Решение № 2137 от 09.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2137 гр. Пловдив, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330109904 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу П. В. В., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2166.64 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, 500.50 лева – възнаградителна лихва за периода 13.11.2019 г. до 07.12.2020 г., 71.62 лева – лихва за забава за периода 07.12.2020 г. до 04.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 06.04.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 5778/2021 г. по описа на ПРС.

Претендират се разноски.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** по реда на ЗПФУР, с който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 2500 лева, преведена на ответника по посочен от него начин на каса на „Изи пей“.

Срокът за връщането й изтекъл на 07.12.2020 г. Договорът бил сключен онлайн, чрез средствата за комуникация от разстояние. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет страницата www.minizaem.bg, на която създал потребителски профил. Кредиторът изпратил електронно съобщение, с което запознал кредитополучателя с общите условия по договора и му представил преддоговорна информация. След като кандидатът бил одобрен, той получил на личната си електронна поща договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Договорът бил сключен чрез електронно подписване на посочената електронна платформа. Била уговорена и договорна надбавка в размер на 40.15 % фиксирана лихва в общ размер от 660 лева . До датата на заявлението ответникът е заплатил сума в общ размер на 888.68 лева, от които 333.36 лева – главница, 159.50 – лихва и 395.82 лева – неустойка.Ответникът не бил плащал суми по договора.

Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит изцяло, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било 1 образувано ч. гр. д. № 5778/2021 г. на ПРС. Срещу заповедта било подаден възражение по чл. 414 ГПК, като в законоустановения срок бил предявен и искът за установяване на вземанията въз основа на заповедта.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от ответника. Сочи се, че исковете са неоснователни. На първо място се оспорва наличие на облигационна връзка между страните. Оспорва ищецът да е предоставял кредит на ответника. Наред с това, счита, че договорът бил недействителен, поради противоречие с разпоредбите на чл.11 ЗПФУР, доколкото не му била предоставена преддоговорна информация за параметрите на договора, както и съгласие за сключване на такъв. Излага доводи за недействителност на договора за кредит, поради противоречие с чл.11, ал,1, т.10 от ЗПК, доколкото в договора липсвало посочване коректен ГПР. Оспорва да е плащал суми по процесния договор за кредит.

Оспорва клаузата за неустойка. Счита, че неправилно е разпределена платената сума от 888.68 лева за главница и лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5778/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, Който е подал срещу нея възражение в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл.

8 ЗПФУР , както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.

Спорно по делото е сключен ли е между страните договор за кредит, предоставена ли е на ответника заемна сума.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се 2 прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в редакцията му към 28.02.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация , съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В настоящия случай обаче от представените по делото договори не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри.

Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза /л.100/ се установява, че е отправено електронно изявление от ответника в насока сключване на процесните договори за кредит, по смисъла на цитирана разпоредба. От заключението й се установява, че в базата данни на дружеството „Изи Финанс“ ЕООД се открива договор за кредит № ***. В раздел Документи по кредита се намират основните документи, те се генерират от системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. В раздел История на статусите се намират всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и съответно закриване. След етапа "парите са преведени", сумата по договора е отпусната. В базата данни на дружеството фигурира лице на име П. В. В.. Откриват се личните данни на ответника, като предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, се прави заключението, че потребителят е въвел тези данни и е натиснал бутон за продължаване. Във връзка с процесния договор за кредит са изпратени от електронна пощенска кутия ищеца на електронна пощенска кутия на ответника. Изпратени са и множество SMS-и на мобилен номер ***, в един от който е изпратен и код за потвърждение на сключването на договора.

От експертизата се установява още, че при отваряне на сайта, с плъзгачите се задават параметрите на кредита, като с натискане на бутона "вземи сега" се преминава към следващата стъпка. Отваря се страница, в която се намира преддоговорната информация, както и поле с отметка за съгласие за обработка на лични данни. При опит за продължаване с натискане на бутон "Напред", без да е поставена отметката "Приемам декларацията за обработка на личните данни" се получава съобщение, което не позволява продължаването на процеса до поставяне на отметката. При поставена отметка "Приемам декларацията за обработка на личните данни", след като се натисне бутона "Напред" се зарежда страница 3 формуляр за попълване на личните данни. След попълване на личните данни и създаване на профил, той се запаметява в сървъра на дружеството, както и начина на превод на сумата по договора за кредит. Личните данни може да се променят само по искане на клиента след потвърждение на самоличността му. В базата данни на дружеството фигурира потребител с име П. В. В.. Проведен е и разговор на посочения в заявката телефонен номер ***, като потребителят е потвърдил, че е П.В. и е продиктувал ЕГН-то си, както и е потвърдил договора за кредит.

Предвид изложеното и спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, вещото лице установява, че потребителят П.В. е въвел тези данни и е натиснал бутона за потвърждаване.

С оглед изложеното съдът приема, че между кредитора и кредитополучателя по процесния договор за кредит е възникнало валидно облигационно правоотношение, при спазване на специалните законови изисквания за сключване на договора за кредит от разстояние и е изразено съгласие за сключване на такъв с главница 2500 лева, договорна лихва в размер на 660 лева и неустойка в размер на 1187.46 лева, платим до 07.12.2020 г.

Страните са постигнали съгласие по съществените елементи на договора – размер на предоставената сума и срок за връщането й. Заемодателят е изпълнил и основното си задължение по договора – да предостави заемната сума на кредитополучателя. Това се установява от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира и което не е оспорено от ответника.

В тази връзка не се споделя възражението на ответника, че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото се установи спазване на специалните изисквания за сключване на договор за кредит от разстояние. В случая не е необходимо страните да подпишат договора, доколкото тяхното електронно изявление е достатъчно, за да обективира съгласие по основните елементи от съглашението, налице е неквалифициран електронен подпис, положен от ответника, изразяващ се в отрзените индивидуализиращи данни на същия. Фактът, че именно ответникът е направил изявлението за сключване на договора се потвърди, както от заключението на СТЕ, така и от представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства. Ответникът е получил лично заемната сума. Именно поради това съдът приема, че страните са постигнали съгласие за сключване на процесния договор, а ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение по реалния заемен договор да предаде заемната сума на кредитополучателя, поради което ищецът има право да претендира връщането й.

Не се споделят и възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит поради неспазване на законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.