Решение № 682 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №60037/27.05.2024година от Д. И.

Н. срещу решение №624/29.04.2024 година, постановено по т.д. №1919 година по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. И. Н. искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ срещу Сдружение „Общество Път на мъдростта сдружение“ за отмяна на решение по т.6 от протокол от Общо събрание, проведено на 16.09.2023 година, с което Н. В. В. е избран за член на управителния съвет и на сдружението и решение, с което е включен в утвърдения състав на управителния съвет К. Х. К., в качеството му на „Главен редактор“, както и е оставен без разглеждане евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че с вписване № 20230929173215 по партидата на ответника е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно е вписано лицето К. Х. К. като член на УС на сдружението и е осъден да заплати сумата от 1500 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като 1 първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил иска като е приел, че прекратяването на членството в сдружението настъпва като последица от решение на управителния съвет, който бил компетентен да констатира предпоставките за отпадане на членството. Този извод е аргументиран с разпоредбата на чл.29, т.4, изр.второ от устава на сдружението, предвиждаща възможност при наличието на обективни причини с решение на управителния съвет шестмесечния срок, през който лицето - член на сдружението не е внасяло членския внос да бъде продължен, както и с разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ. Твърди се в жалбата, че изводите на съда са в нарушение на материалния закон и на устава на сдружението, тъй като според редакцията на чл.29, т.4, изр.първо от устава на сдружението членството се прекратява ако лицето не е изплащало членския си внос в продължение на 6 поредни месеца.

Посочената клауза урежда автоматично прекратяване на членството без да поставя прекратяването в зависимост от каквито и да е било допълнителни условия и без да изисква акт на сдружението. Извод за обратното не може да бъде направен и от цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ, тъй като задължителното съдържание на устава е изрично и изчерпателно посочено в чл.20 от същия закон. В чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ е посочено, че уставът трябва да съдържа правила за възникването и прекратяването на членството, но не и процедура и документи, въз основа, на които да се констатира отпадането на членството поради невнасяне на членския внос. Неправилни са изводите на съда и относно включването в утвърдения състав на УС на К. К.. Решението на Общото събрание за включването му в състава на УС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.

Въззиваемата страна Сдружение „Общество Път на мъдростта сдружение“ е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 16.10.2023 година ищецът Д. И. Н. излага, че е член на сдружението, като на 16.09.2023 година е проведено ОС, на което са взети решения по предварително обявеният дневен ред, като решението по т.6 2 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като противоречи на закона и устава на сдружението.

Изборът на Н. В. за член на УС противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЮЛНЦ, а именно управителният съвет да се състои от лица, които са членове на сдружението. Н. В. няма качеството член на сдружението, поради което и не може да бъде избиран за член на управителния съвет. Този факт произтича от обстоятелството, че същият не е заплащал дължимия от него членски внос за период от 6 поредни месеци преди датата на провеждане на общото събрание от 16.09.2023 година, поради което, на основание чл.29, т.4 от Устава неговото членство е прекратено към датата на провеждане на избора. На второ място незаконосъобразно и прието в нарушение устава на сдружението е решението, с което в утвърдения състав на УС е включен К. К., в качеството му на главен редактор. Изборът на това лице не е подложен на гласуване, а е посочено, че не са изборни позиции. В устава не е предвидено, че лицето, заемащо длъжността главен редактор става член на УС по право и , че не следва изборът му да не се подлага на гласуване, поради което решението, в тази му част е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Посоченото решение противоречи на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ, съгласно която от компетентността на ОС на сдружението е да избира членовете на УС. В отношение на евентуалност ако се приеме, че искът, в частта касаеща изборът на К. К. е неоснователен, тъй като липсва такова решение се твърди, че е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство.

В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№122237/29.12.2023 година ответникът заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Твърди, че Н. В. е създател на филма за В. Т. и е ангажиран целодневно като ръководител направление „Представяне на учението“ към УС по дейности, касаещи филма. Същият е внесъл членския си внос на самото събрание. Разпоредбата на текста на чл.29, ал.1, т.4 от Устава на сдружението не съдържа в текста си постановка за автоматично прекратяване на членството, дори изрично предвижда, че този срок следва да се обсъди и подлежи на промяна. По отношение на втората претенция относно К. Х. К. се твърди, че не е обективирана воля на членовете на УС и не е извършен избор.

3

Твърди се, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Същият е член по право на УС поради личните си експертни качества. Волята на В. К., чието учение и цели залягат в целите и задачите на сдружението е главният редактор да е член в лично качество на УС.

Във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно следните факти, които са установени от първоинстанционния съд и които съдът приема за установени, както следва: че ищецът е член на сдружението, че е проведено Общо събрание на 16.09.2023 година, на което ищецът е присъствувал, както и, че по т.6 от протокола е взето решение, с което Н. В. В. е избран за член на УС, а К. Х. К. е включен в утвърдения състав на УС на сдружението, в качеството му на Главен редактор.

Установява се и факта, че към датата на ОС членски внос не е за плащан от Н. В., тъй като по делото е налице представено платежно нареждане с дата 18.09.2023 година – след датата на провеждане на ОС, с което същия е заплатил членския внос.

Предявен е иск с правно основание чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на ОС на Сдружение „Общество Път на мъдростта сдружение“ от 16.09.2023 година, съединен с иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.

Искът представлява предоставено на члена на сдружението потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания. Исковата молба е депозирана на 16.10.2023 година с твърдения, че ищецът е узнал на датата на ОС – 16.09.2023 година, поради което срокът е спазен.

Липсва спор, че ищецът е член на сдружението, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск за отмяна на взетите решения на това събрание.

В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения.

В производството по иска доказателствената тежест е за ответника, 4 който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.

Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия член, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.

Съдът намира за приложими задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, респ. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като всеки релевиран порок материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. Предвид установения в чл.74, ал.2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.74 от ТЗ, в т.6 от ТР № 1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо /в този смисъл решение по т.д.860/2009 година , ТК, II т.о./.

Оплаквания по отношение на процедурата по свикване и провеждане на ОС не са твърдяни, поради което спорът по отношение избора на Н. В. за член на УС касае единствено обстоятелството притежава ли същият качеството член на сдружението, при твърдения за автоматично прекратяване на членственото му правоотношение поради невнасяне на членския внос.

Надлежното възникване на членствени права в полза на Н. В. не се оспорва. Твърди се последващото им отпадане в хипотезата на чл.29, т.4 от устава и чл.22, ал.1, т.5 ЗЮЛНЦ като следствие от неизпълнение на задължението за заплащане на дължимия членски внос.

Разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ свърза императивно отпадането 5 поради невнасяне на установените имуществени вноски с изискването това да се констатира по документи по ред, предвиден в устава на сдружението. От текста на закона е видно, че елемент от фактическия състав на отпадането, като основание за прекратяване на членството е необходимостта да има констатиране на нарушението, което изключва автоматичното прекратяване на членственоправната връзка. Горното предполага уреждане в устава на въпросите: кой орган е компетентен да извърши тази констатация, по какъв начин и как членът на сдружението, чието поведение е предмет на оценка може да се защити. Обявеният устав не съдържа разпоредби относно начина на констатиране на отпадането и органът, който е компетентен да стори това.

Предоставената възможност на УС да променя по молба срока не е предоставена компетентност за извършване на тази констатация. При липса на нарочна уредба в устава следва да се приеме, че общата компетентност принадлежи на ОС и след като не е налице решение, в тази връзка, а напротив налице е решение, с което ОС е гласувало Н. В. за член на УС решението не противоречи на повелителни разпоредби на закона и устава. Качеството ръководител направление, което е изискване, същият да е член на УС не се оспорва, а и се установява от представеният протокол.

Предвид горното искът за отмяна на решението по т.6 за избор на Н. В. за член на УС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за отмяна на решението по т.6 за избор на К. К., съдът намира следното:

Видно от поканата за свикване на ОС на дата 16.09.2023 година събранието протича при обявения дневен ред, като т.6 от поканата е Избор на председател и членове на УС.