуснатата съдебно – психологична експертиза. Констатира, че не е спазен с един ден срока по чл.199 от ГПК.

АДВ. М.: Нямаме възражения по изслушването на вещото лице.

АДВ.Й.: Нямаме възражения по изслушване на вещото лице.

С оглед липсата на възражения и от двете страни СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице след снемане на самоличността му:

Р. С. Г.: 72г., бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение. Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам така даденото заключение.

АДВ. М.: В експертизата на стр.9, констативно-съобразителната част, в последния абзац е записано, че „детето при срещата с майката започва да се отдалечава, затваря с длани очите си, крие се. Едва когато бащата напуска помещението, детето отива до майка си, която го гушва и едва тогава то се отпуска и настоява да бъде с нея“. Ако можете да кажете това упорстване да бъде с майката, настояване да бъде с нея в какво се изразява?

В.Л.Г.: Децата не изразяват състоянията си с думи, но аз съм описала много подробно този вътрешен дискомфорт. Дискомфорт, който преживява 2 детето, но то не го осъзнава и затова го показва с тялото си. Тоест в присъствието на бащата то е смутено, не може да се отпусне, не може да прояви тази емоция и чувства към майката, но когато бащата излиза, то се успокоява и отива към майката, и там съм описала как те се гушват.

АДВ. М.: А дали е казало, че иска да остане с майка си?

АДВ. Й.: Възразявам срещу въпроса, така зададен.

СЪДЪТ дава възможност на вещото лице да отговори на поставения от адв. М. въпрос, ако има конкретен спомен.

В.Л.Г.: Имам спомен, че детето не искаше да се отделя от майка си. С думи не го изрази, но не искаше да се отделя.

АДВ. М.: Представлява ли ограниченето на контактите на детето от единия родител към другия родител форма на поведение, която се наблюдава в случаите на отчуждаване на родителя?

В.Л. Г.: Аз също съм описала много подробно, че в конкретния случай има едно съвсем леко начало на отчуждение, което може да бъде преодоляно на този етап.

АДВ. М.: Представляват ли пак такава форма ограниченията за споменаването на родителя пред детето, в семейството?

В.Л. Г.: Разбира се, това е в контекста.

АДВ. М.: Създаването на взаимовръзка между детето и единия родител, като се отхвърля другия родител, това създава ли предпоставки за развиване на тревожност, страх и нежелание на детето да се вижда с другия родител?

В.Л. Г.: Тези състояния аз съм ги описала. Ние не можем да кажем, че бащата изобщо ограничава контактите на детето с майка си, но при него има едни страхове и предубеждения може би, че майката не е толкова грижовна и загрижена за детето си. Това са неговите страхове, които също съм описала.

Така че да, детето трябва да се вижда. Трябва да има една постоянност във връзката с майката, защото по този начин се изгражда и емоционалната 3 връзка, връзката на привързаност с нея, която на този етап не е толкова добре формирана пълноценно.

АДВ. М.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

АДВ. Й.: Къде прочетохте информация, че бащата ограничава майката в контактите?

В.Л. Г.: Прочетох тази информация от цялостното изследване, което направих, от целенасоченото наблюдение, което също е основен метод. От методите, които съм приложила, а не само от интервюто и от това, което е казала майката. В отделни случаи да, когато може би детето е било болно, той е смятал, че е не е добре то да се среща, защото не е доизлекувано. Примерът, който дава е, че майката неподходящо, неправилно дава лекарства на детето.

Може би този страх, че тя няма да може толкова добре да обгрижва детето също го възпира в някой моменти. Имам данни, аз съм ги описала всички тези неща откъде съм ги прочела.

АДВ. Й.: Кои са конкретните белези на това, което сочите в т.4 от заключението, че има някаква начална фаза на родителско отчуждение, ние сме пред начална фаза?

В.Л. Г.: Цялостното поведение на детето по време на срещата с майката – че то дори не знае името й, че то не може да се отпусне и цялостното изследване, което направих и на двамата родители. Оттам имам основания да направя извод за едно леко, начално отчуждение на детето спрямо майката, съвсем леко, което може да се преодолее на този етап.

АДВ. Й.: Вие колко време прекарахте поотделно с детето, отделно с детето и бащата, отделно с детето и майката, и отделно бащата, майката и детето заедно?

СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Й. предвид липсата на необходимост вещото лице да прекарва конкретна продължителност в часове с 4 всяко обследвано лице. Времето за тестиране и обследване на лицата се опредя от вещото лице съобразно неговата компетентност, поведението на обследваните лица и нуждите и особеностите на всеки в конкретния случай.

АДВ. Й.: В т.1 говорите за вътрешен дискомфорт, който има психотравмен характер. Това е в първото изречение. В какво се изразява този вътрешен дискомфорт и травмата откъде е ?

В.Л. Г.: Този вътрешен дискомфорт, както и травмата, тя не се осъзнава от детето, но цялостното му поведение, това което преди малко описах как то се държа в присъствието на бащата при срещата, цялостното поведение на детето и изследването на самото дете ми дадоха основание да направя този извод.

В.Л. Г. на въпрос на съда: Аз съм обсъдила всичко за да направя този извод. Този психотравмен характер произлиза от това, че бащата има чувството за собственост или показа чувството за собственост: „ти си моето дете и трябва да бъдеш само мое“. Той не му го казва в този смисъл, но той го показва с цялото си поведение. Детето се противопоставя на това, но въпреки всичко то трябва да следва баща си, защото той е основният в момента човек, който се грижи за него. В този смисъл това поведение има доста драматичен характер и се проявява в телесните прояви, които аз съм описала.

АДВ. Й.: По т.2 от заключението, изречение 1-во – „детето показва отношение на привързаност към всеки един от родителите си, но по отношение на майката, последната е подтисната в присъствието на бащата.“ Това изречение не мога да го разбера.

В.Л. Г.: Аз го обясних. То е привързано и към двамата си родители, но когато е в присъствието на бащата то е подтиснато. Преди малко точно това обясних – той не може да го покаже, не може да покаже тази привързаност, не може да отиде до майката, не може да я гушне, не може с нея да усети майка си.

В.Л. Г. на въпрос на съда: Това не е обичайно отношение на дете към 5 родител. Детето проявява спонтанност към родителя, към когото е привързано. Обичайно проявява спонтанност, която в случая е подтисната.

АДВ. Й.: Аз в тази връзка зададох предходния си въпрос, който съдът отклони, но ще повторя: Колко време прекарахте заедно с детето, отделно с детето и бащата, отделно с детето и майката, и отделно бащата, майката и детето заедно?

СЪДЪТ отново отклонява въпроса на адв.Й. по аналогични с гореизложените съображения. Съдът вече се произнесе по този въпрос.

АДВ.Й.: По т.3 от заключението най - накрая, „предвид изведените и описани индикации…“ – кои конкретно са въпросните индикации?

В.Л. Г.: Аз до този момент говорих за тези неща, кои са показателите и индикациите в поведението на детето. Всичко онова, което описах това са индикации. Видимо няма, но при задълбоченото проследяване, професионалното проследяване дава индикации чрез телесните прояви на детето в момента, неговото невербално поведение.

АДВ. Й.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

АДВ. М.: Да се приеме заключението на вещото лице.

АДВ. Й.: Да се приеме заключението на вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното заключение отговаря на поставените задачи, поради което

Разпечатката съдържа 60 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9884fbcb-f5da-4bdb-8d9d-95e428411b8f