Решение № 15375 от 31.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30590/2025
- Вид
- Решение № 15375
- Подписан
- 31.07.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 15375 гр. София, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110130590 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 13.06.2025 г. и молба от 07.07.2025 г., подадена от А. К. К. срещу ....., с която е предявен отрицателен установителен иск с прано основание чл. 439 ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 36 882,58 лв., предмет на изпълнителен лист от 14.06.2010 г., издаден в хода на гр.д. № 24982/2010 г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ....., с рег. № ...., поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че е длъжник изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ......, образувано по молба на ....., за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 14.06.2010 г., издаден в хода на гр.д. № 24982/2010 г. по описа на СРС, 72 състав.
Оспорва да е страна по сключени с ответника договори, както и получаването на уведомление за прехвърляне на вземания в полза на дружеството. Сочи, че съгласно получено от ЧСИ съобщение, към настоящия момент дължи на ответника сумата в общ размер на 36 882,58 лв., формирана като сбор от следните вземания: 14 992,42 лв.
– главница; 318,19 лв. – законна лихва за забава за периода от 03.02.2025 г. до 03.04.2025 г.; 2993,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 12.03.2008 г. до 26.04.2010 г.; 246,13 лв. – мораторна неустойка; 15 126,06 лв. – законна лихва за забава, считано от 01.06.2010 г.; 300 лв. – разноски по изпълнително дело; 2906,28 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Твърди, че вземанията по изпълнителен лист от 14.06.2010 г. са погасени по давност, поради което моли съда да признае за установено, че не дължи плащането им на ответника. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че по силата на сключен с ...... договор за цесия от 18.01.2016 г. е придобил вземанията на банката по изпълнителен лист от 14.06.2010 г., издаден в хода на гр.д. № 24982/2010 г. по описа на СРС, 72 състав. Отбелязва, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № ... г. по описа на ЧСИ ......, прекратено на 25.09.2019 г., а впоследствие и изп. дело № .... Излага подробни съображения, с които оспорва твърденията на ищеца, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 14.06.2010г., издаден по гр.д. № 24982/2010 г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ... г. и изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ....., с рег. № ...., поради изтекла погасителна давност.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № ... г. и изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ....., с рег. № ...., образувани въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист от 14.06.2010 г., издаден по гр.д. № 24982/2010 г. по описа на СРС, 72 състав. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната 2 недължимост.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.
№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.
Установява се от представените по делото доказателства, че въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2010 г., издаден по гр.д. № 24982/2010 г. по описа на СРС, 72 състав, срещу ищцата е било образувано изпълнително дело № ... г. и изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ....., с рег. № ..... Ищецът не оспорва уведомяването си за извършената цесия, с което вземането е прехвърлено на ответника, поради което и 3 този въпрос не е необходимо да бъде допълнително изследван.
Установява се от приложено съобщение по изпълнително дело № ... г. на ЧСИ ....., с рег. № ...., че изпълнителното дело е прекратено с постановление от 25.09.2019г. , като видно от приложения препис на изпълнителното дело, че последното изпълнително действие е извършено на 06.07.2016г. – молба за справка за трудов договор от взискателя с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение.
Представено е молба за образуване на изпълнително дело от 03.02.2025г. въз основа на същия изпълнителен лист.
Ответникът не е представил доказателства за предприети действия по принудително изпълнение, с които да се прекъсва или спира давността по отношение на процесното вземане, въпреки че съдът изрично му е указал, че не сочи такива.
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства за извършени действия по принудително изпълнение след прекратяване на изпълнително дело № ... г. на ЧСИ ....., с рег. № .... на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съответно не се доказаха твърденията на ответника, че приложимата в случая петгодишна давност е била прекъсвана. Между датата на прекратяване на изпълнително дело №...г. - 25.09.2019г. и образуване на новото изпълнително дело въз основа на молба от 03.02.2025г. са изминали повече от 5 години, поради което към датата на неговото образуване погасителната давност по отношение на вземането вече е била изтекла и не може да бъде прекъсната от извършените по него действия.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява доказана, доколкото възраженията на ответника за прекъсване на погасителната давност не се доказаха.
Съдът е съобразил, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон 4 в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла, поради което предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1483,17лева за заплатена държавна такса и сумата от 3600,60 лева – адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като се иска да бъде присъдено минимално такова по Наредба №9/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, което с оглед размерът на исковата претенция е 2040,10 лева. Съдът намира направеното възражение за частично основателно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Същото е приключило в едно открито съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, по спорните въпроси е формирана значителна съдебна практика. С оглед изложеното съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 2500 лева/1278,23 евро. На ищецът следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 3983,17 лева/2036,56 евро.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявен от А. К. К. , ЕГН **********, срещу ....., ЕИК ......, с адрес на управление гр. ......., отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че А. К. К. не дължи на ..... следните вземания в размер на 14 992,42 лв. – главница; 2993,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 12.03.2008 г. до 26.04.2010 г.; 246,13 лв. – мораторна неустойка, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.06.2010 г., издаден по гр.д. № 24982/2010 г. по описа на СРС, 72 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ... г. и 5 изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ....., с рег. № ...., поради изтекла погасителна давност.