Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8999 от 08.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10791/2022
Вид
Решение № 8999
Подписан
08.08.2022
В сила
08.08.2022
Състав
КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8999 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110110791 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК.

Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от жената против мъжа, без искане съдът да се произнася по въпроса за вината, съединен с небрачен иск по чл. 56 от СК за ползване на семейното жилище, както и с небрачен иск по чл. 53 от СК за фамилното име на жената след развода.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорват изложените от ищцата фактически твърдения за причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, но се намират предявените от последната искове за основателни и не се възразява същите да бъдат уважени, като единствено се поддържа семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищцата за срок от една година, считано от допускане на развода.

В проведеното по делото на 06.07.2022 г. открито съдебно заседание страните заявяват, че са постигнали договорка помежду си и желаят съдът да постанови семейното жилище да бъде предоставено и на двамата за съвместно ползване.

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено от фактическа страна следното:

Б. ТХ. Ф. и Д. Г. Ф. са сключили граждански брак на 11.05.1991 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански акт № 132 от 11.05.1991 г., съставен в гр. Силистра, като при сключването му съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си.

Страните имат две родени от брака си деца, които към момента на устните състезания са навършили пълнолетие /л. 11 от делото/.

1

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Мария Александрова Янева, които съдът кредитира изцяло, се установява, че страните са разделени повече от 10 години, като ответникът се е установил да живее в Германия и рядко се прибира в България. Свидетелката посочва, че ищцата й е споделяла, че е изстинала към мъжа си, свикнала е да живее сама и не желае да запази брака си.

Съдът, при така установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

І. Относно иска по чл. 49 от СК:

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Фактическата раздяла на съпрузите е разрушила трайно и необратимо семейната общност. Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971, т. 3), нито задължително води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В случая обаче раздялата е израз на дълбок разрив в съпружеските отношения, а именно на несъгласие по фундаментален за семейната общност въпрос – мястото на живеене на семейството, още повече, че става дума за това дали то да бъде в една или друга държава. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати, без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.

ІІ. Относно иска по чл. 53 от СК:

Няма спор между страните след прекратяването на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име. Като взе предвид, че при сключването на брака ищцата е променила своето фамилно име „Радева“ с фамилното име на своя съпруг „Ф.“, съдът намира, че искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на „Радева“ е основателно и трябва да бъде уважено.

Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище и издръжката между съпрузите.

Страните нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие към датата на устните състезания, като никоя от тях не е заявила искане за издръжка след развода, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Съдът намира за основателно направеното от страните в проведеното на 06.07.2022 г. открито съдебно заседание искане след прекратяване на брака да се постанови семейното жилище да бъде предоставено и на двамата за съвместно ползване.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а и страните не претендират разноски. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, платената първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.

329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Предвид изхода на делото, всяка една от 2 страните следва да заплати по сметка на СРС по 25,00 лева -окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от тарифата.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт граждански акт № 132 от 11.05.1991 г., съставен в гр. Силистра, между Б. ТХ. Ф., с ЕГН **********, и Д. Г. Ф. , ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И

НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода Д. Г. Ф. , ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Радева.

ПОСТАНОВЯВА след развода семейното жилище, находящо се в гр.

София, жк Надежда 1, бл. 133, вх. А, ет. 2, ап. 3, да се ползва съвместно от Б.

ТХ. Ф., с ЕГН **********, и от Д. Г. Ф., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Д. Г. Ф. , ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА Б. ТХ. Ф., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3