Решение № 50 от 11.02.2020, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№

50 гр. Враца, 11.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020г.

/две хиляди и двадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 727 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Е.С.“ ЕООД, ***, депозирана чрез пълномощника * Д.С., против Решение № 78 от 15.07.2019 г., постановено по АНД № 63/2019 г. г. по описа на Районен съд Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001096/01.02.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ Враца, с което на основание чл. 414 ал. 3 от КТ му е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 63 ал. 2 от същия кодекс.

В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявява се, че първостепенният съд не е изяснил фактическата обстановка и не е установил по категоричен начин, че към момента на проверката между жалбодателя в качеството му на работодател и провереното лице е бил сключен трудов договор. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът

Дирекция „Инспекция по труда“ Враца чрез пълномощника си * М.К. в писмена защита и в с.з. е оспорил жалбата, като е заявил, че решението на Районния съд не страда от посочените в нея пороци, правилно е било прието, че нарушението по чл. 63 ал. 2 от КТ е безспорно установено.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като от събраните доказателства нарушението е установено по безспорен начин, поради което правилно въззивният съд е приел, че такова е извършено и е потвърдил НП.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното в настоящото производство Решение № 78/15.07.2029 г., постановено по анд № 68/2019 г. на Районен съд – Мездра е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по ЗАНН. В тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушението, начина на констатирането му и правната квалификация на деянието. Първостепенният съд обосновано е приел , че фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП, са доказани по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, от които може да се направи извода за извършеното нарушение. Излагайки аргументи в този смисъл, Районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП като законосъобразно.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя крайния извод на въззивния съд за законосъобразност на обжалваното пред него НП на основанията, посочени в мотивите на решението. Предвид това касационната жалба се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е проведено и на дружеството – касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за това, че на 06.12.2018 г. на негов обект, находящ се в гр.М., е допуснало на работа лицето А. М., без да му бъдат връчени копия от трудовия договор и от уведомлението за сключване на същия до ТД на НАП. За да издаде оспореното пред съда НП, административнонаказащият орган е обсъдил представените пред него писмени доказателства, като е направил заключение за доказаност на нарушението. Правилно въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които да ограничават правото на защита на дружеството, както и че нарушението е квалифицирано правилно и е приложена съответната санкционна норма.

Възражението на касатора, че на датата на извършената проверка лицето М. не е полагало труд на обекта и не е имало сключен трудов договор, не се подкрепя от събраните доказателства. Нещо повече, признание в обратния смисъл е направил управителя на дружеството в депозираното от него писмено възражение с вх. № 19006540/25.01.2019г., заявявайки, че работникът има сключен договор, но е нормално да не го носи със себе си на работното си място, както и уведомлението до ТД на НАП. Такъв договор с дата 06.12.2018 г. е приет като доказателство по делото, за сключването на същия М. е попълнил и подписал саморъчно декларация.

Освен това в самия договор е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на 06.12.2018 г., което означава в началото на работния ден, а не след подаване на уведомлението, което е станало в 17.37часа, същият е бил на обекта в работни дрехи и е извършвал * по време на проверката, която е станала около обяд.

Депозираните от свидетеля Б., технически ръководител на обекта показания, са изолирани и не кореспондират нито с останалите свидетелски показания, дадени от контролните органи, нито с писмените доказателства, поради което правилно не са кредитирани. Достигайки до изводи за доказаност на нарушението и неговото авторство, въззивният съд правилно е приложил материалният закон и е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност на основания извън посочените в касационната жалба, касационната инстанция не намира такива, които да водят до отмяна на съдебния акт. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН Административен съд – Враца Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/15.07.2019 г., постановено по АНД № 63/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е потвърдено НП № 06-001096/01.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.