Акт от 21.01.2011, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 573/2010
- Подписан
- 21.01.2011
Цитирани разпоредби
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал.1 т.2 б."в" · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
Решение № 9
Номер
9
Година
10.02.2012 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
01.12
Година
2012
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Стоянов Милушев
Секретар:
Христина Златомирова Русева
Деян Георгиев Събев
Йорданка Георгиева Янкова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Деян Георгиев Събев
Въззивно наказателно частен характер дело номер
20115100600268 по описа за
2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 71/22.11.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1022/2011 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия М. Р. А. от С., О., обл.К. за виновен в това, че на 13.09.2011 год, около 12.00 часа в с О., О., обл.К., причинил на И. А. Х. от с. О., О., обл.К., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – разкъсно - контузна рана в лявата теменно - слепоочна област на главата с дължина 2.5 см,поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”в” го е осъдил на наказание „глоба” в размер на 200 лв. С присъдата е осъдил М. Р. А. да заплати на И. А. Х. сумата в размер на 1 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени в резултат на леката телесна повреда неимуществени вреди, ведно със законната лихвавърху тази сума, считано от 13.09.2011 год., до оÛончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата му част и за разликата над 1 000 лв. до пълния му предявен размер от 2 000 лв. е отхвърлил, като неоснователен. Осъдил е подс.А. да заплати на И. Х. сумата в размер на 300лв., представляващи направените по делото разноски, както и да заплатипо сметка на РС-К. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия М. Р. А. от С., О., обл.К., чрез защитника му – адв.Ш., като във въззивната жалба се твърди, че извършеното деяние от подсъдимия не е умишлено, а се бил ядосал на изречените от тъжителя думи, повдигнал тоягата над главата си и в този момент, губейки равновесие, ударил с тоягата по главата тъжителя, вследствие на което потекла кръв. Твърди се в жалбата също, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд не взел предвид наличието на съвина у тъжителя, който с поведението си бил допринесъл за възникването на скандала на инкриминираната дата. По делото нямало назначена съдебно-медицинска експертиза и липсвало заключение на вещо лице, от което да се направи извода колко време са траяли болките и страданията на тъжителя, като защитникът на подсъдимия счита, че присъдения размер на гражданския иск е силно завишен. Навежда довод за явна несправедливост и на наложеното наказание на подсъдимия, същото не било съобразено с всички събрани по делото доказателства, с обществената опасност на деянието, отношението на дееца към деянието и характеристичните му данни по местоживеене. Моли с жалбата да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание подс.А. и защитникът му не се явяват, редовно призовани. В писмено становище защитникът на подсъдимия А. изразява становище, че поддържа жалбата така, както е предявена, като прави искане за намаляване както на наложеното на подсъдимия наказание, така и на присъдения размер на гражданския иск.
Ответникът по жалбата – частния тъжител И. Х., лично и чрез повереника си в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение на подсъдимия. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като при проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие не са извършени процесуално-следствени действия в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. и тъжителят Х. живеят постоянно в с. О., общ. К., обл.К.. Двамата са съседи, на възраст над 70 години, пенсионери. Отношения между тях били влошени и обтегнати от години, във връзка със спорове за имотната граница между собствените им имоти. През последната година всеки от тях депозирал жалби до различни институции против другия във връзка с имотните им спорове. Във връзка с такава жалба, адресирана до Община - К. от подс.А. против тъжителя Х., на 13.09.2011 год. св.Г. И. - служител в Община К., пристигнал в с. О., придружен от св.С.К., който пътувал с него по друга работа, като двамата свидетели спрели автомобила, с който пътували, пред имотите на подсъдимия и тъжителя. Св.И. потърсил подсъдимия, но него го нямало. Потърсил и тъжителя Х., който си бил у дома и представил на общинския служител документите, касаещи собствеността върху недвижимÞя имот, които притежавал. В това време при тях дошъл и братът на подсъдимия - св. О.А.. Докато общинският служител и тъжителят разглеждали представените от последния документи на пътя пред дома на тъжителя, към тях се приближил подс.А., който си помагал при ходенето с бастун. Идвайки в непосредствена близост до свидетелите и тъжителя, на около един метър от последния, заставайки лице в лице с него и без да каже нищо, подсъдимият вдигнал дясната си ръка, в която държал дървения бастун и нанесъл най - малко два удара с него в областта на главата на тъжителя. Свидетелите И. и К. останали изненадани от случващото се, тъй като не очаквали такова действие от страна на подсъдимия, но реагирали бързо, като хванали подсъдимия и го избутали от тъжителя, при което както подс.А., така и св.И. паднали на земята. От нанесените удари от главата на пострадалия обилно потекла кръв, която изцапала почти цялата предна част на ризата му. За случилото се бил сигнализиран ЦСМП - К.. Не след дълго на мястото пристигнала линейка и откарала тъжителя в медицинско заведение. За случая било сигнализирано и РУ „Полиция” - К., чийто служител извършил проверка и на същата дата - 13.09.2011 год., съставил протокол за предупреждение на подсъдимия.
След откарването му в ЦСМП, на тъжителя била направена ретнгенова снимка на главата и същият бил освидетелстван от съдебен лекар, който констатирал, че на пострадалия е причинена разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата, с дължина 2.5 см; оток на меките тъкани и синкаво-мораво-червено кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата и в областта на лявата долночелюстна става, които увреждания отразил в издаденото на тъжителя съдебномедицинско удостоверение № 21/13.09.2011 год. В същото съдебният лекар е посочил също, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелстваният /че на 13.09.2011 год., около 12.00 – 12.30 часа бил бит с бастун от познато му лице/; както и че разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М. А., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели С.К. и Г. И., които съдът кредитира изцяло; както и от писмените доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите К. и И., тъй като същите са непосредствени очевидци на случилото се на инкриминираната дата между подсъдимия А. и тъжителя Х., като показанията им са логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с другите доказателства по делото, свидетелите не са се показали като явно заинтересовани от изхода на същото и не са налице каквито и да било данни, внасящи съмнение в достоверността на показанията им. Така, и двамата посочени свидетели установяват по безпротиворечив начин, че на 13.09.2011 год. в С., О., около обяд, непосредствено са наблюдавали приближаването на подс.А. и нанасянето от него на тъжителя най-малко два удара в областта на главата с бастуна, който подсъдимият държал в ръка, без тъжителят да е предизвикал по никакъв начин действията на подсъдимия. Показанията на посочените двама свидетели се подкрепят и от съдебно-медицинското удостоверение, издадено на тъжителя от съдебен лекар още същия ден, в което са визирани обективните находки от нанесени телесни увреждания при извършеното освидетелстване на пострадалия, напълно съответстващи на показанията на свидетелите по отношение на времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията.
Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частта им, с която установява, че не искал да удари тъжителя Х., а се спънал и падайки го ударил с бастуна, който държал в ръка. Обясненията на подсъдимия в посочените части са нелогични, противоречиви и не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от другите доказателства по делото, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите. Не следва да бъде давана вяра и на показанията на св.О.А. – брат на подс.А., в частта им, в която свидетелят твърди, че когато дошъл брат му, тъжителят Х. го нападнал, при което брат му вдигнал държаната в ръка пръчка и паднал, като пръчката ударила тъжителя. Показанията на този свидетел се опровергават по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите И. и К., съгласно които при идването си при тях, подсъдимият, без да каже нищо и без каквито и да било действия или думи от страна на тъжителя, е нанесъл най-малко два удара в областта на главата на последния. Впрочем, видно е и от констатираните телесни увреждания на тъжителя, които са поне три на брой, в различни части на главата и на различни плоскости, че е невъзможно същите да бъдат причинени по твърдяния от подсъдимия и св.А. начин. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на св.А. в посочените части представляват опит за изграждане на защитна версия в полза на подсъдимия, целяща да го оневини, като свидетелят А. е близък роднина на подсъдимия – негов брат, при което е очевидно заинтересован от изхода на делото.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият М. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 13.09.2011 год. в С., О., обл.К., причинил на тъжителя И. Х. от С., О. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
От обективна страна престъплението е осъществено от подс.А., чрез нанасяне на удари с бастун /тояга/ в областта на главата на тъжителя, при което е увредил телесната му неприкосновеност, причинявайки му разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на главата, както и оток на меките тъкани и синкаво-мораво-червено кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата и в областта на лявата долночелюстна става. Разкъсно-контузната рана на главата е причинила разстройство на здравето на тъжителя, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а другите посочени телесни увреждания са му причинили болка и страдание. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Или, настоящият състав намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства по делото водят до единствено възможния извод относно авторството на деянието – че автор на същото е именно подсъдимият М. А., както и установяват времето, мястото и начина на осъществяването му, като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните увреждания на тъжителя да са причинени на друго място, по други време и начин, както и от други лица.
Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9883a942-3832-424d-81d7-4d80cbcf9b1e