Заповед за изпълнение № 443 от 02.03.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 02.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 514 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Б. С. Б. /*********/ ЕГН: **********, адрес *********, да заплати на кредитора Би енд Джи Кредит ООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

343,02 EUR (триста четиридесет и три евро и 02 цента), представляваща главница за периода от 10.11.2024 г. до 10.02.2026 г., ведно със законната лихва за период от 24.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата:

55,56 EUR (петдесет и пет евро и 56 цента), представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2024 г. до 10.02.2026 г.,

194,58 EUR (сто деветдесет и четири евро и 58 цента), представляваща такса ЗА Експресно обслужване,

123,52 EUR (сто двадесет и три евро и 52 цента), представляваща такса за Бързо разглеждане,

1,15 EUR (едно евро и 15 цента), представляваща разходи за просрочено вземане, 10,18 EUR (десет евро и 18 цента), представляваща законна лихва за периода от 10.11.2024 г. до 10.02.2026 г., както и искането за присъждане на разноски за държавна такса над уважения размер от 10,86 EUR (десет евро и 86 цента) до претендирания такъв от 12,38 EUR (дванадесет евро и 38 цента) и за юрисконсултско възнаграждение над уважения размер от 40,90 EUR (четиридесет евро и 90 цента) до претендирания такъв от 230,00 EUR (двеста и тридесет евро).

Вземането произтича от следните обстоятелства: ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ С НОМЕР *********, сключен между страните, по силата на който на длъжника е предоставена в заем сумата от 1300лв., която последният се е задължил да върне съгласно погасителен план в срок до 10.02.2026г. В чл. 10, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от договора за кредит е посочено следното:

"При кандидатстването си за Кредит Кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо 1 разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 676.48лв. и е дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в настоящия Договор. При кандидатстването си за Кредит Кредитоискателят изрично е заявил желание за Експресно обслужване по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия, което обезсилва действието на чл. 7 от настоящия Договор. Кредитополучателят следва да осъществява контакт с Кредитора на специалния безплатен телефон *********, на който ще бъде обслужен приоритетно. Паричната сума за Експресно обслужване по Кредита е в размер на1 014.72лв. и е дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в настоящия Договор. Размерът на общо дължимото по Кредита е 3 483.20лв.".

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира обоснована вероятност, че искането се основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за Експресно обслужване, Бързо разглеждане и разходи за просрочено вземане (чиито общ размер е повече от този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за Експресно обслужване, Бързо разглеждане и разходи за просрочено вземане. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разходите на потребителя само за посочените такси, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са повече от размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите за Експресно обслужване, Бързо разглеждане, нито разходите за просрочени вземания (които не се уточнява какви точно са), което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита-в претендирания със заявлението размер.

Освен това с претенцията за разходи за просрочено вземане - без да са уточнени какви са тези разходи, кога са направени и прочее, съдът счита, че се цели да се прикрие 2 действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещозабавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита - съобразно заявената от заявителя сума.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/.

Заявителят е претендирал 230евро. С оглед размера на претендираното вземане и отхвърлената част съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. ДТ е уважена съобразно уважения размер от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД IBAN: *********, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез 3

Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия: