Решение № 348 от 17.03.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2681/2022
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 17.03.2023
- Състав
- МАРИЯНА ПЕНЧЕВА БАХЧЕВАН
Цитирани разпоредби
- чл. 256 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- член 103 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 104 ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 152, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.80 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.80 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.80 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 81 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.83 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.88-94 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.88-94 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.88-94 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.88-94 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.88-94 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.88-94 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.88-94 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.98 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.99 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 2 ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 11 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 123 и сл. · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 ал.6 изр. второ · Закон за местните данъци и такси
- чл.4 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 3 и 4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 3 и 4 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .............................................
..........................................,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2681/2022г.
Първоначално подадената жалба от Н.Д.К. е била срещу отказ, обективиран в писмо с изх.№
19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна и мълчалив отказ по искане вх.№ **********/12.09.2022г.
Жалбоподателят Н. е подал искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка с вх.№ **********/12.09.2022г., по което е получил отказ, обективиран в писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Във връзка със същото искане подадената от него декларация по 14 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е била заведена под вх.№ **********/12.09.2022г., но не е била обработена.
В жалбата се правят оплаквания, че неправилно органите по приходите при община Варна са отказали приемане и обработване на декларацията на Н.К. по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.09.2022г. с довода, че нотариалния акт не е бил вписан в Службата по вписвания гр.Варна. Смята, че не е в компетентността на общинската администрация да преценява дали жалбоподателя има право на собственост върху декларирания имот или не.
Подчертава, че прехвърлителния ефект на покупко-продажбата е настъпил при изповядване на сделката на 12 април 2017г. и отказът за вписване на нотариалния договор не се отразява върху наличието на валидно правно основание, което го е направило собственик. Сочи, че при сключване на сделката, приобретателя Н.К. е заплатил местен данък на община Варна в размер на 1959.70 лева. Иска отмяна на мълчаливия отказ /който съдът е квалифицирал като оспорване на неоснователно бездействие/ да бъде приета и обработена декларацията по чл.14 от ЗМДТ.
В уточняваща молба с.д.№18554/12.12.2022г., Н.К. чрез адв. З.С. сочи, че след сключване на предварителния договор за покупко-продажба на 14.04.2014г. и предаване на фактическото владение върху недвижимите обекти, старши публичен изпълнител е отменил с постановление №С-170003-024-0009445/12.04.2017г. възбраната върху апартамент с идентификатор *** и таванско помещение №1, наложена с постановление №
С-160003-022-0006829/13.05.2016г. И с постановление за частична отмяна №С-170003-024-0009710/18.04.2017г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е отменена частично възбраната наложена с постановление № 26793/2014/000065/31.07.2015г. Изтъква, че незаконосъобразно органите по приходите в община Варна са му отказали приемане и обработване на декларацията по чл.14 от ЗМДТ на основание отказа на съдията по вписвания да впише нотариален акт №41 том І рег.№ 2695 дело №33 от 2017г. на нотариус Л.Г..
В съдебното заседание на 01.03.2023г. жалбоподателя чрез адв. С. заявява, че декларацията е била приета на 12.09.2022г., но след това не е била обработена и не е вписана в съответните регистри и не е открита партида, което приема за бездействие от страна на оправомощената администрация. Иска се присъждане съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна /конституиран с определение № 198/20.01.2023г./ чрез юрисконсулт Ж. Х. намира жалбата за недопустима, като в съдебното заседание на първи март 2023г. изтъква, че отказът да се обработи декларация е постановен с писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна и подлежи на задължително обжалване по административен ред по чл.155 ал.2 от ДОПК пред кмета на общината и в случая такова не е осъществено. Оспорва наличието на неоснователно бездействие, тъй като декларацията на Н.К. е била приета от общинската администрация и заведена под № вх.№ **********/12.09.2022г. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Приемането на декларацията по чл.14 от ЗМДТ става по силата на изрична правна норма - чл. 99, ал. 5 от ДОПК, като не може да се откаже приемането на декларация, освен ако не са налице посочените в нормата обстоятелства. Следователно в случая е налице неизвършване на фактическо действие, което произтича пряко от закона.
Защитата срещу него е по реда на чл. 256 ал.1 от АПК и не е ограничена във времето, т.е. оспорването може да се извърши безсрочно. Жалбата е подадена от лица, притежаващи правен интерес от оспорване, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред пред
Административен съд – Варна административен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Във връзка с молба с.д. № 744/17.01.2023г. от Н.К. чрез адв. С., с определение №198/20.01.2023г. съдът е приел, че е бил сезиран с жалба от Н.К. срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна за издаване на удостоверение за данъчна оценка. Съдът е препратил жалбата срещу него на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна във връзка с административно обжалване по реда на чл.88-94 от ДОПК.
Със същото определение, съдът е изразил становище, че приемането на данъчната декларация е фактическо действие на служители от общинската администрация, което не предполага волеизявление на компетентен орган. Следователно, неприемането на декларацията и нейното необработване представлява неизвършване на фактическо действие, което произтича пряко от закона. Защитата срещу него е по реда на чл. 256 ал.1 от АПК срещу орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна. В тази връзка, съдът е определил, че предмет на настоящото производство е жалба от Н.Д.К. срещу неоснователно бездействие по чл.256 ал.1 от АПК на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при община Варна да приеме и обработи декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/12.09.2022г.
Предвид чл.99 ал.5 от ДОПК съдът е дал указания към жалбоподателя, че е в негова тежест да докаже положителните факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно: декларацията му по чл.14 с вх. вх.№ **********/12.09.2022г. е била подписана от Н.Д.К. или от упълномощено от него лице /на всички необходими страници/ и е съдържала данни за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК.
При разпределяне на доказателствената тежест, съдът е указал на ответника, че на основание чл.99 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.6 ал.1 от АПК в негова тежест е да докаже, че е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като е оказал съдействие на Н.К. по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и е посочил необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата и като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства стигна до следните фактически изводи:
По силата на нотариален акт № 41 том І рег.№ 2695 дело №33 от 2017г. Н.Д.К. е закупил от „Ш.и Ж.“ ООД, представлявано от О.А.склад на таванско помещение със застроена площ от 77.66 кв.м с идентификатор ********, гараж с идентификатор ********и площ от 34.80 кв.м и паркомясто с №1 с площ от 15.42 кв.м. Нотариалният акт не е вписан в Службата по вписвания и този факт не се оспорва от жалбоподателя. Видно от приложените скица, издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Варна, за самостоятелни обекти с идентификатори ******** и ********в жилищна сграда с идентификатор ********е вписан като собственик „Ш.и Ж.“ ООД.
Действително, декларацията на Н.К. по чл.14 от ЗМДТ е била входирана под вх.№ **********/12.09.2022г. За това, че същата не е била обработена говори не само текста на писмо изх.№ 19324/19.09.2022г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ в община Варна, с който е отказано издаване на удостоверение за данъчна оценка, но и неспазване на разпоредбите на глава ХІ „Регистрация“ на дял Втори „Отделни административни производства“ на ДОПК. Самият процесуален представител на ответника е признал в съдебното заседание на първи март 2023г., че по подадената от Н.К. декларация по чл.14 от ЗМДТ не е била образувана партида, поради това, че нотариалния акт не е бил вписан в Службата по вписвания гр.Варна и при справка в кадастралните регистри при СГКК – Варна е било установено, че за процесните обекти има вписан друг собственик – „Ш.и Ж.“ ООД. Юрисконсулт Х. е уточнил, че за целите на облагане с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в община Варна се води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл.80 от ДОПК. Сочи, че образуването на партида е регламентирано и в чл.14 ал.6 изр. второ от ЗМДТ и отказът се обжалва по реда на чл.83 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от ЗМДТ по реда за обжалване на ревизионни актове.
Съдът не е съгласен с последното заключение на ответника, тъй като обжалването по чл.83 ал.4 от ДОПК, касае актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри. В глава ХІ „Регистрация“ на дял Втори „Отделни административни производства“ на ДОПК са предвидени два вида регистри: по чл.80 ал.1 от ДОПК - регистър и база данни за задължените лица и по чл.80 ал.3 от ДОПК – създадени със закон специални регистри като част от регистъра по ал. 1.
Регистърът за недвижимите имоти, в който се вписват декларациите по чл.14 от ЗМДТ е такъв по чл.80 ал.1 от ДОПК. Не е специален, тъй като не е създаден въз основа на специален закон и отказът за вписване в него не се обжалва по реда на чл.83 ал.4 от ДОПК.
Въз основа на изложените и установени факти, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В ал. 3 на чл.4 от ЗМДТ е посочено, че в производствата по ал. 1 на същия член служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 и двете на чл.4 от ЗМДТ се определят със заповед на кмета на общината.
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция по приходите /НАП/, съгласно чл.
4, ал. 5 ЗМДТ.
Видно от посочените разпоредби обработката на данъчните декларации се извършва от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината. Приемането на данъчната декларация е фактическо действие. То не предполага волеизявление на компетентен орган. Съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ служителите в общинската администрация, определени от кмета на общината, имат правомощията на орган по приходите, но в хипотезата на приемане и обработване на декларация – откриване на партида, те не изпълняват правомощията по установяване на данъчно задължение на декларатора, а извършват фактическо действие по приемане на данъчна декларация.
За недвижимите имоти се подава данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, на която компетентната общинска служба поставя специален партиден номер. По този начин за съответния имот се създава партида в данъчната служба, която е свързана с определяне размера на дължимия данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в съответствие с декларираните данни. В разглеждания случай, декларацията е била входирана, но не е била обработена, защото не е била открита партида, както призна и процесуалния представител на ответника в проведеното открито съдебно заседание. В Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/, както и в издадената на основание чл. 3 от същия заповед на Министъра на финансите, няма дадено законово определение на понятието „партида“, поради което и на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съдържанието му следва да бъде определено съобразно общоприетия смисъл на думата. „Партида“, съгласно
Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/987b4805-02f9-4269-8d7a-a10bf83beabb