Решение № 20 от 08.09.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 08.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600035 по описа за 2022 година образувано по протест от ст. лейтенант Х.М. – прокурор във ВОП – София срещу присъда № 4/13.10.2021 г. по н.о.х.д. № 25/2021 г. по описа на Софийски военен съд.

С атакуваната присъда № 4/13.10.2021 г. по н.о.х.д. № 25/2021 г. по описа на Софийски военен съд подсъдимия капитан СТ. ХР. СТ. от РС „В.П.“ – П., ТО – В.Т. е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 393, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 360, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Със същата присъда съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 2 873,20 лв. са оставени за сметка на държавата.

Срещу постановения съдебен акт в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при ВОП – София. В него е посочено, че НОХД 25/2021 г. по описа на Софийския военен съд е било образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 16-Сл/2019 г. по описа на ВОП - София срещу капитан СТ. ХР. СТ., за престъпления по чл. 393, пр.1 от НК; чл. 360, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 360, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. В рамките на съдебното производство наказателното преследване срещу предаденото на съд лице е продължило по три от текстовете, а именно по чл. 393, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 360, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като за деянието по чл. 360, ал.1 от НК първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство поради изтекла давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК.

1

В протеста се поддържат съображения за необоснованост на постановената оправдателна присъда, като се твърди, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

След изготвяне на мотивите към присъдата, са депозирани допълнителни съображения, в които се посочва, че са налице допуснати процесуални нарушения по чл. 335, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосноваващи прилагането на реда по чл. 335, ал.2 от НПК и постановяване на нова присъда. Излагат се подробни съображения за това, че първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон и необосновано е игнорирал от доказателствената съвкупност експертното заключение по делото. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 107, ал.5 от НПК, тъй като не е извършен точен и обективен анализ на доказателствата, като съдът погрешно е извел извод, че липсва умисъл в действията на подсъдимия капитан С.С.. В протеста подробно са развити и съображения, за това, че като офицер от Българската армия той напълно е осъзнавал действието на разпоредбите на ЗЗКИ и ППЗЗКИ, съответно кои теми и какви данни, събрани и обобщени, както в неговия случай на самостоятелно съставяне на дисертационни трудове и проекти, съставляват класифицирана информация и служебна тайна.

Посочват се аргументи в посока на твърдението, че подсъдимият капитан С.С. е демонстрирал незачитане на законовите си задължения по чл. 102, т. 7 от ППЗЗКИ, като чрез представянето на разработките си пред лица без достъп до класифицирана информация с явно изразен военен характер, същите са станали достояние на неорганичен кръг от хора. В същото време е предоставил възможност тази класифицирана информация да бъде ползвана и предавана впоследствие за всякакви цели.

На следващо място, в протеста се развиват съображения относно годността на обвиненията по чл. 360 и чл. 393 от НК, а също и твърдение, че необосновано и неправилно първоинстанционният съд е приел за установена друга фактическа обстановка, различна от поддържаната в обвинителния акт.

От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, с която подсъдимия капитан С.С. е признат за невинен и оправдан да е извършил престъпленията по чл. по чл. 393, пр.1 от НК; по чл. 393, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 360, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията. Алтернативно с протеста се прави искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По делото е постъпило и възражение от подсъдимия капитан СТ. ХР.

СТ.. В него се сочи, че протестът на ВОП – София е неоснователен и немотивиран, присъдата правилна и законосъобразна. Счита, че мотивите към постановената присъда са изготвени в съответствие с изискванията на чл.

305, ал.3 от НПК, като първоинстанционният съдът е посочил какви обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и след задълбочен анализ на фактите по делото е изложил съображения за взетото решение по въпросите по чл. 301, ал.1 от НПК.

2

Твърди се, че първоинстанционният съд подробно е разгледал и съпоставил всеки един абзац от дисертационният му труд, за който обвинението твърди, че съдържа класифицирана информация и е посочил от кой явен некласифициран източник е взет и цитиран. Намира за правилни изводите на съда, че за разработването на научният му труд е ползвал единствено публична информация. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на Софийския военен съд, като правилна и законосъобразна.

В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 11.07.2022 г. по настоящото въззивно дело прокурорът поддържа изцяло аргументите, изложени в протеста и допълнението към него. Поддържа искане присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подсъдимия адв. Й. Цв. Й. и самият подсъдим кап. С.С. считат, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна. Поддържат изцяло съображенията изложени във възражението си, с което твърдят, че подсъдимият не е извършил престъпленията описани в обвинителния акт. Пледират съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимия офицер от запаса кап. СТ. ХР. СТ. е оправдан по повдигнатите му обвинения, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият офицер от запаса кап. СТ. ХР. СТ. участва лично в съдебното заседание по делото пред въззивната инстанция като поддържа аргументите обективирани от защитника му в съдебното заседание.

Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивния протест и допълнителните съображения към него, възражението от адв. Й. Цв. Й. – защитник на подсъдимия офицер от запаса кап. СТ. ХР. СТ., съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Софийския военен съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивния протест основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Първостепенният съд е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като принципно е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на 3 основния съд да направи и верни изводи по фактите, които в голямата си част се споделят от въззивната инстанция. Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на Софийски военен съд.

Въззивният протест е подаден от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните в достатъчна степен доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, различна от описаната в обвинителния акт:

С резолюция на Министъра на отбраната върху докладна записка с регистрационен № 22-20-36/13.03.2015г. на постоянния секретар на отбраната, било дадено разрешение на подсъдимия капитан СТ. ХР. СТ. за обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ чрез самостоятелна подготовка в ... „В. Л.“ – гр. В.Т..

В тази връзка подсъдимият започнал да подготвя ПРОЕКТ на дисертация на тема „Усъвършенстване на складирането на материални средства като елемент от логистичната система на Българската армия“. За целта подсъдимият капитан С. използвал единствено и само явни некласифицирани източници – литература, публикации в интернет, доклади и презентации от научни конференции и семинари. Подсъдимият – в разговор с хабилитиран преподавател от катедра „Стопанско управление и логистично осигуряване“, доцент доктор В.Б., която в последствие била избрана за негов научен ръководител, разбрал, че през месец март 2015г. полк. доцент д-р Н.Б.Н. (по настоящем „професор”) - .... „.........”, е участвал (присъствал) на семинар, проведен в хотел „.....” – курортен комплекс - Б., за периода 09-11.03.2015г.

По време на семинара на участниците са били предоставени материали (презентации и доклади) в електронен вид. В тази връзка доцент д-р Б. препоръчала на С. да помоли полковник доцент д-р Н. да му предостави визираните материали, които можело да му послужат при разработването на проекта на дисертацията му и на самата дисертация. След като осъществил контакт с полковник доцент д-р Н., същият предоставил на подсъдимия кап.

С.С. в електронен вид материали, които били на служебния му компютър, в служебното му помещение. Преди да му ги качи на магнитен носител, полковник Н. отворил файловете, от които било видно, че те нямали гриф за класификация, което означава, че същите не са класифицирани, т.е. не съдържат класифицирана информация.

Електронната папка, която полковник доцент д-р Н. предоставил на подсъдимият кап. С.С., съдържала следното:

1. Папка озаглавена „Втори ден”, в която се съдържали други 11 (единадесет) папки озаглавени: 2 отдел; 3 отдел; Б.; Б.; Бригада Л....; ВВС; В.;

Доклад ДЛ семинар; КВМС; КСВ и СКС.

4

В папка „Бригада Л....”, от която подсъдимият ползвал една част за проекта на дисертацията си, както и за самата дисертация, съдържала два файла, а именно файл тип „Microsoft Word Document” озаглавен „Брифинг за семинар на дирекция Л.... - 2015г.” и файл тип „Microsoft Power Point Presentation” озаглавен „БРИФИНГ семинар ДИРЕКЦИЯ Л.... 2015г.” Тези два файла представлявали ДОКЛАДА на командира на бригада „Л....”, който е бил изнесен на 09 - 11.03.2015г. на посочения семинар и който доклад подсъдимият кап. С. ползвал.

2. Папка озаглавена „Трети ден”, в която се съдържа един файл тип „Microsoft Power Point Presentation” с име „doklad_VA_Б.2015”.

3. Файл тип „Microsoft Power Point Presentation”, озаглавен „Административни указания”.

4. Файл тип „Microsoft Power Point Presentation”, озаглавен „Титул семинар СЛ 032015”.

Нито един от горепосочените файлове не съдържал гриф за класификация. Поради тази причина подсъдимият кап. С.С. приел, че тези документи не съдържат класифицирана информация и използвал една част от същите при изготвяне на проекта на дисертацията си, както и за дисертационния си труд. Подсъдимият кап. С. изрично посочил, че използваните материали и информация са именно цитати от „ДОКЛАД на командира на бригада „Л....” – 2015г.”, изнесен на конференцията в курортен комплекс „Б.“ на 09.03.2015 г. - 11.03.2015 г. По начина, по който му били предоставени визираните материали (презентации и доклади), било видно, че същите са явни некласифицирани материали.