Решение № 854 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Варна, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов

Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500908 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. П. П., ЕГН**********, действащ към момента със съгласието на майка си и законен представител Д.

Г. Д., ЕГН**********, срещу Решение №3911/12.12.2022г. по гр.д.

№9810/2021г. на ВРС, 46-ти с-в,с което е намалено с 42575/172500 ид. части извършеното в полза на ответника П. П. П., ЕГН**********, дарение с нот. акт №91/18.02.2014г., том I, нот. дело №84/2014г. на нотариус при ВРС, на недвижим имот в гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 5, ап.

17, с площ 94.40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата му таванска сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно и с 5.1040% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 681 кв. м., разположено в ПИ *** по КК и КР на Варна, и е възстановена запазената част на ищцата Р. П. П., ЕГН**********, от гр. ******** от наследството, оставено от баба й Р.Ат.М., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починала на ********., в размер на 42575/172500 ид. ч. от същия имот, със същите 42575/172500 ид. части, на осн. чл.30, ал.1 от ЗН, както и е осъден ответникът за разноски пред ВРС.

В жалбата се твърди, че решението на РС е постановено в нарушение на 1 процесуалните правила (без да се посочва защо), в нарушение на материалния закон и е необосновано. Въпреки че няма спор за наследственото качество на страните и за извършваните в периода 1994-2014г. дарения, ВРС е определил неправилно наследствената маса и с това размера на запазената на ищцата част, тъй като не е прихванал паричната равностойност на идеалните части, които биха придобили страните по наследяване от своя надарен приживе наследодател. А именно – следвало е при определяне на масата да се включи оценката и на 3/4 ид. части от апартамента в гр.Варна, ул. „Фредерик Жюлио Кюри“ №7, които през 1994г. Р.М. (починала 2021г.) дарила на сина й П. Хр.

П. (починал през 2016г.). В този случай общата оценка на масата би била 304 075лв., от която запазена част за страните би била 152 037.50лв., а след приспадане на стойността на дарените ид. части през 1994г. от 130 475лв. би се достигнало до накърняване на запазената част на Р. П. най-много с 10 781.25лв.По тези причини се моли за отмяна на решението на ВРС и цялостно отхвърляне на иска по чл.30 ЗН, евентуално за отхвърлянето му над 10 781.25лв., както и за присъждане на разноски за две инстанции. В о.с.з. въззивникът поддъжа доводите си и искането си до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано, а въззивната жалба за неоснователна, за което излага съображения. По основния довод в жалбата поддържа, че в случая при смъртта на Р.М. внуците й са я наследили пряко по право на заместване и правото им на запазена част не е част от наследството на баща им П. Хр. П.; както и че в масата не следва да се включват сделки назад във времето със същия имот, дарение на който се атакува по чл.30 от ЗН. Моли за потвърждаване на решението и за разноски пред въззивната инстанция. В о.с.з. поддържа становището си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано предявен от Р. П. П., ЕГН**********, срещу П. П. П., ЕГН**********, чрез , а в хода на делото със съгласието на майка си Д. Г. Д., иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Р.Ат.М., починала на ********. чрез намаляване на извършеното от наследодателя Р.Ат.М. в полза на ответника дарение, обективирано в НА №91/18.02.2014г., том I, нот. дело №84/2014г. на нотариус при ВРС, на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 5, ап. 17, с площ 94.40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата таванска сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно с 5.1040% ид. части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 681 кв. м., разположено в ПИ ***.

2

В исковата молба се твърди, че ищцата е внучка и наследник по закон на Р.Ат.М., бивш жител на гр.Варна, нейна баба и майка на баща й П. Хр. П., а той починал на *********. С договор за дарение, обективиран в НА № 91, том I, нот.дело № 84/2014г. Р.Ат.М. се е разпоредила в полза на ответника с апартамент, находящ се в гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 5, ап. 17, с площ 94.40 кв. м., състоящ се от четири стаи, ниша, тоалет, баня, два коридора и три балкона, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащата му таванска сграда с площ 6.80 кв. м. и изба с площ 11.30 кв. м., заедно с 5.1040% ид. части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 681 кв.м. в ПИ ***. Надареният П. П. П. също е неследник по закон на дарителя, като внук на Р.Ат.М. и син на П. Хр. П.. Счита се, че извършеното през 2014г. полза на ответника дарение накърнява запазената част на ищцата от наследството на Р.Ат.М. с ½ част. Поради това се моли за намаляване на дарението, възстановяване на запазената част и за разноски. В о.с.з. страната чрез пълномощника й поддържа твърденията си, без да оспорва твърдението на ответника в отговора, за извършено от Р.М. в полза на сина й П. Хр. П. дарение с НА №147/20.06.2002г. на 5.78 кв. м. ид. части от друг поземлен имот.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. П. П. депозира писмен отговор.

В него той не оспорва, че страните по делото са наследниците по закон на Р.Ат.М., както и че в негова полза е извършено процесното дарение през 2014г. Оспорва обаче да е накърнена запазената част на ищцата по съображения, че в наследството е имало и друго имущество. То се е изразявало в дарения на парични суми на значителна стойност, които са покривали размера на запазената част на ищцата. Освен това следвало да се приспадне и извършеното с НА №147/20.06.2002г. от Р.Ат.М. в полза на П.

Хр. П. и В.П. П. дарение на 5.78 кв. м. ид. части от имот с площ 386 кв. м., представляващ парцел VII-7 в кв. 620, находящ се в гр. Варна, ул. „Полковник Свещаров“ № 1. По тези причини моли за отхвърляне на иска по чл.30 ЗН, както и за съдебни разноски. В първо о.с.з. поддържа изцяло възраженията си от отговора. В трето о.с.з. пред ВРС на практика оттегля твърдението си за парични дарения, като изрично признава, че „към момента на смъртта няма друго имущество към наследствената маса, освен извършените в предходните периоди дарения, за които са представени документи“ (л.102 от делото на ВРС) и се отказва от допуснатите му свидетели досежно паричните дарения.

По същество поддържа искането си за отхвърляне на предявения иск, евентуално за възстановяване запазената част на ищцата само до ¼ ид. част от наследствената маса.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор по фактите, а от приетите писмени 3 документи се потвърди следната изяснена за случая фактическа обстановка:

Страните по делото са призованите наследници по закон, като внуци, на Р.Ат.М., починала на 15.06.2021г. Ищцата и ответникът освен това са деца на П. Хр. П., син на Р.Ат.М., който е починал преди нея, още на *********.

Между тези лица са били извършвани следните във времето сделки:

На 02.11.1994г. (НА №153/1994г.) Р.Ат.М. е дарила на П. Хр. П. всички притежавани от нея 3/4 ид. части от апартамент №17 в гр.Варна, ул.

„Фредерик Жюлио Кюри“ №7, вх.Б, ет.5, с площ 94.40 кв.м., като останалата 1/4 ид. ч. от жилището била на П. по наследяване.

На 20.06.2002г. (НА №147/2002г.) Р.Ат.М. е дарила на П. Хр. П. и съпругата му В. П. 5.78 кв.м. ид. части от парцел VII-7 в кв. 620, с площ 386 кв.м. в гр. Варна, ***.

На 28.06.2004г. (НА №89/2004г.) П. Хр. П. дарил „обратно“ на Р.Ат.М. лично притежаваните (считано след 02.11.1994г.) 100% ид. части от от апартамент №17 в гр.Варна, ***, вх.Б, ет.5, с площ 94.40 кв.м.

На 18.02.2014г. (НА 91/2014г.) Р.Ат.М. е дарила на внук си - отв. П. П.

П. - целият апартамент №17 в гр. Варна, на ***, вх.Б, ет.5, с площ 94.40 кв.м., а на сина си П. Хр. П. запазила право на ползване, прекратено със смъртта му през 2016г. Това дарение е предмет на иска по чл.30 от ЗН.

В хода на делото изрично е признато от ответника, че към момента на смъртта на Р.М. няма друго имущество към наследствената маса, освен извършените предходни дарения, за които са представени документи.

По делото са приети първа и повторна тройна СОцЕ за остойностяване на имотите и частите от такива, предмет на горепосочените дарения, от които съдът кредитира заключението по повторната с оглед тричленния й състав и с оглед липсата на оспорване на същата. От нея се установява, че стойността на апартамент №17 в гр. Варна, на ***, вх.Б, ет.5, с площ 94.40 кв.м, в състоянието му към всяко от даренията, по цени към датата на откриване на наследството през 2021г., възлиза на 172 500лв., а пазарната стойност на 5.78 кв. м. ид. части от 286 кв. м., имот №7, парцел VII7 в кв. 620 в гр. Варна, ***, в състоянието му към дарението от 2002г., по цени към откриване на наследството през 2021г., възлиза само на 2 200лв., с оглед че се касае за прилежаща земя без инвестиционна стойност.

При тази безспорна фактическа ситуация ВРС правилно и точно е приложил нормите на чл.28 и чл.29 от ЗН и е определил запазената на ищцата част от общата наследствена маса в размер на 1/4 ид. част, които изводи не са оспорени от въззивника, след което е определил и математическото изражение на запазената част, спрямо масата на обща стойност 174 700лв.

Процесуалната дейност на въззивния съд не следва да бъде повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение, порад което втората инстанция не дължи повтаряне на коректно извършените 4 процесуални действия на първата, а само надгражда върху тях (в този смисъл мотивите по т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Съобразно чл.269 от ГПК, тълкуван съвместно с принципа на диспозитивното начало (чл.6, ал.2 от ГПК), въззивната жалба определя предмета на спора пред въззивната инстанция и по този начин и обхвата на дължимата за случая проверка за законосъобразност на обжалвания акт.

Въззивният съд се произнася служебно само по валидността на решението и по допустимостта му, но в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С ТР №1/2001г. по тълк. д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС, след което при действието на актуалния ГПК с т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС се потвърди принципът, че при проверка на правилността на решение на първоинстанционния съд, въззивната инстанция по правило е ограничена от заявените в жалбата оплаквания. Изключение правят случаите, когато следва да бъде охранен интереса на децата, засегнати от съдопроизводството, както и случаите на служебно открито нарушение на предвидена в публичен интерес императивна материалноправна норма.

От горната принципна постановка, обсъдените по-горе безспорни факти и правни изводи на първоинстанционния съд и релевираните в жалбата въззивни основания следва изводът, че възведените перд ВОС правни въпроси са два и те са взаимосвързани, а именно: Дали при установените факти на три поредни вътрешни прехвърляния на един и същ имот следва в масата по чл.31 ЗН да се включи и стойността на дарението на ид. част от същия имот, извършено по- рано, чрез първото от тези три поредни дарения;