Решение № 103 от 14.08.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Първомай, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100705 по описа за 2021 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представляван по пълномощие от адв. И. С. Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „Транс Марж“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от М. Б. Б. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С. К. С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******б, му дължи сумата от 867, 00 (осемстотин шестдесет и седем) лева – трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. и за периода от 01.03.2020 г. до 17.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното издължаване, и сумата от 92, 72 лева (деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки) – законната лихва за забава върху главното задължение за периода от 14.07.2020 г. до 02.08.2021 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 147/27.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 470/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на 1 сключен между страните Трудов договор № 18/09.07.2019 г. ищецът полагал труд в ответното дружество, което прекратило трудовото му правоотношение, считано от 18.03.2020 г. със Заповед № 006/17.03.2020 г., но не изпълнило задължението си да му заплати полагащото му се възнаграждение за периода от 01.02.2020 г. до 17.03.2020 г. в размер на 867, 00 лева. Работникът пристъпил към принудително удовлетворяване на вземанията си по реда на чл. 410 от ГПК, което било постановено с издадена в негова полза Заповед № 147/27.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 470/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 506/22.02.2022 г., с който ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни с доводи, че е погасил процесното задължение чрез плащане на 07.02.2020 г. и на 05.03.2020 г. на сумите съответно от 900, 00 лева и 670, 00 лева, а при условия на евентуалност противопоставя възражение за прихващане със свои вземания срещу насрещната страна за възстановяване на надплатената й без основание работна заплата от 703, 00 лева и на сумата от 546, 26 лева, която работодателят изплатил на клиента „Еконт Транс“ ООД за обезщетяване на нанесените по товара му вреди от ищеца при извършване на превоз на 17.07.2019 г. и за удържание на която от месечното трудово възнаграждение на последния издал Заповед № 1/11.11.2019 г.

В открито съдебно заседание страните чрез доверениците си поддържат така заявените процесуални позиции.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК съдът намира от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се изяснява, че по силата на сключен помежду им на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ Трудов договор № 018/09.07.2019 г. (л. 14) ищецът бил назначен на длъжността „Шофьор, товарен автомобил“ при ответника, осъществяващ транспортна дейност, за срок до завършване на определената работа, с месторабота в гр. Първомай, при осемчасово работно време, основен платен годишен отпуск от 20 работни дни, основно месечно трудово възнаграждение от 560, 00 лева и допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит от 0, 60% за всяка прослужена в това предприятие година.

В хода на съдебното дирене в качеството на свидетел е разпитана Ж. Х. Б., заемаща в ответното дружество длъжността „секретар” по Трудов договор № ******* г. (л. 45), а впоследствие – и „козметик” до месец юли 2020 г., и съпруга на неговия управител. С оглед възможната й заинтересованост от разрешението на спора съдът преценя показанията й в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК и ги кредитира, тъй като логично, конкретно и обективно пресъздават преки впечатления относно релевантните факти и напълно кореспондират с приобщените писмени доказателствени източници.

2

От визираните гласни и писмени доказателства се установява, че на 17.07.2019 г. ищецът изпълнявал транспортен курс за превоз на товар по релация Хасково-Стара ЗагораВарна с товарен автомобил с рег. № *******, възложен на работодателя му от спедитора „Еконт Транс” ООД – Русе, ЕИК: *******, със Заявка-договор № ******* г. (л. 22), и при отваряне на задния горен капак на товарното помещение на камиона с цел разтоварване от борда му поради неукрепване паднал на земята и се огънал до негодност за употреба алуминиев панел за врата, съдържащ се в пратка по Товарителница ******* г. с изпращач „ФОРТУНА ГД” ООД. Видеозапис на инцидента от охранителна камера и фотоси на щетите (л. 19 – л. 21) спедиторът изпратил на превозвача с електронно писмо от 07.08.2019 г. (л.

18).

Съгласно двустранно подписан помежду им Протокол по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС от 15.10.2019 г. (л. 17), ответникът заплатил на товародателя чрез прихващане със свои парични вземания обезщетение от 546, 26 лева за виновно причинените от ищеца вреди и двукратно го приканил да го възстанови доброволно. Тъй като работникът отказал с доводи, че товарът бил застрахован, работодателят разпоредил, но не предприел фактически, удържане на сумата от месечното му трудово възнаграждение на 12 равни части със своя Заповед № 1/11.11.2019 г. по чл. 210, ал. 1 от КТ (л. 23), която му връчил на 11.11.2019 г. при отказ от негова страна да я получи, удостоверен от свид. Б.а. Впоследствие със Заповед № 006/17.03.2020 г. (л. 4) прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 18.03.2020 г.

Сред доказателствените материали са приобщени Разходни касови ордери от 07.02.2020 г. (л. 15) и 05.03.2020 г. (л. 16), издадени от ответното дружество за изплащане съответно на 900, 00 лева и 670, 00 лева за „личен аванс” на ищеца в качеството му на „шофьор”. Според назначената съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол № 335/08.07.2022 г. (л. 62 – л. 66), именно последният е автор на подписите, фигуриращи в графа „Получил сумата“ от посочените документи, за проверка на чиято истинност е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК.

Сезиран от ищеца с подадено на 02.08.2021 г. Заявление вх. № 923/02.08.2021 г. по чл. 410 от ГПК (л. 3 – л. 4 от ч. гр. дело № 470/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 147/27.09.2021 г. за изпълнение на процесните задължения по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 470/2021 г. (л. 16 от ч. гр. дело № 470/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на ответника на 13.10.2021 г. и оспорена от него в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК с Възражение вх. № 1514/13.10.2021 г. по образец (л. 21 от ч. гр. дело № 470/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай). Информиран на 09.11.2022 г. от заповедния съд за депозирането му, на 07.12.2021 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят подал разглежданата Искова молба вх. № 2134/07.12.2021 г. (л. 2).

Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза (л. 79 – л. 81), която заключава, че за месец февруари 2020 г. и за периода от 01.03.2020 г. до 17.03.2020 г. работодателят е начислил и изплатил на ищеца авансово, за което е издал и осчетоводил въпросните 3 разходни касови ордери, нетно трудово възнаграждение за отработени съответно 20 и 11 работни дни в размер съответно на 473, 35 лева и 319, 52 лева при основно месечно такова от 610, 00 лева и няма непогасени към него задължения за работна заплата.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Претенцията за трудово възнаграждение черпи материалноправното си основание от нормата на чл. 128, т. 2 от КТ, а тази за мораторна обезвреда – от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ. При режима на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното им провеждане е предпоставено от пълно доказване от ищеца, че през процесния период е предоставял работната си сила по трудово правоотношение с ответника, както и че изискуемостта на вземанията е настъпила. От ответната страна се очаква да установи пълно фактите, на които позовава възраженията си.

От данните по делото е видно, че от 09.07.2019 г. до 17.03.2020 г. страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, породено от сключен помежду им в изискуемата се от чл. 62, ал. 1 от КТ за действителността му писмена форма Трудов договор № 018/09.07.2019 г. (л. 14), и прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ по инициатива на работодателя с негова Заповед № 006/17.03.2020 г. (л. 4), считано от 18.03.2020 г.

В съглашението е включена клауза за срок по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ „до завършване на определената работа”, но доколкото видът, обемът и продължителността й не са изрично конкретизирани, а и са неопределяеми от останалите уговорки, то следва да се счита за безсрочно (в този смисъл Решение № 166/16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4921/2016 г., IV г. о . , Решение № 10/20.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 971/2017 г., IV г. о., Решение № 24/30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2018 г., IV г. о., Решение № 236/23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 440/2015 г., IV г. о., Решение № 256/15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2009 г., III г. о., Решение № 44/29.01.2010 г. по гр. д. № 558/2009 г. и двете на III г. о., Решение № 634/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о., Решение № 22/31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 450/2011 г., III г. о., Решение № 239/03.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2009 г., III г. о., и др.).

Съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ така учредената трудовоправна връзка е породила за ищеца в качеството му на работник задължение да извършва работа на длъжността „Шофьор, товарен автомобил” в ответното дружество и да спазва установената трудова дисциплина, а за последното в позицията му на работодател – да осигури на първия условия за изпълнение на трудовите му функции и да му заплаща ежемесечно уговореното за тях възнаграждение – основно в размер на 560, 00 лева и допълнително за придобит трудов стаж и професионален опит от 0, 60% за всяка прослужена в това предприятие 4 година. По правилата на чл. 269, ал. 1 и чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ, ако друго не е съгласувано между страните, то подлежи на изплащане авансово или окончателно всеки месец на два пъти лично на работника по ведомост или срещу разписка или по негово писмено искане – на негови близки или на банков влог.

От заключенията на изслушаните съдебно-графическа и съдебно-счетоводна експертизи, които се ценят като добросъвестно, компетентно и обективно изготвени, се констатира, че работодателят е начислил нетно трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари 2020 г. и за периода от 01.03.2020 г. до 17.03.2020 г. за отработени съответно 20 и 11 работни дни на база основна месечна заплата от 610, 00 лева, увеличена в сравнение с договорената от 560, 00 лева, в размер съответно на 473, 35 лева и 319, 52 лева и че му е изплатил авансово такова от 900, 00 лева и 670, 00 лева, в уверение на което е издал и осчетоводил Разходни касови ордери съответно от 07.02.2020 г. (л. 15) и 05.03.2020 г. (л. 16), подписани от работника в графа „Получил сумата”.