Присъда № 65 от 05.11.2024, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 65/05.11.2024г. по НОХД №932/2019г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу И. Х. И., ЕГН **********, за това, че: през периода от началото на месец юни 2020 г. до 03.07.2020г. в гр. С., Ш., в гр. И., Р Т., в с. Я., обл. Разград и гр. Р., при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с неустановено в хода на разследването лице от женски пол, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у В.

Е., гражданин на Р Т., че лицето от женски пол иска да отиде при него в Р Т., като за невъзможността да отпътува изтъквало различни причини и трудности, мотивирайки го да изпрати парични преводи и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 319,59 швейцарски франка и 2010 евро, равняващи се на 4493,43 лева - престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинения, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер, ориентиран към минималния, предвиден в НК, като изтърпяването да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

Защитата на подс. И., намира обвинението за недоказано от фактическа страна. Оспорва правната квалификация при така описаната от обвинението фактическа обстановка. Иска от съда да оправдае подсъдимия по така формулираното обвинение.

Подсъдимият И. Х. И. не дава обяснения по същество на обвинението, като твърди, че е невинен и моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13, чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Х. И. е роден на **, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес за призоваване в страната: с. ** ЕГН **********.

Лице от женски пол, самоличността, на което е неустановена както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие, се запознало в интернет с турския гражданин В. Е.. Той и обяснил, че живее в гр. И., Р Т. и Ш., а жената се представила за Я., на 27 години и, че живее в Република Северна Македония. Двамата си разменили телефонните номера и общували и по мобилни телефони, като жената ползвала македонски телефонен номер № **.

Тя изпратила на св. Е. копие от паспорт, като му казала, че е неин личен.

Същият удостоверявал, че е издаден в Македония на **г. на И. Х. И., родена на 1

**, Р С Македония, като за лицето е посочен пол „жена“ със снимка на жена, с номер на паспорта **. Жената обяснила на св. Е., че живее със сестра си, но нейния мъж се отнасял много лошо с нея и по тази причина искала да си тръгне. Св. Е. й предложил да отиде при него в Р Т. и тя се съгласила.

Обяснила му, че нямала финансови средства и го помолила да и изпрати пари, за да си покрие основни жизнени нужди. На 19.06.2020г. св. Е. й изпратил от гр. С., Ш. чрез системата за международни парични преводи Уестърн юниън превод с контролен № MTCN 2276794994 в размер на 114,50 швейцарски франка, които лично подсъдимият получил същия ден в офис на „Кешфин“ ЕООД в с. Я., обл. Разград от св. С. Р.. Няколко дена по-късно жената поискала от св. Е. да и изпрати 180,00 евро за лекарства за сестра й. На 27.06.2020г. той й изпратил от гр. С., Ш. чрез системата за международни парични преводи Уестърн юниън превод с контролен № MTCN 8093042088 в размер на 205,09 швейцарски франка, който лично подсъдимият получил същия ден в офис на „Кешфин“ ЕООД в гр. Разград от св. М. А. - С.. Няколко дена по-късно жената казала на св. Е., че ще тръгва при него в гр. И. през България и той на 02.07.2020г., й закупил самолетен билет С. — И.. После тя му се обадила и му поискала 990,00 евро, като му обяснила, че трябва да ги даде на митническите власти за да и разрешат полета. Показала му копие на банкова карта Visa Electron, издадена от Стопанска банка в Македония. Същия ден - 02.07.2020г. св. Е. й изпратил от гр. И. чрез системата за международни парични преводи Уестърн юниън превод с контролен № MTCN 3500593432 в размер на 990,00 евро, които лично подсъдимият получил същия ден в офис на „Кешфин“ ЕООД в гр. Разград от управителя на фирмата. На 03.07.2020г. жената се обадила на св. Е. и му поискала 1020,00 евро, като му обяснила, че й искали тези пари на летището, за да я пуснат. Това било потвърдено и от неустановено в хода на разследването лице, което се обадило на св. Е. и се представило за митничар с имена Х.И.. Същия ден - 03.07.2020г. св. Е. изпратил от гр. И. чрез системата за международни парични преводи Уестърн юниън превод с контролен № MTCN 4050935514 в размер на 1020,00 евро, които лично подсъдимият получил същия ден в офис на „Кешфин“ ЕООД в с.

Я. от св. С. Р.. Него ден в 06.45ч. св. Е. пристигнал на летището в гр. С., но не намерил жената. Проверил номера банковата карта, която жената му дала и установил, че тя е фалшива. Разбрал, че е измамен, подал сигнал в полицията и се върнал в гр. И.. При разследването е установено, че паспорт № ** не фигурира в базите данни на Република Северна Македония. Обща стойност на получените от подсъдимия парични средства, собственост на св. Е. — 319,59 швейцарски франка и 2010 евро, е 4493,43 лева.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП, съдебнопочеркова експертиза, прието в съдебно заседание по реда на чл. 282, ал.3 от НПК, се установява, че подписите в положени в изплащателни разписки с № MTCN 2276794994; № MTCN 8093042088; № MTCN 3500593432 и № MTCN 4050935514 са изпълнени от подсъдимия И. Х. И..

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП 2 съдебно-финансова експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че общата равностойност на сумите изпращани от св. Е. — 319,59 швейцарски франка и 2010 евро, на подс. И. И. е 4493,43 лева.

Подс. И. Х. И. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В. А. / приобщени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК/, С. Р., К. Р. и М. А. - С., както и от заключенията на вещите лице по назначените и извършени в хода на ДП съдебно-финансова експертиза, съдебно-почеркова експертиза, изслушани и приети в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства по делото Справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, декларация и от писмените доказателства, находящи се в ДП № 1/2023г. по описа на ОСлО при ОП Разград, приобщени по реда на чл.283 от НПК Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия (като се изключат защитните обяснения на подсъдимия), установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият И. Х. И., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

От обективна страна - през периода от началото на месец юни 2020 г. до 03.07.2020г. в гр. С., Ш., в гр. И., Р Т., в с. Я., обл. Разград и гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, подс. И. Х. И., след предварителен сговор с неустановено в хода на разследването лице от женски пол, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у В. Е., гражданин на Р Т., че лицето от женски пол иска да отиде при него в Р Т., като за невъзможността да отпътува изтъквало различни причини и трудности, мотивирайки го да изпрати парични преводи и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 319,59 швейцарски франка и 2010 евро, равняващи се на 4493,43 лева.

В хода на съдебното следствие от приобщените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства категорично се установява, че подс.

И., след предварителен сговор с неизвестно лице от женски пол е осъществило деянието, за което му е повдигнато обвинение. Това е така, защото още в периода на подготовка на престъплението е предоставил личните си данни, за да бъде изготвен неистински документ за самоличност, на който бил придаден вид, че е издаден от Р С Македония, съдържащ неговите имена. На следващо място, съдът не споделя възраженията на 3 защитата за наличие на грешка у подсъдимия, относно правната същност на деянието, защото не един път, а на четири пъти същият се е явил в офиси на „Кешфин“ ЕООД и то в различни населени места и съгласно показанията на свидетелите С. Р., К. Р. и М. А. – С., лично е получил процесните суми, част от които във валута, поради което няма как да става въпрос за поръчителство, срещу които е получавал суми от порядъка на 20-30,00лв. В хода на ДП подсъдимият на два пъти отрича да у получавал каквито и да било суми срещу негов подпис, което категорично се опровергава от заключението на вещото лице па извършената съдебно-почеркова експертиза. По делото няма дори данни подсъдимият да е посещавал офисите на „Кешфин“ ЕООД, заедно с лице от женски пол, каквото твърдение навежда защитата. За субективната страна на деянието се съди по фактическите действия на извършителя, които в конкретната ситуация, ясно и недвусмислено показват, че същият е имал знанието относно действията си, както и общия с неустановеното лице от женски пол умисъл за извършване на престъплението. Нещо повече, при ясно разпределение на ролите – първата осъществява чест от деянието по въвеждана и поддържане на заблуждение у св. Е., а подс. И. при осъществяване на втората част от престъплението получаване на имотната облага. Всичко това от подготвителния етап на престъплението по създаването на неистинския документ за самоличност, до получаването на последната сума изпратена от пострадалия, водят до единствено логичния извод за наличие на предварителен умисъл у двамата извършители. Налице са поредица от фактически задружни действия в хода на които е започнато осъществено и довършено процесното деяние.

Извършените от подсъдимия деяния са от едни и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, и всяко следващо се явява продължение на предходното, поради което и престъплението следва да се квалифицира като такова извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк общ умисъл, целейки да набави и за себе си имотна облага. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да получаи по неправомерен начин имуществена облага и е постигнал целта си.

По изложените основания подс. И. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл.26, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години.

4

Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Не са налице и изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, не е от такъв характер и размера на причинените имуществени вреди на пострадалия.

Съдът счете, че по отношение на подс. И. Х. И. , смекчаващо отговорността обстоятелство се явява единствено чистото съдебно минало, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което определи наказание лишаване от свобода в размер на две години, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок в размер на три години, на основание чл. 66, ал.1 от НК.

Съдът намира, че така определеното на подсъдимия наказание се явява справедливо и съответно на извършеното деяние, на мотивите и подбудите, накарали подсъдимия да извърши деянието и ще осъществи целите си по чл.36 от НК.