Решение № 2084 от 09.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2084 гр. С., 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20211110209598 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „Т. С.” ЕАД, представлявано от ИД А.

Александров, срещу наказателно постановление (НП) № 6-14-3061/ 19.05.2021 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ - С., с което на жалбоподателя на основание чл.69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, чл.20, ал.1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, вр. Заповед № РД-734/ 06.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите е наложена текуща месечна санкция в размер на 7 913.94 лв. за наднормено съдържание на азотни оксиди /NOx/ в емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от ЕК № 7 към Изпускащо устройство № 2, считано от 17.02.2021 г.

В депозираната писмено жалба пространно се излагат доводи касателно незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, във връзка с което се моли на отмяна на НП; алтернативно, за изменение на наложената санкция в еднократна такава, както иза преценка относно маловажност на случая.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител.

Жалбата се поддържа и се мотивира незаконосъобразност на НП, с оглед отмяната му. Иска се присъждане на разноски.

Административно наказващият орган чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2021 г. е извършено контролно измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, по показатели азотни оксиди, серни оксиди, въглероден оксид и прах на ЕК № 7 към Изпускащо устройство № 2 на ТЕЦ „С.-Изток“ към „Т. С.“ ЕАД по годишен график за това. За извършената проверка от РИОСВ е съставен протокол за проверка № 21 от същата дата. В тази връзка в РИОСВ са представени на 10.03.2021 г. протокол № 291/ 17.02.2021 г. за извършени контролни измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници и протокол от изпитване № 01-0334/ 02 .03.2021 г. на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници на Централна лаборатория С.

– 01 към ГД „Лабораторно-аналитична дейност“. Въз основа на същите е извършена констатация за това, че на 17.02.2021 г. концентрацията на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от дейността на ЕК № 7 към Изпускащо устройство № 2 на ТЕЦ „С.-Изток“ към „Т. С.“ ЕАД, като оператор на Комплексно разрешително № 30/ 2005 г., превишава нормата за допустима емисия,определена в част 1, т.6 към чл.5, ал.1 от Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации по показател азотни оксиди: измерена стойност 274 mg/Nm 3 при НДЕ - 100 mg/Nm 3 и дебит на газа – 125 990 Nm 3/h.

За това е съставен констативен протокол № 10 от 30.03.2021 г. на РИОСВ-С..

На база на констативния протокол на 19.05.2021 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена текуща месечна санкция в размер на 7 913.94 лв. за наднормено съдържание на 2 азотни оксиди /NOx/ в емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от ЕК № 7 към Изпускащо устройство № 2, считано от 17.02.2021 г.

Приетата по-горе от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.СТ. Г. АЛ., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги прецени като достоверни и непротиворечиви, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят потвърждава по същество констатациите от извършената проверка на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения седемдневен срок от надлежна страна и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

По съществото на спора:

В това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП: дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията, сочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че констативният протокол и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ преклузивни срокове.

Основателни са релевираните възражения от дружествотожалбоподател за допуснати процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, да се налагат санкции на еднолични търговци и юридически лица, чиито размери се определят по реда на Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения. При 3 констатирани превишения на нормите за допустими емисии и/или неспазване на ограничения по данни от извършени контролни измервания, СНИ и СПИ на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, санкцията се изчислява по реда на чл. 20, ал. 1-4 от Наредбата /чл. 20, ал. 5 от Наредбата/.

Съдът констатира, на първо място, липсата на идентитет между отразеното в протокола и в постановлението касателно описание на нарушението и в какво се е изразило то, като описанието в НП е крайно лаконично. Така също в наказателното постановление не се визира дата и място на извършване на нарушението, задължителни негови реквизии по смисъла на ЗАНН, и не е налице описана фактическа обстановка, макар и пестеливо, механизъм на осъществяване на твърдяното нарушение, като е посочено единствено това, че е констатирано превишение на нормата за допустима емисия на азотни оксиди. Законовото изискване за ясно, пълно и точно описание на нарушението не е спазено, като липсва конкретизиране, в какво точно се изразява същото: дали са констатирани превишения на нормите за допустими емисии /концентрация на вредни вещества в отпадъчни газове/, и/или неспазване на ограничения по данни от извършени контролни измервания, СНИ и СПИ на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. Така в процесното НП липсва разграничение по смисъла на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, а сочената правна норма разглежда състави на няколко нарушения, изразяващи си в изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества /замърсители/ над нормите за допустими емисии /концентрации на вредни вещества в отпадъчните газове/ и/или над определените емисионни норми или ограничения, включително и кумулативното им осъществяване. Що се отнася до санкцията, не се установявава изрично посочена разпоредба от Наредбата касателно начина, по който се определя размера й в обжалваното наказателно постановление, което обосновава процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере административното наказание, в частност начина на изчисляване на санкцията и избора на конкретната санкция, а съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка, дали е спазен материалният закон.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че наказателното постановление е издадено незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

4

Предвид претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение и във връзка с изхода на делото, същата следва да бъде уважена - в размер, определен в чл. 37 от Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 150.00 лв. Касае се за съдебно производство, протекло в две съдебни заседания, в което е разпитан един свидетел, настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Софийски Районен Съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6-14-3061/ 19.05.2021 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ - С..

ОСЪЖДА РИОСВ-С. да заплати юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя в размер на 100.00 лв.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5