Решение № 2812 от 18.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100108141 по описа за 2021 година

Образувано е по предявени от М. В. Х. и К. Ч. Х. срещу „ЗАД А.“ АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на по 300000,00лв./ за всеки ищец/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18,01,2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че на 18,01,2020г., около 18,45часа, в гр. Самоков е реализирано пътнотранспортно произшествие по вина на водача И. З. А., който при управление на товарен автомобил, с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег.№******* по бул.“******* 3“, пътува с посока към центъра на града и нарушава правилата за движение по пътищата като реализира пътнотранспортно произшествие с пресичащия на пешеходна пътека Ч. Н.Х., при което последният е получил несъвместими с живота травматични увреждания. Образувано е ДП №ЗМ-7/18,01,2020год. по описа на ОДМВР-София, което не е приключило. Вследствие на произшествието за ищците-съпруга и дъщеря на починалия са настъпили неимуществени вреди от загубата на родственик, изразяващи се в болки и страдания. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното дружество, като на 20,05,2020г. пред него е била предявена претенция за изплащане на обезщетение, но застрахователят не е извършил плащане.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-ЗАД А. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК 1 излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е осъществено противоправно деяние от страна на застрахованото лице. Оспорва механизма на произшествието. Поддържа произшествието да е непредотвратимо за водача на МПС, евентуално налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Поддържа ПТП да е предизвикано от субективните действия на пешеходеца, който предприел пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, както и чл.114 от ЗДВП, поради което е налице основание да се приеме съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва реализирането на неимуществени вреди за ищците. Оспорва наличието на пряка причинноследствена връзка между произшествието и смъртта на пострадалият. Сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на законна лихва, както и момента, от който се дължи. Релевира възражение за недължимост на законната лихва за периода от 13,03,2020год. до 08,04,2020год. на осн.чл.6 от ЗМДВИП. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №11, съставен от ОД на МВР РУ-гр.Самоков от 17,02,2020год. се установява настъпването на пътно-транспортно произшествие на 18.01.2020год., около 18,45часа на ул.******* между автомобил, с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с рег.№ *******, управляван от И. З. А. и пешеходец-Ч. Н.Х., при което е настъпила смъртта на пешеходеца.

За безспорно между страните е прието наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща деликтната отговорност на водача на МПС към датата на застрахователното събитие./определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в с.з. проведено на 31,12,2021год./.

Видно от удостоверение за наследници на Община Бургас ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице-съпруг и низходящ.

От Удостоверение за граждански брак №387629 на Столична община се установява Ч. Н.Х. и М. В. А.а да са сключили граждански брак на 08,06,2007год.

Не е спорно между страните смъртта на Ч. Х. да е настъпила по причина процесното произшествие.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява механизма на произшествието, а именно настъпило в гр. Самоков, на ул. „******* III“. Ул. „******* III“ се състои от едно платно за движение с обща широчина 14м и е предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока е обособена по една пътна лента, без да са разделени с пътна маркировка. На мястото на настъпилото ПТП е обособена 2 пешеходна пътека. Преди мястото на настъпилото ПТП има поставен указателен пътен знак „Пешеходна пътека“ и преди него пътен знак, показващ мястото на пешеходната пътека.

Мястото на удара между т.а. Мерцедес Вито и пострадалия пешеходец по широчина на пътното платно за движение на ул.******* 3, е на около 6,5метра вляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила и по дължина на платното за движение, е върху обособена пешеходна пътека на линията на приетия ориентир. Ударът е настъпил в лявата част на пътната лента за посоката на движение на процесния автомобил на около 0,5метра в дясно спрямо средата на платното за движение. Скоростта на движение на товарен автомобил в момента на удара с пешеходеца е 75км./ч. Няма данни за оставени спирачни следи, поради което се приема т.а. автомобил да не е спирал в авариен режим.

Опасната зона за спиране, с оглед скоростта на движение от 75км./ч. е около 65,7м. Приема са водачът на процесния автомобил да е имал възможност да забележи пешеходеца поради работещо улично осветление преди да го освети с фаровете на автомобила.

За изясняване на доказателства: механизма на произшествието са ангажирани и гласни

От показанията на свидетеля Е. Н.-очевидец на произшествието се установява да е присъствал на местопроизшествието в гр. Самоков, вечерта около 20,00ч., в тъмната част от денонощието. Мястото на произшествието е на пешеходна пътека тип зебра. Пострадалият предприел пресичане на пешеходната пътека, обърнал се да види дали децата му идват като през това време стоял на място по средата на пешеходната пътека. През това време лек автомобил в посока Боровец спрял по-рязко, след което последвал удар от автомобил, който е идвал от посока Боровец към Самоков, т.е. пешеходеца е пресичал от дясно наляво към посока Боровец. Пострадалият стигнал до средата на пътя, когато се обърнал. Колата, която спряла била с марка Тойота Рав 4, сива на цвят, малък джип, след което пострадалият направил една крачка назад и попитал водача какво прави.

От показанията на свидетеля В.П. –очевидец на произшествието се установява, че Ч.

Х. след излизане от заведението в близост до пешеходната пътека е предприел пресичане на пътното платно в посока паркиран автомобил от другата страна на платното. Свидетелката сочи да е възприела пострадалия спрял до един джип, намиращ се на пешеходната пътека, а Ч. се намирал до шофьорското място, на пътното платно, на самата пешеходна пътека.

Пешеходната пътека била голяма, с маркировка и осветена. Автомобилът до който пострадалият се спрял бил в посока към Боровец. В това време „долетял един бус и го отнесъл“. Този автомобил се движил в посока от Боровец, в обратната посока на спрелия джип.

При така установен механизъм на произшествието вещо лице в съдебно заседание по САТЕ коригира заключението като сочи, че при престой на пешеходеца на платното за движение възможността водача да го види в по-ранен период, е по-голяма. Станал е видим за водача на увреждащото МПС от момента, когато излиза от областта на габарита на спрелите автомобили. Отделно от това от свидетелските показания се установява, че един автомобил е спрял на пешеходната пътека, т.е. фаровете на този автомобил, които светят в посоката, от където идва микробуса, не биха попречили на водача на микробуса да вижда пешеходеца, когато той се е намирал по средата на платното за движение. При дълги светлини водачът вижда на около 150 метра наред, а ако е бил на къси светлини в тази зона е имал възможност да вижда на около 40 м. Със скоростта, с която се е движил буса и за 3 момента, в който пешеходеца навлиза в неговата пътна лента, буса не е имал възможност да спре, но е имал възможност да намали скоростта си в момента, когато пешеходеца се е намирал върху платното за движение. Микробусът се е движил със скорост 75км/ч, а на мястото на произшествието разрешената скорост е 50 км/ч. При хипотеза, когато пешеходецът навлиза в пътната лента на процесния автомобил, той е изминал разстояние не повече от 1 метър, за по- малко от 1 секунда и водача в това време не може да реагира с аварийно спиране, а дори да се движил с 50 км/ч е нямало да може да спре. Т.е. обосновава се извод на СТЕ водачът да е имал възможност да го вижда повече време, отколкото в изчисленията на експретизата.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза, неоспорено от страните, което следва да бъде кредитирано се установява психологическото състояние на ищцата К. Х.. По време на инцидента детето е преживяло остър емоционален стрес, има спомен за драматизма на ситуацията, но успешно му е спестена трагичната картина на кончината на неговия баща. Впоследствие е развило тревожно-депресивно състояние с прояви на потиснатост, безпокойство, затвореност, обърканост от случилото се, чувство за несправедливост и ощетеност, най-интензивно през първите два месеца след случилото се и постепенно намаляващо по интензивност в рамките на около година и седем-осем месеца, когато детето е станало по-разведрено и се е ориентирало към съответни за възрастта му интереси и занимания. Към настоящия момент емоционалната компонента е значително намалена по своята интензивност, но при детето отново се актуализират чувства на тъга и ощетеност при ситуации, напомнящи липсата на баща му в неговия живот. В бъдеще с голяма вероятност у него ще остане тревожност от емоционални загуби, а загубата на бащата в ранната възраст представлява тежко травматично обстоятелство. Емоционалното лишаване от неговата близост, обич и подкрепа неизбежно засяга емоционалното му благополучие, самооценката и самочувствието му, в сравнение с децата, отгледани в пълно семейство. Идентификацията на детето в момента се извършва само чрез родителската фигура на майката, липсва фигурата на бащата, която да му даде и да поддържа чувството му за собствената му психологическа зрялост.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.А. В. А., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК и св.Д.Д., от които се установяват неимуществени вреди за ищците.

Изслушани са и показанията на св. И. А.-водач на увреждащия автомобил.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска 4 отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Спорно по делото е наличието на осъществено противоправно деяние от страна на водача на МПС застраховано при ответника. От ангажираните по делото доказателства, съдът приема да е осъществено нарушение на правилата за движение от страна на И. А., управлявал МПС товарен автомобил Мерцедес , модел Вито, с рег.№******* по бул.