Определение № 288 от 29.09.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Частно наказателно дело 577/2021
- Вид
- Определение № 288
- Подписан
- 29.09.2021
- В сила
- 07.10.2021
- Състав
- Александър Любенов Александров
Цитирани разпоредби
- чл.98, ал.1, т.8 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 288 гр. Пазарджик, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Александър Люб. Александров като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Частно наказателно дело № 20215200200577 по описа за 2021 година Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения М. ИВ. Г. , ЕГН **********, и приложено становище от Началника на Затвора - град Пазарджик.
В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора – мл.юрк. Р изразява становище, че молбата на осъдения Г. е основателна и следва да се уважи.
Прокурорът излага доводи, че са налице предпоставките на чл.70, ал. 1, т. 1 от НК.
Осъденият Г. поддържа молбата си.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото писмени доказателства намира, че молбата на осъдения Г. е основателна и следва да се уважи по следните съображения:
С присъда №180/05.12.2018 г. по НОХД № 1985/2018 г. на P C Пазарджик е признат за виновен в това, че на 10.11.2018 г. е извършил престъпления по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 НК и по чл.343б, ал.3 от НК, за последното от които е бил осъден на наказание лишаване от свобода в размер на ЧЕТИРИ месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното му наказание е било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
Съгласно одобрено от съда споразумение по Протокол № 260291/27.11.2020 г. в производството по НОХД № 7642/2020 г. по описа на РС-П, Г. е бил признат за виновен в това, че на 24.11.2020 г. на кръстовището на път II - 86, с бул. „К“, в землището на гр. П е управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б., ал. 4 от НК, вр. с ал.3, вр. с чл. 28, ал.1 от НК е осъден на ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 490 лв. Приспаднато е било от така наложеното му наказание на осн. чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 НК времето, пред което Г. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 24.11.2020 г. до 27.11.2020 г.
На основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.4, вр. с ал.3, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК, на осъденият Г. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на определението на съда за одобряване на споразумението, като е приспаднато времето през което Г. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред за срока от 24.11.2020 г. до влизане в сила на същото определение, който срок да бъде зачетен като изтърпяна част от така наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил осъденият да изтърпи отделно и изцяло наказанието постановено с Присъда №180/05.12.2018 г по НОХД № 1985/2018 г. на PC-Пазарджик, в размер на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода. Това наказание е изтърпяно от 30.11.2020 г. до 20.03.2021 г.
От 20.03.2021 г. осъденият Г. е започнал да изтърпява наказанието в размер на ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода, наложено му съгласно Споразумението по Протокол № 260291/27.11.2020 г. по НОХД № 7642/2020 г. на РС-П, като му е зачетен предварителен арест от ШЕСТ дни за периода от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г.
Към 09.09.2021 г. осъдения Г. фактически е изтърпял 5 месеца и 25 дни - от работа: 1 месец и 17 дни, или общо: 7 месеца и 18 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието към 09.09.2021 г. е 2 месеца и 18 дни.
Съгласно представената по делото справка към датата на днешното 2 съдебно заседание – 29.09.2021 г., осъденият е изтърпял фактически 6 месеца и 15 дни; от работа 1 месеца и 21 дни или общо 8 месеца и 6 дни, при коеито остатъка за изтърпяване на наказанието е 1 месец и 24 дни .
В представеното по делото становище от Началника на затвора Пазарджик се посочва, че осъдения Г. е постъпил в това пенитерциарно заведение като превод от Затвора-П на 25.01.2021 г. Процесът на адаптация за осъдения в приемното отделение е преминал спокойно и безпроблемно.
Същият не е изпадал в кризисни ситуации и не са провеждани съответни интервенции. Запознат е бил с правата и задълженията си на осъден и в рамките на регламентираните срокове е преминал разпределителна комисия, като на 28.01.2021 г. е настанен в ЗООТ - Пазарджик.
Сочи се, че осъденият е постъпил с изготвена първоначална оценка на правонарушителя съгласно която е преценен като носител на нисък риск от рецидив - 37 т. по скалата на ОЕйСис.
Като основни дефицитарни зони са изведени:
Взаимоотношения - продукт на семейство на разведени родители, като е отгледан основно от вуйчо си, а към момента родителите му са в чужбина и контакта с тях е епизодичен. Налице е известна неудовлетвореност в личностно интимен план;
Злоупотреба с наркотици - и двете му осъждания са свързани с държане на и употреба на наркотични вещества. Осъдения споделя, че употребява леки наркотици, главно марихуана и амфетамин. Липсва венозна употреба, както и зависимост;
Умения за мислене - недостатъчна социална зрялост, и повърхностност.
С недоразвити умения в целеполагането и по-слабо развито правно съзнание.
Според данните в становището на Началника на Затвора гранична зона, но също изискваща внимание, е тази, отнасяща се до отношението спрямо правонарушението и начина на живот, както и обкръжението, които са пряко свързани с уменията за мислене. Анализа на риска от вреди в началния период е показвал ниски стойности, както в условията на пенитенциарна изолация, така и в условията на свобода. Наблюденията върху личността му 3 са отчели наличие на интелектуално ниво, отговарящо на ценза и сравнително гъвкав ролеви репертоар. Не е споделил суицидни мисли и опит, липсвали са и документирани данни в тази посока. В началния период е показал настройки към безпроблемно изтърпяване на наказанието и сътрудничество в работата по ресоциализацията му. Спрямо пенитенциарните служители е проявявал уважение.
С оглед оценката на правонарушителя в плана на присъдата му като основни цели са били заложени запазване на стабилния психически статус, превенция на допълнителната криминализация, повлияване уменията за мислене във връзка с повишаване на правното съзнание и развиване и закрепване на трудовите навици.
В изпълнение плана на присъдата му, след преместването му в ЗООТПазарджик е бил настанен в среда на максимална защитеност, сред затворници без трайно утвърдени криминални нагласи, като са били наблюдавани взаимоотношенията му с околните и е следено за емоционалното му състояние.
С цел развиване на трудовите навици осъденият е бил мотивиран и по негова молба е назначен като общ работник на външен работен обект, към фирма „Орион“, като в последствие е преназначен и преместен на друг външен работен обект - фирма „Слав вериги“, където работи и до момента.
Видно е от данните в становището, че успоредно с трудотерапията е било работено индивидуално с осъдения и за възпитаване на самокритично отношение спрямо извършеното престъпление и като цяло за по-високо правно съзнание. Провеждани са планувани, регулярни срещи и разговори в насока за преодоляване на описаните по-горе дефицити. При нужда и по желание на осъдения са провеждани разговори за разтоварване на напрежението и изграждане на стратегии за успешна интеграция в условията на свобода.
Според становището на Началника на Затвора, в дисциплинарен аспект поведението на осъдения е било безупречно. Не е бил уличаван в нарушения и не е наказван. За показано примерно поведение и положително отношение към труда е бил награждаван два пъти по реда на чл.98, ал.1, т.8 от ЗИНЗС с 4
„Домашен отпуск“. Сочи се, че цялостния престой на осъдения е белязан с положителни прояви и желание от негова страна за внасяне на позитивни корекции в личностен аспект. Като всичко това е намерило своето цифрово изражение при изготвената преоценка на риска от рецидив и сериозни вреди, при която е отбелязан драстичен спад в стойностите касаещи риска от рецидив - от 37 на 23 т. по скалата на ОЕйСис. Акцентирано е, че понижението касае всички първоначално регистрирани проблемни зони отношение спрямо правонарушението, злоупотребата с ПАВ и уменията за мислене, като продължава да се разглежда като носител на нисък риск от сериозни вреди, както по време на пенитенциарното третиране, така и в условията на свобода.
Според съображенията, съдържащи се в становището на началника на Затвора наблюденията върху личността и поведението на осъдения отчитат цялостно преосмисляне на житейския му път и в частност на допуснатите грешки довели го извършване на престъплението. Посочено е, че за целият период на престоя осъденият е свидетелствал склонност за следване на законови норми на поведение и като цяло законосъобразен живот на свобода.
Запазени и позитивно ориентирани са останали социалните му контакти, а прогнозите за успешна реинтеграция в условията на свобода е оптимистична и благоприятна.
В заключение е посочено е, че осъденият покрива изискванията на чл.
439а от НПК, като е изразено положително становище относно приложение института на УПО.
В приложеното по делото психологическо становище за осъдения е изразен положителен акцент върху постигнатите успехи в корекционен план.
С оглед на горното съдът приема, че осъденият Г., следва да бъде условно предсрочно освободен. Съдът намира, че са налице кумулативно предвидените условия в чл.70, ал.1, т.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, а именно: с примерно поведение лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
5
Съдът, като взе предвид измененията на НПК и ЗИНЗС касаещи изпълнението на наказанието, вкл. и предсрочно условно освобождаване (ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) намира, че на основание чл.70 ал.6 от НК следва да се приспадне от остатъка от наказанието за изпитателен срок още 7 дни, тъй като определението подлежи на обжалване и протест и следва да се изпълни незабавно след влизането му в сила, ако не постъпят жалба или протест. В случая осъдения ще бъде освободен от Затвора Пазарджик на осмия ден от влизане в сила на определението. Това се налага понеже срокът за обжалване и протест съгласно чл.440, ал.2 НПК е 7 дневен, а определението следва да се изпълни незабавно след изтичане срока за обжалване. Срокът за обжалване изтича в края на работното време на седмия ден. Т.е. осъдения Г. реално ще бъде освободен от Затвора Пазарджик на 8-ия ден, поради което и съобразно разпоредбата на чл.70, ал.6 от НК, спрямо същия следва да бъде установен изпитателен срок в размер на остатъка на наказанието, който към датата на освобождаване ще бъде 1 месец и 16 дни.
С оглед данните за поправянето на осъдения и твърде кратката продължителност на изпитателния срок съдът намира, че не се налага прилагане разпоредбата на чл. 70, ал.6, изр. 2-ро от НК.
По отношение на наложеното на осъдения Г. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ години, съдът намира следното:
Съгласно чл.70, ал.4 НК условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл.37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.
Според разясненията, дадени с Постановление №7 от 27.06.1975 г. на Пленума на Върховния съд, изменено с постановление № 7 от 6.07.1987 г. на Пленума на Върховния съд, т. 6, по силата на чл.70, ал. 4 от НК наказанието лишаване от права се намалява със срок, равен на изпитателния срок (който е равен на остатъка от наказанието лишаване от свобода) при постановеното условно предсрочно освобождаване.
В тази връзка съдът прие, че след като с одобреното от съда Споразумение по протокол Протокол № 260291/27.11.2020 г. по НОХД № 7642/2020 г. по описа на РС-П на осъдения Г. е било наложено наред с лишаването от свобода и наказание лишаване от право да управлява МПС, на 6 основание чл.70, ал. 4 от НК това наказание следва да се намали със срок, който е равен на определения изпитателен срок. В конкретния случай за постигане целите на наказанието съдът намира, че НЕ СЛЕДВА да се прилага хипотезата на чл.70, ал. 5 от НК, т.е. да се освободи изцяло осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС, доколкото данните по делото определено сочат, че случаите, за които той е бил осъждан са свързани именно с осъществяване на престъпления по транспорта.