Определение № 21100 от 06.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21100 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510113 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. А. А., чрез пълномощника адв. Д.Г., срещу разпореждане № 20151293 от 17.03.2026 г. (погрешно посочено в жалбата като такова от 20.03.2026 г.) по гр. д. № 32642/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, с което съдът е указал на молителя М. А. А. да внесе по сметка на СРС сумата от 3405.43 евро (равностойността на 6660.45 лева), представляваща държавна такса.

В частната жалба се посочва, че постановеното по делото решение по втората фаза по извършване на делба е влязло в сила и са налице предпоставките за уважаване на молбата на страната за издаване на изпълнителен лист. Счита, че обжалваното разпореждане е немотивирано и не ставало ясно защо съдът отказва издаване на поисканите изпълнителни листове. Поддържа, че съдът не може да откаже уважаване на молбата с мотив, че правоимащата страна не е заплатила дължимата държавна такса, тъй като съдът издава служебно изпълнителен лист за присъдените с решението в полза на държавата суми. Ето защо моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата по делото, събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:

Производството по гр.д. № 32642/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, е приключило с постановено на 20.06.2025 г. решение, с което допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, съделителите са осъдени на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплатят съответната държавна такса от 6 660.45 лв. върху стойността на дела им; Й.А.М. е осъден да заплати на М. А.

А. сумата от 600 лв. – възнаграждение за особен представител, а на основание 1 чл. 81 вр. чл. 77 ГПК Й.А.М. е осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

С молба от 10.02.2026 г. М. А. А. е сезирала съда с искане за издаване на изпълнителен лист. По тази молба съдът е постановил разпореждане № 20151293/17.03.2026 г., с което съдията – докладчик от СРС е разпоредил молителят да внесе по сметка на СРС сумата от 3 405.43 евро, представляваща държавна такса. Липсва произнасяне на съда, с което да е отказал издаване на изпълнителен лист в полза на страната.

На 30.03.2026 г. молителката е депозирала молба, с която е заявила, че не разполага със средства, с които да заплати държавната такса, но това не било пречка за издаване на изпълнителен лист. Липсва произнасяне от страна на съдията-докладчик по тази молба. На същата дата страната е депозирала и частна жалба с вх. на СРС № 25003093/30.03.2026 г. срещу разпореждане № 20151293/17.03.2026 г., която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези данни съдът намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъдат оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея частно въззивно производство следва да бъде прекратено.

При съобразяване нормата на чл. 274 ГПК, според която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона, настоящият въззивен съд намира, че жалбата на М.

А. А. е насочена срещу необжалваем съдебен акт на СРС, при липсващ за жалбоподателя обжалваем интерес за това. Настоящият състав намира, че разпореждането, с което съдът е дал указания на страната по повод подадената от нея молба за издаване на изпълнителен лист, не е сред актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като това нито е предвидено в закона, нито прегражда по-нататъшното развитие на делото. Атакуваното разпореждане е от категорията на тези актове по чл. 253 ГПК, които не слагат край на делото и които могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск и следователно не подлежи на самостоятелен контрол. В случай че страната счита, че така дадените й указания са неправилни, редът за защита не е чрез обжалване на това разпореждане, а чрез обжалване на съдебния акт, с който се отказва удовлетворяване на молбата й. Доколкото в случая липсва такова произнасяне от съда, жалбата се явява лишена от предмет. В случай че съдът бездейства и не се произнася своевременно по искането на страната, същата разполага с възможността да поиска по реда на чл. 255 ГПК от горната инстанция определяне на подходящ срок за извършването му.

По изложените съображения съдът намира, че подадената частна жалба е недопустима и следва да се постанови определение, с което да се остави без 2 разглеждане, а образуваното въз основа на нея частно въззивно производство следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. А. А., чрез пълномощника адв. Д.Г., частна жалба срещу разпореждане № 20151293 от 17.03.2026 г. по гр. д. № 32642/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, с което съдът е указал на молителя М. А. А. да внесе по сметка на СРС сумата от 3405.43 евро (равностойността на 6660.45 лева), представляваща държавна такса, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 10113/2026 г. по описа на Софийски градски съд, VІ- Е въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Софийския апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3