Определение № 100 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Стефка Т. Михова

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500044 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 9915/25.11.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 18916/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. В. К. за сумата от 66,33лв. договорна лихва за периода 30.04.2023г.-30.06.2023г., 187,66лв. - обезщетение за забава за периода 01.05.2023г. до подаване на заявлението, както и законна лихва върху посочените суми и разноски.

Жалбоподателят „АСВ“ ЕАД поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в договора за кредит не е изрично посочено, че договорът за поръчителство следва да бъде сключен с „Ай тръст“ ЕООД, кредотополучателят е имал възможност да избере своя поръчител, поради което и тази клауза не е неравноправна.

Размерът на възнаграждението за поръчителя е уговорен между страните и отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Счита и за неправилен извода, че с този договор се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа, че двата договора са сключени свободно и при информиран избор на потребителя, поради което следва да се зачете свободата на договарянето. Развива съображения за липса на клаузи нарушаващи добрите нрави. Счита, че условията по договорите не са уговорени в ущърб на потребителя и му предоставят достатъчно възможности да изпълни задълженията си. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане, с което е оставено частично без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендирани суми, съставляващи дължими, но неизплатени суми от длъжник по договор за кредит, подробно описани в заявлението. Твърди се, че заявителят е цесионер по договор за цесия с поръчителя, който пък е платил задължението на кредитополучателя.

1

За да постанови обжалваното разпореждане съдът е посочил, че възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР и съставлява допълнителен разход по кредита. Вярно е, че на кредитополучателя е предоставена възможност да избира поръчителя си, но в един изключително кратък срок, в който практически той не е разполагал с друг избор. Това обуславя извод за това, че предложеното поръчителство е задължителен елемент от договора. Така посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, поради което и е налице противоречие с чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, което прави договора недействителен.

Приложил е нормата на чл.23 от ЗПК и е присъди главницата по договора.

Настоящата инстанция намира обжалвания акт за правилен. В заповедното заповедно производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. В производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва да прецени единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано – посочени са ясно страните, размера и основанието на вземането. Не се изискват доказателства за съществуването му, както и дали реално кредиторът е придобил това качество. В уредбата на заповедното производство е вменено задължение за съда да направи и преценка за неравноправни клаузи в потребителските договори. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че договорът за кредит и поръчителство са недействителни.

Както правилно е посочил и заповедният съд кредитодателят и поръчителят са свързани лица, като с договореното възнаграждение на поръчителя се достига до допълнителна печалба за кредитора, която обаче не е посочена като разход по кредита и така се цели заобикаляне на изискването за максимум на разходите по кредита/ при посочен ГПР от 46,96%, е очевидно че реалният такъв надвишава значително посочения/.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Независимо че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, което , обаче е свързано с кредитора, същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение. В случая, че при сключването на договора за потребителски кредит е предвидено обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, като по този начин е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Уговореното в договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя в действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя 2

„Ай тръст“ ЕООД. Предвид горното договорът за поръчителство се явява недействителен на осн. чл.11, т.10 от ЗПК. Недействителността на договора за кредит води до недействителност и на договора за поръчителство, доколкото не съществува главното задължение. На основание чл.23 от ЗПК се дължи връщане на главницата по кредита.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 9915/25.11.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 18916/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. В. К. за сумата от 66,33лв. договорна лихва за периода 30.04.2023г.-30.06.2023г., 187,66лв. - обезщетение за забава за периода 01.05.2023г. до подаване на заявлението, както и законна лихва върху посочените суми и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3