Решение № 1138 от 27.11.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1464/2024
- Вид
- Решение № 1138
- Подписан
- 27.11.2024
- В сила
- 23.10.2025
- Състав
- Живка Кирилова Желязкова - Спирова
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал.1, т.3 и т.10 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал.1, т.3 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.192, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.214 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1138 гр. Сливен, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230101464 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на Глава XXV „Бързо производство“ от ГПК и е образувано по предявени обективно кумулатвивно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “младши специалист“ в „Регистратура за некласифицирана и класифицирана информация“ във Военно формирование 42170 – Сливен, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за срок от 11.03.2024г. до 30.04.2024г. за сумата от 2721 лева, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за по-ниско платена работа за срок от 01.05.2024г. до 11.09.2024г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, намиращи правното си основание в чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.357, ал.1 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл. 187, ал.1, т.3 и т.10 КТ, чл.188, т.3 от КТ и с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
В молбата си ищцата М. С. Т. твърди, че от тридесет години работила във Военно формирование 42170 по трудов договор, като последната й 1 длъжност е „Младши специалист“ в „Регистратура за некласифицирана и класифицирана информация“.
Сочи, че на 11.03.2024 г. й била връчена Заповед № ЛС- 5/11.03.2024 г. на основание чл.190, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.3, предл. първо „неизпълнение на възложената работа“ и т.10, чл.188, т.3 и чл.192, ал.1 от КТ при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1, чл.194, чл.195, чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ за нарушаване на трудовата дисциплина- неизпълнение на изпълнена от нея задача в пълен обем и отразяване на невярна информация, досежно непълнота на целия личен състав, касаещ отпуските на служителите, от която й било наложено дисциплинарно наказание уволнение, като заповедта била издадена от началника на формированието.
Оспорват се обстоятелствата и фактите, отразени в Заповедта за уволнение. Считат, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна.
На първо място, твърдят, че не е посочено ясно какво е извършеното нарушение, кой е „изготвения документ“, като същия не бил индивидуализиран като основание и темпорален период.
Изтъква се, че въз основа на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ в заповедта следва да бъдат посочени кумулативно две основания, които трябва да бъдат едновременно съществуващи и доказани - съгл. чл. 187, ал.1, т.3, предл. 1-во и т.10 от КТ. Също така, счита, че заповедта не отговаря и на основанието на чл. 194 от КТ, относно времето, през което работника е извършила нарушението. Освен това се твърди, че заповедта не е мотивирана за посоченото основание чл. 190, ал.1, т. 3 от КТ.
Излага твърдения ч, заповедта не отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в нея не е посочено кога е извършено нарушението и какво е точното извършено нарушение, кой е „изготвения документ“, тъй като липсва конкретна индивидуализация. Така също като правна квалификации в заповедта са посочени кумулативно две основания, които трябва да бъдат едновременно и съществуващи и доказани, съобразно чл.187, ал.1, т.3 от КТ, предложение първо,“неизпълнение на възложената работа“ и т.10 от КТ.
Твърди се, че в заповедта не е посочено кое е кумулативното задължение, което ищцата е нарушила като е посочено по следния начин „ …други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при 2 възникването на трудовото правоотношение.“ Твърди се, че няма описание на такова нарушение в процесната заповед, което прави заповедта в тази част незаконосъобразна, което произтича от нарушението на чл.195, ал.1 от КТ.
Сочи се, че заповедта не отговаря и на изискванията на чл.194 от КТ, тъй като не е посочено кога точно е извършила нарушението ищцата.
На следващо място се твърди, че заповедта не е мотивирана, съобразно изискването на чл.190, ал.1, т.3 от КТ.
Твърдят, че са налице субективни причини от страна на работодателя, на които се основава уволнението на работника, тъй като поведението води до взаимна връзка с нейната работа и конкретно за изпълнението на възложената й задача, както и че не е съобразил критериите на чл. 189, ал.1 и чл. 190, ал.2 от КТ, тъй като първите наказания са били за незначителни нарушения.
Посочва, че също, не са били спазени изискванията на чл. 193 от КТ, като не са й били искани обяснения за наложеното й наказание, относно системните й нарушения, като изпратената покана от нейния работодател е в пълно противоречие, като в Заповедта е написано, че списъка бил изготвен в срок. Същата, била посочила в списъка писмено важни и основателни причини за неточности неверни данни, след като част от документите, удостоверяващи исканите факти са при самия работодател, а изцяло нуждата и актуална информация била при служителя- капитан К..
Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 333, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от КТ, като не е била съобразена тежестта и вида на заболяването й, предписанията на ТЕЛК, начина и сроковете на изискваните разрешения.
Предвид гореизложените обстоятелства, моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповед № ЛС-5 от 11.03.2024 г., издадена от началник М. Д. Д. на военно формирование 42170 за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Моли да бъде възстановена на заемана преди уволнението длъжност „Младши специалист“ в „Регистратура за некласифицирана и класифицирана информация“. Освен това моли ответният работодател да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 9996 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставането й без работа за срок от 6 месеца, поради незаконното й уволнение, ведно със законната лихва върху сумата. Претендира за присъждане на направените по делото съдебни размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение.
3
Постъпил е отговор на исковата молба при условията на чл. 131 от ГПК, с който оспорват предявените искови претенции. Оспорват се фактите и обстоятелствата, както и твърденията в исковата молба. Оспорват факта, че в Заповедта не е посочена конкретна дата, на която ищцата е нарушила трудовата дисциплина, а именно на 21.12.2023 г., основават се на изготвения Протокол от съответната комисия, за който ищцата била уведомена на 22.01.2024 г.
Възразяват срещу обстоятелството, че не е посочено какво точно е извършеното нарушение, като посочват, че още в началото са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, като освен това били посочени и вредните последици от нарушението.
Сочат, твърдението, че в заповедта не е посочено описание на нарушенията по чл. 187, ал.1, т.3 от КТ и това по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ, като ясно е било посочено, че ищцата не е изпълнила възложената й задача със Заповед № РД- 409/18.12.2023 г., а именно да изготви горепосочения списък относно отложените годишни отпуски за предходни години, във връзка със системността на нарушението, което е трето под ред, като предните две нарушения не са били обжалвани от ищцата „..е несъстоятелно“.
Възразяват срещу твърдението за наличие на негативното отношение към ищцата, като считат, че това е само лично мнение на същата.
Оспорват твърденията на ищцата, относно неспазването на изискванията на чл. 193 от КТ, като изтъкват, че в заповедта са изброени и хронологично са посочени всички действия, които са предприети от работодателя при налагане на дисциплинарно наказание, а именно: със заповед №– РД-415/11.12.2023 г. е назначена комисия за извършване на служебна проверка; за резултатите от служебната проверка е изготвен Протокол с рег. № 54/19.01.2024 г., с който ищцата е запозната на 22.01.2024 г.; с покана рег. № 56/22.01.2024 г. ищцата е поканена да предостави писмени обяснения или да бъде изслушана на 25.01.2024 г.; на 25.01.2024 г. с ищцата е проведена беседа, същата е изслушана от работодателя, както и е предоставена възможност да представи писмени обяснения; проведената беседа е обективирана в Протокол с рег. № 69/25.01.2024 г., към който са приложени и представените от ищцата писмени обяснения.
Считат, че издадената заповед съдържа всички изискуеми от закона 4 реквизити, като е посочен момента на извършване на нарушението, неговото описание, както и от кой точно служител е извършено. Считат, че е неоснователно твърдението относно нарушението по чл. 190, ал.1, т.3 от КТ, както и посоченото основание по чл. 333, ал.3, т.2 и т.3 и ал.2 от КТ, тъй като е взето мнение от ТЕЛК чрез РКМЕ КЪМ рзи $ Сливен с писмо рег. № РКМЕ – 13-626/06.03.2023 г с приложено към него Експуртно решение № 00094 от зас.
№032/28.02.2024г.
Предвид гореизложеното, молят съда да отхвърли предявения иск за отмяна на дисциплинарно наказание „Уволнение“, наложено със Заповед № ЛС- 5 от 11.03.2014 г. на началника на военно формирование 42 170 – Сливен, като недоказан и неоснователен. Претендират за направените по делото съдебни разноски.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, моли съда да уважи изцяло исковата претенция. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното Военно формирование 42170 се представлява от началника на формированието и пълномощник, които молят да се отхвърли предявения иск за отмяна на дисциплинарното наказание „Уволнение“, като неоснователен и недоказан. Също претендират за присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Съдът на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на първоначалния иск по чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата от 30.04.2024 г. до приключване на производството по 191 лв. ежемесечно. Допуснал е изменение по чл. 225, ал. 1 от КТ, представляващо обезщетение за оставане без работа до общ размер на 2721 лв. калкулиран за периода от 11.03.2024 г. до 30.04.2024 г., както и относно иска по чл.225, ал.2 от КТ за периода на по-ниско платена работа за срок от 01.05.2024г. до 11.09.2024г. на стойност 1155 лева.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между ищцата и ответното военно формирование са налице трудовоправни отношения, съгласно които ищцата е работила последно на длъжност „Младши специалист“ в „Регистратура за некласифицирана и класифицирана информация“.
Също така не е спорно, че на 11.03.2024 г. й била връчена Заповед № ЛС5/11.03.2024 г. на основание чл.190, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.3, предл. първо „неизпълнение на възложената работа“ и т.10, чл.188, т.3 и чл.192, ал.1 от КТ при спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1, 5 чл.194, чл.195, чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ за това, че „Със своите действия, цивилен служител М. С. Т., „Младши специалист" в „Регистратура за некласифицирана и класифицирана информация" на военно формирование 42170 е нарушила трудовата дисциплина, като изпълнената от нея задача е в непълен обем и невярна информация, изготвения документ не съдържа целия личен състав с отложени отпуски и отпуските, които са вписани не са верни." И „При взимането на решението за налагане на дисциплинарното наказание е взето в предвид обясненията на цивилен служител М. С. Т., тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на служителя както и това, че е допуснала в рамките на една година още две нарушения на трудовата дисциплина както следва: по смисъла на чл. 187, ал.
1, т. 10 от Кодекса на труда с наложено дисциплинарно наказание „забележка" със заповед №249/05.07.2023 г. на Началника на военно формирование 42170 гр. Сливен; - по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда с наложено дисциплинарно наказание „забележка" със заповед №325/25.09.2023 г. на Началника на военно формирование 42170 гр. С.; Със своите действия цивилен служител М. С. Т. системно нарушава трудовата дисциплина като не изпълнява трудовите си задължения произтичащи от Кодекса на труда, Длъжностната характеристика за заеманата длъжност и заповедите на началника на военното формирование."