Решение № 4314 от 29.09.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4314

Хасково, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II тричленен състав, в съдебно заседание на девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20267260700741 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община Свиленград срещу Решение №77/28.04.2026г. по AHД №153/2026г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-191 от 18.12.2025г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона, а наложеното наказание – явно несправедливо. В потвърденото от съда наказателното постановление не било посочено, че нарушението било извършено на 01.08.2024г. Това, че в него бил възпроизведен текстът на даденото предписание не обосновавало извода, че административнонаказващият орган възприел за дата на извършване на нарушението 01.08.2024г.

Твърди се, че Констативен протокол №09-02-44/11.01.2024г. никога не бил връчван на Община Свиленград. Единственият известен на Общината протокол бил от 10.01.2024г., а не от 11.01.2024г.

Неправилен бил изводът на съда, че противоречията между акта за установяване на административно нарушение и НП не били съществени. Напротив, те били такива, тъй като в АУАН било вписано, че се проверява язовирна стена, а в НП – малка язовирна стена, и още: в АУАН се сочило, че не можело да се извърши обход и оглед, а в НП, че било налице установяване след обход и оглед. За процесния водоем имало повече от една стена, поради което не било ясно за коя точно ставало дума. В този смисъл не било ясно и как проверяващите се уверили, че предписанието не било изпълнено. Шибърната шахта на спирателния кран се намирала в близост до петата на язовира, от външната страна на стената, и след като не можело да бъде извършен обход и оглед на стената, оставало неясно по какъв начин административнонаказващият орган се уверил, че в действителност не било извършено почистване преди повече от една година на шахтата от земни маси. Освен това, тази шахта се намирала на границата на стената с пътища и нямало как да не бил налице достъп до нея.

Недоумение будело това, че в констативен протокол от 05.03.2025г. било посочено, че били извършени пробни манипулации със спирателния кран и че не били установени неизправности, а на 12.05.2025г., в съставения на тази дата констативен протокол, било записано, че нямало достъп за оглед на съоръжението. Това показвало, че към 05.03.2025г. шахтата била почистена и в периода от тази дата до 12.05.2025г. се получило ново натрупване на земни маси поради обилните пролетни валежи през годината.

Относно тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН се счита, че още към 01.08.2024г., когато изтекъл срокът на предписанието, служителите на ДАМТН можело да извършат проверка и да установят нарушението. В този смисъл срокът по посочената разпоредба от ЗАНН изтекъл на 01.11.2024г. След като служителите на АНО издали предписанията, именно те трябвало да следят за изтичането на тримесечния срок за съставяне на акта. Следователно, съставянето на акта на 08.07.2025г., сторено 11 месеца след извършване на твърдяното нарушение, било извън срока. След като Община Свиленград не изпратила писмо с уведомление, че тези предписания били изпълнени, то контролните органи следвало, в рамките на срока по чл.34 ЗАНН от изтичане на крайния срок за изпълнение на дадените предписания, да предприемат необходимите административнопроцесуални действия, в това число да извършат проверка на място. Възприемане на застъпваната от въззивния съд теза, че въпреки крайния срок изпълнение на предписанията от значение била датата на констатираното неизпълнение, означавало, че се поставял в неопределен срок от време възможност на контролните органи да извършват проверки за предписания, които били със срок на изпълнение години преди проверката. Това означавало и че ако Общината извършила повторно почистване на воден откос в периода 01.08.2024г. – 12.05.2025г., то нямало да бъде констатирано неизпълнение на даденото предписание. Ако проверка била извършена на 20.05.2026г. пак можело да бъде констатирано неизпълнение, макар че било ясно, че за повече от година от даване на предписанието до евентуалната проверка за неговото изпълнение имало възможност за формиране на нова растителност. Така например, ако проверка била извършена 2 години след крайния срок за тяхното изпълнение, според изводите на съда, следвало да се приеме, че отново не изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН.

Неправилни били изводите на съда за спазени чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В издаденото НП не била посочена дата на извършване на нарушението, вписана била дата на констативния протокол от 12.05.2025г., а само в АУАН било записано 01.08.2024г.

В съставения АУАН липсвала и информация за мястото на извършване на нарушението. Едва в НП било посочено, че става дума за малка язовирна стена с описание на мястото, но пък не била записана нарушената разпоредба.

Прието било, че нарушението било извършено чрез бездействие, но не било посочено какво било дължимото действие.

Неправилно не било възприето от районния съд възражението за нищожност на Констативен протокол №09-02-41/11.01.2024г. Неизпълнението на предписаните с този протокол предписания не можело да бъде санкционирано. Предписания за начина на експлоатация на водните обекти, тяхната поддръжка, извършването на ремонти и други технически дейности имали право да дават само назначени от областния управител комисии, но не и служители на ДАМТН.

Поддържа се тезата, че неуведомяването на ДАМТН от страна на Община Свиленград – че предписанието било изпълнено, не означавало, че то не било изпълнено в срок. Констатацията едва на 12.05.2025г., че не било извършено почистване с оглед дадените на 11.01.2024г. предписания, не означавала, че през есента на 2024г. това не било сторено. Последното било направено и констатирането 11 месеца след изтичането на срока на приетите от АНО факти било поради естествени биологични процеси и формиране на нова растителност. Към дата 01.08.2024г. проверка не била направена и състоялата се по-късно такава не можело да се счита за релевантна.

В жалбата се излагат и доводи за нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, като се твърди, че административнонаказващият орган не бил извършил необходимата проверка на акта, възраженията и доказателствата, преди да се произнесе по преписката.

На последно място, дори да се приемело наличие на нарушение, то представлявало маловажен случай по чл.28 ЗАНН, тъй като не били настъпили вредни последици, обществените отношения не били реално застрашени, а към момента на изтичане на срока за изпълнение предписанието то било изпълнено.

Претендира се отмяна на решението и на НП, и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в писмен отговор, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-191 от 18.12.2025г. на Председателя на ДАМТН, с което на Община Свиленград, представлявана от кмета А. В. К., за нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева, и е осъдил Община Свиленград да заплати на ДАМТН сумата от 66.47 евро (130.00 лева), представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд приел от фактическа страна, че на 10.01.2024г. служители на Регионален отдел „Западна Централна България” към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на стопанисвания от О. С. язовир „Кору баши” и съоръженията към него, находящ се в местността „*******”, в поземлен имот с [идентификатор], в землището на [населено място], общ.********, обл.******, при която констатирали, че водният откос е обрасъл с храстовидна растителност и единични дървета, което водело до нарушение на откоса по цялата дължина от вълнова ерозия, въздушният откос бил силно обрасъл с храстовидна растителност и че шибърната шахта на спирателния кран на основния изпускател била затрупана със земна маса, поради което се виждал само въртока на спирателния кран. За установеното на място служителите съставили констативен протокол, с който предписали да се почистят от храстовидна и дървесна растителност въздушния и водния откоси – в срок до 31.07.2024г., и да се почисти шибърната шахта на спирателния кран на основния изпускател от земна маса – също в срок до 31.07.2024г. В протокола било посочено, че собственикът в срок от 7 дни след изпълнението на дадените задължителни предписания следвало да уведоми писмено АНО за това. Копие от посочения констативен протокол било получено в Община Свиленград на 25.01.2024г. (видно от входящия печат), поради което наведеното в тази насока възражение било неоснователно. Дори да се приемело, че този протокол не бил получен от Общината, то негов представител присъствал на място и бил запознат със съдържанието му. Неоснователно било и възражението, че не бил връчен Констативен протокол № 09-02-41 от 11.01.2024г., а били запознати само с Констативен протокол от 10.01.2024г., тъй като било пределно ясно, че се касаело за един и същ документ – Констативен протокол № 09-02-41 за извършена проверка на дата 10.01.2024г. и изготвен на дата 11.01.2024г.

На 05.03.2025г., в съответствие със Заповед № 153 от 03.02.2021г. на Кмета на община Свиленград, Комисия в състав от четири човека извършила отново технически преглед на язовир „******” и съоръженията към него, като констатирала, че водоемът бил в неизправно състояние.

На 12.05.2025г. служители на ДАМТН отново извършили проверка на обекта, при която констатирали неизпълнение на предписанията, тъй като въздушният и водният откоси обрасли с гъста храстовидна растителност и единични дървета с приблизителна височина 1.70 – 2.50 метра, като по височината можело да се определи, че тя била многогодишна и че нямало следи от извършени дейности по почистване на земни маси на изходната шахта на основния изпускател, а поради гъстата храстовидна и дървесна растителност той не можел да се огледа. Констатациите били описани в Констативен протокол № 09-02-189/12.05.2025г.

За нарушението бил съставен АУАН № 09-031/08.07.2025г., а впоследствие било издадено НП № НЯСС-191/18.12.2025г.

От правна страна съдът е приел, че актът и НП били издадени от компетентни органи, и били законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати процесуални нарушения в производството по издаването им. Спазени били формата и редът при тяхното постановяване. Спазени били и изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Налице било и съобразяване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Констатирането на обстоятелствата по извършване на нарушението и неговия извършител било обективирано за пръв път в Констативен протокол №09-02-189/12.05.2025г., предвид което със съставянето на АУАН № 09-031 на 08.07.2025г. бил спазен както едногодишният срок от извършване на нарушението, така и 3-месечният срок за съставяне на АУАН, който течал от дата 12.05.2025г. Спазен бил и 6-месечния срок за издаване на НП, считано от 08.07.2025г. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водели до нарушаване на правото на защита на Общината и да били основания за незаконосъобразност и отмяна на НП.