Решение № 115 от 28.01.2026, Административен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115

Смолян, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20257230700410 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от М. Б. М., [ЕГН] чрез адв. Д., с адрес за призоваване гр. *, [улица], ет.* срещу АУЗД по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2025-121-1/22.08.2025г., потвърден с Решение № 94-00-1669-1/07.11.2025г. на началник отдел "МДТ" при община Чепеларе.

Твърди се в жалбата, че така постановеният акт е издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила за неговото издаване.Развиват се съображения относно датата на построяване на процесната сграда в груб строеж, както и доводи относно действието във времето на материалноправните норми на чл. 15, ал.5 и ал.7 ЗМДТ. Сочат като порок на оспорения акт и липсата на изложени мотиви, което обосновавало извод за незаконосъобразността му по отношение на начисления ДНИ за периода от 2020 до 2025г. Обосновават разбиране, че недължимостта на ДНИ за процесните периоди на основание чл. 15, ал.5 ЗМДТ обосновавала и недължимост на определените задължения за ТБО.

По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК.

В съдебно заседание жалбоподателят М. М. р. пр. не се явява и се представлява от адв. Т. Д., р. упълномощена, която поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В предоставения от съда срок представя писмена защита, в която развива и допълнителни съображения, обосновавайки ги с цитираната съдебнаа практика. Претендира присъждане на деловодни разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по жалбата не изпраща процесуален представител. В постъпило писмено становище упълномощения адв. Н. поддържа подадената жалба. В писмена защита развива и допълнителни аргументи. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран съдът е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт, в преклузивния срок за неговото обжалване, при наличие на правен интерес от търсената защита. Актът за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК е оспорен по административен ред, при което е изпълнено специалното условие за допустимост на жалбата, предвидено в нормата на чл.107, ал.4 вр. чл. 156, ал.2 ДОПК. Преценена така, жалбата е допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

По фактите:

С обжалваният АУЗД по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2025-121-1/22.08.2025г. на старши инспектор в отдел „МДТ“ при община Чепеларе са установени размерите на задълженията да ДНИ и ТБО на данъчнозадълженото лице за 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г.

Обектите за които са определени тези задължения са посочени в Констативен протокол № 285/20.08.2025г. Установено е, че М. М. в качеството си на задължено лице по чл. 11 ЗМДТ не е подала данъчни декларации по чл. 14 с.з. за общо 10 имота, които са индивидуализирани и в протокола и в издадения АУЗД, придобити през 2014г. по две прехвърлителни сделки, по приложените на л. 26-29 и 30-31 от делото.

На 25.04.2013г. във връзка с постъпила молба вх. № 26-00-381/22.04.2013г.нарочна комисия от служители на община Чепеларе е съставила констативен протокол по чл. 181, ал.2 ЗУТ. След извършена проверка на място е установено, че сградата, за която е издадено разрешение за строеж №81/22.10.2007г., с допълнение вписано на 27.10.2008г. е завършена в груб строеж към датата на изготвяне на протокола. Същата представлява монолитна стоманобентонна конструкция, със стоманобетонни колони, плочи и греди, с изпълнени изцяло външни и частично вътрешни оградни стени, със завършена покривна конструкция. По делото е безспорно за страните и съда, че посочените обекти, описани в АУЗД по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2025-121-1/22.08.2025г. конструктивно се намират в така изградената конструкция.

По делото са представени доказателства по опис /л. 48 от делото/, касаещи извършваните от община Чепеларе през периода 2020-2024г. дейности по сметопочистване, сметосъбиране и сметоизвозване в гр. Чепеларе, релевантността на които ще бъде обсъдена в правните изводи на съда.

Издаденият АУЗД по чл. 107, ал.3 ЗМДТ е връчен надлежно на жалбоподателката на 01.09.2025г. Същият е издаден при приложението на чл. 15, ал.5 ЗМДТ. Съгласно цитираната правна норма данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Не се спори по делото, че сграда с идентификатор *** не е въведена в експлоатация и не е издадено разрешение за ползване.

При така установеното съдът направи следните правни изводи: Оспореният акт е постановен в предписаната от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В необходимата и достатъчна степен са индивидуализирани и обосновани установените задължения за ДНИ и за ТБО от гледна точка на субекта и обекта на задълженията, основанието за тяхното възникване и размера на дължимите суми.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства. АУЗД е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК – служебно, поради неподадена декларация и неплатени публични задължения и това обстоятелство изрично е посочено в същия. Съдът не споделя наведените в жалбата доводи, че оспореният акт страдал от липса на мотиви. В него е извършено позоваване на установеното в КП № 285/20.08.2025г., при което установената там фактическа обстановка е приета от административният орган и е послужила като основание за издаване на акта.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона: Основният спорен момент по делото е дали са налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ по отношение на процесните обекти. Цитираната разпоредба е нов текст в чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. По делото от решаващо значение са няколко основни въпроса. Първият от тях е свързан с преценката дали процесната сграда е завършена в груб строеж. Понятието "груб строеж", е дефинирано в нормата на § 5, т. 46 от ДР ЗУТ. Според тази норма "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителните работи. По делото е наличен като доказателство изрично изготвен акт. Нормата на чл. 15, ал.7 ЗМДТ предвижда, че завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.

Съгласно препращащата правна норма, завършването на сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2. Именно при тези условия е съставен протокола на л. 35 от делото, при което съдът приема, че законовото изискване за релевиране предпоставките на чл. 15, ал.5 ЗМДТ е изпълнено. Тази норма няма обратно действие, действа занапред. За да възникне основание за заплащането на ДНИ за такъв имот обаче е необходимо изтичането на двугодишен срок от построяването на сградата в груб строеж, надлежно установено, до установяването с предвидения протокол, че обекта не е въведен в експлоатация. Това условие също е изпълнено, изискуемият двегодишен срок е изтекъл от 2013 до 2019г.

Съдът не приема доводите в жалбата, че посочените норми, послужили като основание за издаване на акта по отношение на ДНИ били неприложими в случая, тъй като законодателят не бил предвидил приложимостта им по отношение на заварени случаи. В конкретният случай тези възражения са неотносими, тъй като размерът на ДНИ е определен за период от 2020-2024г., а не преди 2019г.

Предвид изложеното, в частта по отношение на определеният размер в оспорения АУЗД на ДНИ жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на размера на определената в нея ТБО обаче, тя е основателна. В константната си практика, изразена в редица съдебни актове, административните съдилища и ВАС приемат, че относно началния момент, от който се дължи ТБО не е предвидена хипотеза, аналогична на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, спрямо ДНИ и това е така, тъй като заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка. Именно затова прилагането на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ по аналогия от общинската администрация е недопустимо. Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж.

Това правно разрешение се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав. В тази част по изложените мотиви оспорения индивидуален административен акт е изцяло незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон и следва да бъде отменен.

Предвид крайния резултат от съдебното оспорване- в частта по отношение определения ДНИ жалбата е основателна, в останалата част-не, разноски в производството не следва да се присъждат, те следва да останат така, както са направени.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по оспорване на М. Б. М., [ЕГН] чрез адв. Д., с адрес за призоваване гр. *, [улица], ет.* АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2025-121-1/22.08.2025г., потвърден с Решение № 94-00-1669-1/07.11.2025г. на началник отдел "МДТ" при община Чепеларе В ЧАСТТА по отношение на определената в него ТБО ведно с дължима лихва, общо в размер на 2020.22 евро за посочените периоди.

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба срещу АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2025-121-1/22.08.2025г. в останалата част като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.

Съдия: