Определение № 12089 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12089 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505335 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.577, ал.1 ГПК. Образувано е по жалба на „Краско Пропърти“ АД против определение №435/5.5.2026г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване в имотния регистър на преобразуване чрез отделяне по заявление № 34056/5.5.2026г.

Жалбоподателят поддържа, че отказът е незаконосъобразен. По приетото от съдията по вписванията в оспореното определение, жалбоподателят поддържа, че към заявлението за вписване са представени два броя удостоверения от Търговски регистър, посочени в жалбата, които считат, че удостоверяват идентични обстоятелства по партидата на молителя „Краско Пропърти“ АД – вписано преобразуване по партидата на молителя в ТРРЮЛНЦ.

Ето защо, счита доводите на съдията по вписвания, че удостоверението по чл.263л ТЗ не е представено в два еднакви първообраза, са неоснователни. По изложеното, че липсва данъчна оценка, валидна за 2026г., сочи, че такава не следва да се представя, защото законодателят не поставя изискване за представянето й при вписване на основание чл.4,б.л ПЗ във връзка с чл.263в, ал.1 ТЗ, защото редът за вписване на преобразуването чрез отделяне е идентичен с вписването на преобразуване чрез вливане – следва да се впише удостоверението за вече вписано в ТР преобразуване, по реда на чл.4л ПВ. Относно изложеното, че липсва заверен счетоводен баланс на преобразуващото се дружество за тримесечие, предхождащо прехвърлянето, за определяне на таксата, сочи, че са представени два броя нотариално заверени договора за преобразуване към 23.12.2025г., в които, на страница 4 изрично са посочени балансови стойности на недвижимите имоти, които са преминали към молителя, което според изложеното съставлява достатъчно надеждна информация за балансови стойности на активите към датата на преобразуването. Законът счита, че не изисква балансовата стойност да е за тримесечие, предхождащо прехвърлянето, още по – малко заверка. Относно довода за установени публични задължения, сочи, че тъй като липсва такова изискване – да се представят доказателства за липса на данъчни задължения както за имота, така и за преобразуващото дружество при вече вписано в ТР преобразуване. Счита, че удостоверението за вписване по чл.263л ТЗ не е акт на прехвърляне на собственост, нито акт, който може да се приравни на останалите посочени в чл.4 ПВ, с него не се прехвърлят права, а само се удостоверява настъпило правоприемство.

Вписването на удостоверението счита да има само оповестително действие, както и че към момента на вписване в ТР на 13.3.2026г. е настъпил вещно – прехвърлителният ефект и молителят е придобил в собственост имотите, вписани в договора за преобразуване. Сочи, че представя доказателства относно изпълнени изисквания за вписване на преобразуването в 1 имотния регистър.

Съдът намира следното:

Преобразуването чрез отделяне с придобиване по реда на чл.262в ТЗ съставлява сложен фактически състав, включващ: договор, доклади, решение за преобразуване, и който състав приключва с вписване на преобразуването по партидата на преобразуващото се и на приемащото дружество. Съгласно легалната дефиниция на разпоредбата, При отделяне част от имуществото на едно търговско дружество (преобразуващо се дружество) преминава към едно или няколко дружества, които стават негови правоприемници за тази част от имуществото. Преобразуващото се дружество не се прекратява.

(2) Дружествата, към които преминава частта от имуществото на преобразуващото се дружество, могат да бъдат съществуващи дружества (приемащи дружества) при отделяне чрез придобиване/…

Вписва се самият факт на преобразуване на дружествата, измененията на подлежащите на вписване обстоятелства в дружествения договор или устав, промените на управляващите лица, както и на капитала – по партидите на двете дружества. С вписването на сочените обстоятелства по партидата на двете дружества, фактическият състав на отделянето чрез придобиване е завършен и когато отделянето е чрез придобиване, по силата на завършения фактически състав, недвижимите имоти, които преминават при приемащото дружество стават негова собственост. Видно от представения договор за преобразуване, предвиденото правоприемство е частно.

Когато част от имуществото, което преминава в приемащото дружество, е недвижимо, то по силата на издадено удостоверение за вписване на отделянето, съгласно чл.263в ТЗ, по имотната партида на имотите следва да се извърши вписване на отделянето чрез придобиване. С ТР № 7/25.4.2013г. на ВКС по т.д.№ 7/2012г., т.3 се прие, че вписването на това удостоверение се извършва по реда на раздел Втори от Правилника за вписвания, на основание чл.4б.И от същия. Законовата разпоредба, която предвижда вписването на удостоверението, е чл.263и, ал.6 ТЗ.

Дължимата такса, съгласно приетото в същото ТР, се определя по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството - праводател, но не по-малко от данъчната оценка – така изрично в Тълкувателното решение.

Действително, вписването в имотния регистър няма конститутивно, а оповестително действие, защото прехвърлянето, респективно – придобиването на вещното право е настъпило по силата на вписването по партидата на приемащото дружество. От справка в публичната страница на Търговски регистър е видно, че освен по партидата на приемащото дружество / за което е представено удостоверението/, преобразуването е вписано и по партидата на преобразуващото се дружество / което обстоятелство е относимо към първия довод на жалбоподателя/.

В същата точка на Тълкувателното решение, ВКС сочи, че доколкото самото преминаване на собствеността не е било таксувано, то за вписването в имотния регистър по партида на дружество, таксата се определя съгласно чл.2 от ТДТСАгВп, като се отчита и естеството на удостоверението, което само установява преминаването на правата. Посочено е, че цената на акта на вписване се определя за първи път в производството по вписване в имотния регистър, като аналогично е прието, че същата следва да се определи или : стойността на преминалото имущество по заключителен баланс, съставен по реда на чл.263з, ал.1 ТЗ, или по данъчна оценка, ако същата е по – висока от стойността на заключителния баланс на същото имущество.

Следва да се посочи, че изложеното от Върховния съд тълкуване на разпоредбите, в 2 частта по заключителния баланс, не се прилага, в частта по определяне на таксата за вписване при отделяне чрез придобиване, защото в този случай преобразуващото дружество не се прекратява / в който случай се съставя и заключителен баланс/. Ето защо, относимо към отделянето чрез придобиване, заявителят – приемащото дружество, следва да представи в регистърното производство по вписване на удостоверението за отделяне чрез придобиване: удостоверение за данъчна оценка, а вписаната в договора за преобразуване балансова стойност на активите – недвижими имоти, които е придобило, би следвало да бъдат коректива на таксата, като съдията по вписвания следва да съобрази коя от двете стойности – тази по данъчна оценка, или по балансова стойност, е по – висока, и върху нея да определи таксата.

При преобразуване чрез отделяне чрез придобиване, липсва предвидено в ТЗ задължение за съставяне на баланс на преобразуващото се дружество, такъв документ не се представя и при вписване на преобразуването, като по аргумент от разпоредбите на чл.263ж /датата на преобразуването/ и при съобразяване на изричната разпоредба на чл.263з ТЗ /касаеща датата на преобразуване при сливане и вливане, предвидена в договора/, при съобразяване, че с преобразуването чрез отделяне чрез придобиване, настъпва частно правоприемство, считано от датата на вписване на преобразуването по двете партиди, и при липса на разпоредба, предвиждаща съставянето на баланс, то корективната стойност, на стойността по данъчна оценка на имотите, следва да се изведе от съдията по вписванията, от балансовата стойност, вписана в договора за преобразуване.

Видно от заявление № 34056/5.5.2026г. към него липсва вписване, че се прилага данъчна оценка на имотите, поради което и само на това основание, е следвало да се постанови отказ за вписване. Изложеното от съдията по вписвания - че следва да се представят по два първообраза на данъчни оценки, е неточно – следва да се представи удостоверение за данъчна оценка на всеки от имотите, но към датата на преобразуването, което е настъпило с вписването по партидата на приемащото дружество, през 2026г., поради което и с оглед приетото в цитираното от съда Тълкувателно решение / т.1/, че в това производство или се постановява вписване, или същото се отказва, оспореното определение е правилно.

По изложените от жалбоподателя доводи относно утвърдената практика, че извършената проверка от съдията по вписвания за установени публични задължения е незаконосъобразна. Разпоредбата на чл.264,ал.1 ДОПК, предвижда, че : „Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.“.

Цитираните определение № 479/17.2.2026г. по ч.т.д.№ 123/2026г. на ВКС и определение по дело № 828/2020г. – и двете на Търговско отделение на ВКС, касаят вписване на удостоверение за преобразуване чрез вливане, което, макар да има същите последици като отделянето чрез приемане, има своите специфики относно придобиването на недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл.262,ал.1 ТЗ, „ При вливане цялото имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества) преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен правоприемник. Преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация“. При вливането е налице задължение на приемащото или новоучредено дружество, в шестмесечен срок, от вписване на преобразуването, да управлява отделно придобитите имущества / 3 чл.264з ТЗ/, при солидарна отговорност на управителите за отделното управление /ал.3 на същата разпоредба/. Съгласно ал.3 на чл.263л, цитираната разпоредба се прилага. След изтичане на срока, и при липса на предявен иск по чл.263о ТЗ, преобразуващото дружеството се прекратява с ликвидация , следователно, налице е универсално правоприемство на приемащото дружество, включително по отношение права и задължения преди преобразуването, включително и относно възникналите до вливането задължения. При вливането / което води до прекратяване на едно от дружествата/, цялото имущество и капитал на ппреобразуващото се дружество преминава у правоприемника. Последният отговаря за задълженията на преобразуващото се дружество, съгласно разпоредбата на чл.263и, ал.2 ТЗ. В настоящия случай, се касае за частно правоприемство, като последиците относно отговорността за публичните задължения, са различни, но приетото в цитираното определение от 2026г., че разпоредбата на чл.264,ал.1 ДОПК е неприложима в регистърното производство, е частично приложима и в настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл.264и, ал.4, изр.1 ТЗ, правоприемникът придобива правата и задълженията на преобразуващото се дружество съответно на предвиденото в договора за преобразуване правоприемство. В договора е предвидено, че приемството е частно. По правило, при прехвърляне на имоти, се прехвърлят и облигационните права и задължения, свързани с имота. Предвидената солидарна отговорност на участващите в преобразуващите дружества / чл.263л,ал.1 ТЗ/, включително за възникналите публични задължения, не води до различен извод.