Решение № 511 от 08.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Варна, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100500388 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Вариа Ком-БГ“ ЕООД с ЕИК 203115860, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Кестен“№10, представлявано от С.Г.С., действащо чрез адв.П. Т. /И./, със съдебен адрес: гр.Търговище, бул.“Владислав Варненчик” №81, ет.1, офис 2А, против Решение №4108/18.11.2024г., постановено по гр.д.

№20233110106317 по описа на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК 202554881, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ №16, ет.3, офис 34а, представлявано от К.В.Ц., искове за установяване съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №295/24.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№762/2023г. по описа на Районен съд Варна, а именно дължимостта на сумата от 3600лв., представляваща заплатено възнаграждение по Договор за изработка, сключен на 15.10.2020г. и на сумата от 812.19лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.11.2020г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В подадената въззивна жалба се излага, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че изводите на съда за недоказаност на 1 възникнала между страните облигационна връзка, съответно на размера на претенцията, са неправилни и в резултат от погрешно интерпретирана фактическа обстановка, тъй като не е отчетен факта, че сключването на договор за изработка е безспорен факт, предвид че ответното дружество не оспорва това обстоятелство. Поддържа се още, че поради липсата на писмен договор между страните, за ищцовото дружество не е възникнало задължението да уведомява писмено изпълнителя за установените дефекти в извършените СМР. Наред с това се излага, че въззивникът търпи вреди от липсата на действия от ответника за отстраняване на дефектите в извършените СМР, които са довели до появата на мухъл, плесен и течове, които увреждат имота на възложителя. Сочи се, че реакция от страна на ответника не е налице, макар същият да е уведомен за недостатъците по телефона на 20.07.2022г., евентуално с връчване на Заповедта по чл.410 от ГПК. Твърди се, че между страните не е уговаряно частично приемане на изпълнени СМР, а заплащането на договореното възнаграждение не може да се счита за приемане на извършената работа, поради което се претендира връщането целият размер заплатен от възложителя. Наред с изложеното, се поддържа, че за ответника отдавна е изтекъл визираният в ЗЗД “подходящ срок“, в който да се отстранят дефектите в изпълнените СМР. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена в цялост.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната жалба.

С Определение №1365 от 14.03.2025г. при извършена по реда на чл.267 от ГПК служебна проверка за допустимост на производството и констатация за непълнота на дадената от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото и в решението му, правна квалификация на предявения иск, по аргумент от т.2 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е извършил съответната корекция, а имено че предявената претенция е за реституция в условията на неоснователно обогатяване при отпаднало основание. В контекста на изложеното е прието, че се претендира връщане на заплатено от ищеца възнаграждение по договор за изработка, в резултат на разваляне на договора в хипотезата на настъпили недостатъци в изработеното, правещи го негодно да изпълнява предназначението си, респективно че пълната и правилна правна квалификация на иска е чл.415, ал.4 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.265, ал.2, пр.2 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД в частта за претендираната мораторна лихва.

Във връзка с подвеждането на фактите по делото под коригираната правна квалификация и охрана интересите на страните, въззивният съд е извършил ново разпределение на доказателствената тежест, като е указал на страните, че ищецът следва да установи сключването на процесното облигационно правоотношение-договор за изработка, с твърдените от него права и задължения, плащане на възнаграждение на изпълнителя, както и че договора е развален с едностранно волеизявление от възложителя, поради негодност на изработеното да се ползва по предназначение. В тежест на ответника е да докаже изправността си като изпълнител по договора, в това число срочно и точно извършване на възложеното.

2

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага че по делото са събрани достатъчно доказателства, които въпреки направената преквалификация на спора, установяват основателността на иска. Сочи се, че пасивното поведение на ответника, които не ангажира доказателства, също подкрепя становището за основателност на иска. Моли се за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и за присъждане на сторените разноски по делото.

Въззиваемият, не се представя в о.с.з. и не взема становище.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 вр. с ал.4 от ГПК и чл.265, ал.2, пр.2 от ЗЗД от “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, с ЕИК 203115860, против “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК 202554881, за установяване съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №295/24.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№762/2023г. по описа на Районен съд Варна, а именно на сумата от 3600лв., представляваща заплатено възнаграждение по Договор за изработка сключен на 15.10.2020г., който е развален от възложителя, поради негодност на изпълненото да се ползва по предназначение и на сумата от 812.19лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05.11.2020г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2020г. между страните е сключен договор за изработка, с предмет ремонт /полагане на хидроизолация/ на покрив на промишлена /търговска/ сграда с идентификатор ***, находяща се в с.Тополи, обл.Варна, ул.“Кестен“ №10, която е собственост на ищцовото дружеството. Сочи се, че е договорената цена за извършване на ремонта в размер на 3600лв., която е платима от ищеца качеството на възложител, както и че работата следва да бъде извършена с материали на изпълнителяответник. Твърди се, че е договорено авансово плащане на 60% от стойността на ремонта, което възложителя платил на 19.10.2020г. с банков превод в размер на 2160лв., за което ответника е издал Фактура №41/19.10.2020г. Твърди се, че на 05.11.2020г. ищеца е заплатил по банков път остатъка от възнаграждението в размер от 1440лв., с което е изпълнил изцяло задълженията си по договора. Сочи се, че във връзка с второто плащане, ответното дружество е издало Фактура №42/06.11.2020г. Поддържа се, че при приключване на ремонтните дейности, между страните не е съставен приемо-предавателен протокол.

Поддържа се още, че извършеното по договора страда от съществени недостатъци, които са се проявили още след първия дъжд. Твърди се, че положената хидроизолация се е отлепила по протежение на цялата ремонтирана покривна площ, като нейното състояние се е влошило допълнително след зимният сезон. Твърди се, че във връзка с некачествено свършената работа, са правени опити за връзка с ответното дружеството, като в телефонен разговор проведен на 20.07.2022г. с представляващия дружеството, последният е поканен от възложителя да извърши гаранционна поправка или да възстанови платената цена от 3600лв.

3

Сочи се, че макар изпълнителя да е обещал поправка на положената изолация, действия по отстраняване на възникналите дефекти не са предприети. Твърди се, че по обекта, собственост на ищцовото дружество, са настъпили значителни вреди, които са пряка последица от некачествено изпълнените от ответника СМР по покривната плоча /открита тераса/, а именно некачествено полагане на хидроизолация. В резултат от това покривните води, са се просмукали през хидроизолацията, което е довело до компрометиране на тавана, намокряне и поява на влага и мухъл в помещенията под покривната плоча. Поддържа се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не е извършил ремонтни действия по повредената покривна изолация и не е върнал претендираната от ищеца сума. Оспорват се като неверни и целящи изграждане на защитна теза, доводите на ответника изложени в подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

Сочи се, че между страните не е уговорен нарочен ред за уведомяване при възникнали недостатъци на извършените CMP, в частност писмено уведомяване. Освен това св поддържа, че най-късната дата, на която ответното дружеството е уведомено за дефектите, е датата на връчване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№20233110100762 по описа на РС Варна, като до момента на депозиране на исковата молба, не са предприети каквито и да било действия за отстраняване на възникналите недостатъци. Поддържа се, че положената хидроизолация на покривната плоча, е компрометирана до степен, налагаща същата да бъде отстранена изцяло и да бъде положена нова такава.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба, но в съответствие с приетото в мотивите по т.11, б.“а“ на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, при разглеждане на предявен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, направените оспорвания от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК подлежат на разглеждане, като същите са приравнени по правни последици на отговор на исковата молба.

Ето защо в случая следва да се вземат под внимание изложените от ответника във възражението му по чл.414 от ГПК доводи, а имено, че обектът е приет от ищеца с Протокол образец №19 и Приемо-предавателен протокол от 2020г. Също така, че ответното дружеството не е уведомено писмено, по надлежния ред за недостатъци на ремонтните дейности, като от изпълнителя се предлага гаранционно отстраняване на възникналите проблеми, още повече, че за изпълнение на възложеното са разходвани 2450лв. за строителни материали.

По делото е представен препис от Фактура №41/19.10.2020г., издадена от ответното дружество, с посочено основание-Авансово плащане по договор за текущ ремонт в размер на 2160лв., която е сума е платима от ищцовото дружество по банков път. Също така и препис от Фактура №42/06.11.2020г. издадена от ответника с посочено основаниеОкончателно плащане по договор за текущ ремонт в размер на 1440лв., която е сума е платима от ищеца банков път. И двете фактури носят подпис на представляващия ответното дружество и печат на дружеството.

От представените два броя Платежни нареждания от 19.10.2020г. и от 05.11.2020г., се установява, че сумите по-гореописаните фактури са преведени по банков път от ищеца в 4 полза ответника.

В показанията си разпитания по инициатива на ищеца свидетел Г.В.К., сочи, че понастоящем е служител на ищцовото дружество, но към датата на процесните СМР не се е намирал в служебни отношения със страната. Сочи, че към момента на ремонта, често е посещавал обекта, защото са приятели със собственика на сградата. Сочи още, че му е известно за сключеният между страните договор за извършване на СМР от ответника по покрива на ищеца, като е присъствал на започването на работата, а впоследствие е констатирал и некачественото й извършване. По думите на свидетеля положената от ответника хидроизолация се е подула и станала на мехури, което е довело отлепянето й и течове в складовата част на сградата.