Решение № 3051 от 27.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3051 гр. Варна, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Н.а при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20263110101001 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба от ищеца Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. В. срещу ответника А. Т. М., ЕГН **********, с адрес в гр.

В., с която са предявени в условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника А. Т. М., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на ищеца Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. В. сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляващи превалутирани 400 лв. (четиристотин лева), дължима на основание сключен неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2026 г. до окончателно заплащане на задълженията, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника А. Т. М., ЕГН ********** да заплати на ищеца Р. М. Р., ЕГН **********, сумата в размер на в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляващи превалутирани 400 лв. (четиристотин лева), с която ответната страна се е обогатила неоснователното, доколкото патримониумът на ищеца се е намалил, а патримониумът на ответника се е увеличил без основание, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2026 г. до окончателно заплащане на задълженията.

Ищецът твърди в исковата си молба, че през първата половина на 2024 г., приблизително в месец март или април, ответната страна се свързала с ищеца по телефон и отправила молба да и бъде предоставена в заем парична сума в размер на 400 лева. Като причина за необходимостта от средствата посочила предстояща спешна операция на майка й за смяна на тазобедрена става. М. поела ангажимент сумата да бъде върната след стабилизиране на финансовото й състояние.

Излага, че страните са поддържали добросъседски отношения, предвид факта че Р. М. Р. живее на адрес в гр. В., а А. Т. М. е осъществявала търговска дейност в магазин на ул. „Тодор Влайков“ № 8. Поздравявали са се и са общували ежедневно през 1 последните повече от четири години. Отношенията им са били добри и коректни.

По това време ищецът Р. Р. разполагал с налични парични средства в брой, тъй като усвоил част от ипотечен кредит за закупуване на апартамент. Молбата на ответницата първоначално го озадачава, тъй като тя е по-възрастна от него, има деца на около неговата възраст, сестра, съпруг и разширен семеен кръг, от които би било логично да потърси помощ при подобна ситуация.

Въпреки многократно отправените покани от страна на ищеца до ответника за връщане на заемната сума и обещания от страна на ответника, че сумата ще бъде върната в най-кратък срок, това не било сторено.

В открито съдебно заседание, процесуалния представител на ответника, от адв.

Н. И. прави изявление, с което признава иска от името на ответника.

Съдът, като съобрази изявленията на страните и приложимия закон, намира следното:

Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, съдът по искане на ищеца прекратява съдебното дирене и постановява решение съобразно признанието.

За постановяване на такова решение е необходимо признанието да е ясно, недвусмислено и безусловно, да е направено от страна или от надлежно овластен процесуален представител, ищецът да е поискал решение при признание, както и да не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК.

В настоящия случай признанието е направено в открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответницата. Същият разполага с изрична представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК да признава исканията на насрещната страна. Изявлението е категорично и не е поставено под условие. Обстоятелството, че представителят е посочил очаквано бъдещо плащане и възможност за споразумение, не отнема характера на признанието, тъй като не е оспорено нито съществуването, нито размерът, нито изискуемостта на претендираното вземане.

Искането за постановяване на решение при признание е направено изрично от ищеца в съдебното заседание. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е сред правата, с които страната не може да се разпорежда. Спорът е за частно парично вземане по заемно правоотношение и липсват пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК.

Поради това са налице всички предпоставки за уважаване на главния иск по реда на чл. 237 ГПК. Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК при решение, основано на признанието на иска, е достатъчно в мотивите да се посочи, че решението се основава на признанието. Ето защо съдът не следва да обсъжда по същество събраните доказателства и да прави самостоятелни фактически изводи относно възникването на заемното правоотношение.

Тъй като главният иск по чл. 240 ЗЗД се уважава изцяло, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2026 г., до окончателното изплащане, съобразно заявения петитум.

По разноските:

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца разноските, съразмерно с 2 уважената част от иска. Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца. Макар ответницата да е признала иска, тя е дала повод за завеждане на делото, тъй като задължението не е изпълнено в продължителен период и след отправената покана и предоставения срок за доброволно плащане. Дори към момента на даване на ход по същество на спора задължението не изплатено от ответника.

От представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за плащане се установява, че ищецът е направил разноски в общ размер 327,00 евро, от които 27,00 евро държавна такса и 300,00 евро адвокатско възнаграждение. Възражението на ответницата за присъждане на разноските в минимален размер не обосновава намаляване на адвокатското възнаграждение. Заплатеният размер не е прекомерен с оглед предмета на спора, извършените процесуални действия и приложимия минимален размер, поради което разноските следва да бъдат присъдени изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ГПК, Варненският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумата 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща предоставена по договор за заем и невърната главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 327,00 евро (триста двадесет и седем евро), представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3