Решение № 14 от 14.01.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. О., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100654 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. О., общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. С. ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н., кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. С., че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата по чл.3, вр. чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. С. да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 1426,02 лева /хиляда четиристотин дванадесет и шест лева и 02 ст./, представляваща недължимо платена сума по Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

1

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за неустойка по чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. в размер на 997,20 лева /деветстотин деветдесет и седем лева и 20 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г., сключен с „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810 гр. С., по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 2000 лева на 12 /дванадесет/ месечни вноски в срок до 07.07.2024г..

Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 3426,02 лева, като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер на 1426,02 лева: за лихва – 428,82 лева и за неустойка по чл.3, вр. чл.8 в размер на 997,20 лева.

Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка, което влече нищожност на целия Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г..

Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на клаузата за неустойка в чл.3, вр. чл.8 от договора.

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка по чл.3, вр. чл.8 от договора е неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че уговорената неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.

Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл.3, вр. чл.8 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да предостави обезпечение в срок от пет дни от сключването на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 997,20 лева при размер на кредита 2000 лева.

Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не 2 е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва.

Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.

Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Навеждат се доводи, че посочените размери на ГПР – 48,44 ℅ и ГЛП – 40,15 ℅ не съответстват на действителните такива.

Счита се, че договорката в чл.3, вр. чл.8 от договора за заплащане на неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. О., общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:

201196810, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, ж. к.

„Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. да бъде признато за установено, че клаузата по чл.3, вр. чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. С. да заплати на ищеца П. Н. С., с ЕГН:********** сумата в размер на 1426,02 лева /хиляда четиристотин дванадесет и шест лева и 02 ст./, представляваща недължимо платена сума по 3

Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо платена сума за неустойка по чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. в размер на 997,20 лева /деветстотин деветдесет и седем лева и 20 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2024г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и недоказан.

Възразява се, че искът не е подсъден на РС-О., тъй като кредитът е погасен, поради което ищецът вече няма качеството потребител и приложение, следва да намери чл.105 от ГПК.

На следващо място се твърди, че искът е недопустим, поради злоупотреба с право, тъй като е предявен от ищеца, след като последният е погасил кредита си изцяло и към момента на плащанията си не е предприел защита на своите права.

Моли се съда да прекрати делото, поради злоупотреба с право.

На основание чл.175 от ГПК се признава факта на сключване на Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. между страните и плащане на дължимите по него суми.

Оспорва се размерът на претендираната от ищеца сума от 1426,02 лева, като се сочи, че той е заплатил договорна лихва в размер на 320 лева, неустойка в размер на 997,20 лева, такса просрочие в размер на 60 лева и главница в размер на 2000 лева.

Релевира се, че сборът от сумите за договорна лихва, неустойка и такса просрочие е 1377,20 лева и за горницата до 1426,02 лева искът е неоснователен.

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка не е задължително условие за сключването му, поради което тя не е включена в ГПР при изчисляването му.

Твърди се, че предвидената неустойка не представлява скрита лихва, тъй като тя не представлява възнаграждение.

Сочи се, че договорната клауза за неустойка е индивидуално договорена с ищеца, което обстоятелство се установява от аудиозапис, от който се установява, че след като му е разяснен договорът, включително и клаузата за неустойка, последният се съгласява със сключването му.

Счита се, че дори и да се приеме, че клаузата за неустойка е неравноправна, то тя не е нищожна.

Моли се съда, за прекрати делото поради липа на подсъдност и да го 4 изпрати на РС-С..

Моли се съда, да не разглежда исковата молба, а да я върне на ищеца като недопустима, поради злоупотреба с право.

В случай, че се разгледа исковата молба, се моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

В случай, че искът бъде уважен, се моли съда да не присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигнат неправомерни цели на делото, а в случай, че се присъди то да бъде редуцирано под минималния размер, предвиден в наредбата, съобразно практиката на СЕС.

Претендират се разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото ответникът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. С. отказа да предостави, сключеният с ищеца П. Н. С. Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г., въпреки че беше задължен от съда на основание чл.190 от ГПК, с указание, че при непредставянето му, съдът на основание чл.161 от ГПК, може да приеме за доказани фактите, за което е създал пречки за събиране на документи.

Тъй като с отговора на искова молба, ответникът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. С., на основание чл.175 от ГПК призна факта на сключване на договора между страните, то съдът с доклада по делото прие за безспорно, че между страните е сключен Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г., в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка.

На следващо място, въпреки че по делото не бе представен посоченият Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г., то същият е представен от ответника като приложение към искова молба по предявен от него насрещен иск спрямо ищеца, който настоящият съдебен състав отдели на основание чл.211, ал.2 от ГПК за разглеждане в отделно производство.