Решение № 260778 от 08.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№........................../..........................2021 г. гр. В.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4280 по описа за 2019 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н.Т.Н., ЕГН ********** и С.Т.Н., ЕГН ********** и двамата действащи чрез адв. В.С., първоначално субективно активно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Д. на Р. Б. чрез Министърът на земеделието, храните и горите, действащ чрез юрк. Б.Х., за постановяване на съдебно решение, с което съдът със сила на пресъдено нещо да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са титуляри на по ½ /една втора/ ид. част от субективното материално вещно право на собственост върху следния недвижим имот: НИ № *** по ПНИ на местността „О.“, в землището на село З., община В., ПНИ приет със Заповед № 1035 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. В., изменен по размер на имота със Заповед № РД-08-7706-268 от 21.08.2008 г. на Областния управител на обл. В., с площ 607.00 кв. м. и граници: на запад - имот № *; на север - имот № * и имот № * ­път; на изток

- път № *, и на юг

- път № *, който имот се сочи идентичен със следния имот по актуални КК и КР: реална част от ПИ № * по КК и КР на с. З., общ. В., одобрени със Заповед № РД-08-18-17/06.03.2015 г. на изп. д. на АГКК – В., целият с площ от 1207 кв. м. и целият с граници: ПИ № *; ПИ

№ *; ПИ № *; ПИ № * и път № * по същите КК и КР, като частта е с площ 607.00 кв. м. и с граници на частта: ПИ № *; от две страни път с № * и в останалата си част ПИ № *, частта – повдигната окомерно в цвят на скица на л. 89 от делото, на следните придобивни основания: трансформирано в собственост право на ползване, предоставено в полза на наследодателката на ищците К. А. Т., ЕГН **********, поч. на 16.05.2015 г., въз основа на Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС по реда на ПМС №26/23.04.1987 г. и ПМС №4/12.02.1988 г., преобразувано с приключена процедура по § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез плащане на оценката на 08.06.1994 г., както и наследяване от ищците след смъртта на трансформираната ползвателка, евентуално придобивна давност, респективно кратка по чл. 79, ал. 2 от ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от

ЗС, с присъединяване владението на всички предходни във времето собственици, общо считано за периода от 08.06.1994 г. до 16.05.2015 г., евентуално от 14.11.2001 г. до изтичането на пълния законов срок на давността.

Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици /с равни квоти/ на исковия гореописан терен. Поддържат, че с Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС, на майката на ищците К. А. Т., ЕГН **********, било предоставено безплатно и безсрочно право на ползване върху имота по реда на ПМС № 26/23.04.1987 г., като за него следвало да се прилагат и новелите на ПМС № 4/12.02.1988 г. За предоставеното ползване било издадено и удостоверение № К-31-А/02.04.1990 г. от директора на ПИМТС – В.. При тази ситуация следвало да се касае за терен по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, относно който била призната от земеделския закон възможността за преобразуване на ползването в собственост, по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на последното, на 12.06.1992 г. К. А. Т. подала молба за определяне на оценка за изкупуване и по нея бил изготвен оценителен протокол № 636/30.09.1993 г. с оценка 19 980.00 лева. Тя била и заплатена на 08.06.1994 г. от внучката на К. Т. – К. Т.. Чрез факта на това плащане, по силата на закона, настъпило преобразуването на право на ползване в право на собственост, без значение от липсата на последващ констативен нотариален акт. Сочи се, че след смъртта на праводателката през 2015 г. ищците наследили собствеността.

Евентуално, ако се приеме, че теренът не бил по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ или че не е настъпил преобразуващия ефект на изкупуването по ЗСПЗЗ, от деня на плащане на цената по определената оценка /08.06.1994 г./ праводателката на ищците, заедно с тях, а след смъртта ѝ през 2015 г. – самите ищци, упражнявали постоянно, несмутено, спокойно и явно владение по смисъла на ЗС върху имота. За него сочели и дейностите по управление на терена, заплащаните данъци, исканията за адм. услуги и други. Ето защо с кратка по чл. 79, ал. 2 ЗС или 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС давност, считано от

08.06.1994 г. или евентуално от одобряването на ПНИ през 2001 г., с присъединяване на владението, ищците придобили собствеността.

Същевременно обаче се сочи да има спор за материално право за имота с Д. на *, въз основа на следните обстоятелства:

Със Заповед № 1038 от дата 21.09.2001 г. на Областния управител на обл. В. бил приет ПНИ на м. „О.“, землище на село З., общ. В., в който твърдяния собствен на ищците имот бил записан като НИ № *** и като собствен на

Държавата. След това с Решение № 864/06.03.2002 г. на ПК-В., по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на МЗГАР, било вписано, че се „възстановява в полза на Държавен поземлен фонд - МЗГАР нива от 165.00 дка в м.

„О.“, с. З.“ посочена с граници. А след това със Заповед № 1443/14.06.2002 г. на Кмета на общ. В., по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се „възстановява, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост върху НИ № *** в същата местност, в полза на Държавен поземлен фонд – МЗГ С.. Тези три административни акта, касаещи твърдяния собствен на ищците имот, отразявали и спора за материално право между страните по делото. Същите три адм. акта се оспорват по материална законосъобразност досежно вписаното право в полза на ответника, като се моли по тях косвен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК.

Относно индивидуализацията на имота се сочи, че в актуалните КК и КР на местността, одобрени през 2015 г., самостоятелният НИ № *** по ПНИ грешно е вписан за южната част от ПИ № * по КК и КР, която грешка е призната дори от АГКК с уверение за служебно отстраняване /писмо от 08.11.2018 г./, но което не е извършено към настоящия момент.

По изложените и обобщени от съда причини ищците молят да се установи правото им на собственост върху исковия терен, както и за съдебни разноски.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от

ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той излага подробни и пространни съображения за недопустимост на делото, както и за неоснователност на исковете, които сами по себе си се преповтарят на много места в самия отговор и в последващите уточняващи молби и становища, но съществената част, от които могат да бъдат обобщени в следните групи доводи и съображения: 1/ ответникът не е ясно посочен от ищеца; 2/ липсва нужната данъчна оценка на имота; 3/ липсва идентичност между терена, описан в представените от ищците документи и процесния имот; 4/ не са налице предпоставките за трансформиране на ползването в собственост; 5/ не е сред легитимиращите актове по § 4, ал. 1 от

ПЗР на ЗСПЗЗ актът, сочен от ищците за източник на правата на наследодателя им - Решение № 8/20.10.1986 г. на УС на ПИМТС; 6/не е предоставено валидно ползване на К. Т.; не е определена за него надлежна оценка; тя не е заплатена изобщо, не е заплатена от нея, както и не е заплатена в срок; ползваният имот не е идентичен с исковия; 7/ удостоверението за предоставено ползване, а именно № К-31-А/02.04.1990 г., не е подписано от автора му, а ако е - той е нямал качеството директор към момента; 8/ не е спазена забраната по § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ да бъде придобит ползван имот, находящ се на по-малко от 30 км. от градовете, които са с население над 300 000 души; 9/ процесният поземлен имот е собствен само на Д. на *, чрез МЗХ (МЗХГ), по силата на валидните и законосъобразни Решение № 864/06.03.2002 г. на

ПК-В., по заявление вх. № 60241/04.08.1992 г. на МЗГАР и Заповед № 1443/14.06.2002 г. на Кмета на общ. В., по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 9/ ищците пропуснали сроковете за обжалване на тези ИАА и не могат да правят такова оспорване по делото; 10/ процесният терен е държавен и не е годен да се придобива по давност от физически лица; 11/ имотът не е ползван от ищците и от наследодателката им в нужния срок и с намерението за своене, както и че срокът на давността не е изтекъл; 12/ актовете и документите, на които се позовават по делото ищците са „неавтентични“ и „не са верни“.

По изложените и обобщени от съда причини се моли за прекратяването на делото, евентуално за отхвърляне на предявените срещу ответника искове, също и за присъждане на съдебни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез адв. С. поддържат предявените искове и молят същиите да бъдат уважени.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез юрк. Х. поддържа отговора си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представеното удостоверение /л. 12/ за наследници изх. № 57/18.05.2015 г. е видно, че ищците са син и дъщеря на лицето К. А. Т..

Видно от приобщеното

Удостоверение, издадено от АПК гр. Д./л. 518/, наследодателката на ищците е приета като член кооператор в ТКЗС с протокол № 1 от 19.04.1950 г.

Видно е от представеното удостоверение № К-31-А от 02.04.1990 г. в оригинал /л. 166/, че на основание чл. 23, ал. 3 от допълнителния устав на Асоциация НАПС и Решение № 8 от 20.10.1986 г. на Управителния съвет на Предприятие за изкупуване и материално-техническо снабдяване гр. В., на К. А. Т., е предоставен за безплатно и безсрочно ползване недвижим имот под № ***, представляващ пустееща земя с площ от 600 кв. м., находящ се в местността „О.“, гр. В., при граници: изток – Н.Н., запад – В. П., север – път, юг – храсти.

Удостоверението е подписано от лицето К. И. в качеството му на директор, като по делото по несъмнен начин се установи от назначената СГЕ /л. 327/, че подписът е изпълнен от Кирил И. Кавков.

Установи се, също така по делото от изисканите от Държавна агенция „Архив“ писмени документи /л. 338 и следв./ и справка от НОИ /л. 457/, че лицето К. И. през периода от 01.03.1984. до 31.05.1992 г. е заемал длъжностите „Директор“ и „Председател“ на Аграрно-промишлен комплекс В., чието поделение е Предприятието за изкупуване и материално-техническо снабдяване гр. В. /л. 340 и следв./.

Видно от приобщения по делото оценителен протокол № 636/30.09.1993 г. /л. 33/ паричната стойност на предоставената за ползуване земеделска земя е определена от инж. Г. С. Г., Д.

Н. П. и Ж. А. Г. в размер от 19 980.00 лева.

От назначената СГЕ /л.

327/ по несъмнен начин се констатира, че подписите положени за „членове под № 1, № 2 и № 3“ в описания оценителен протокол са изпълнени именно от Г. С. Г., Д.

Н. П. и Ж. А. Г..

По делото е установено по несъмнен начин, че определената от тричленната комисия парична равностойност на предоставената за ползуване земеделска земя в местността „О.“ с площ от 600 кв. м. е заплатена в полза на Община В. от наследодателката на ищците чрез К. Н.Т.

/Р./ на 08.06.1994 г. Този факт се констатира от съвкупния анализ на писмените доказателства, а именно официално заверен препис на платежното нареждане /л.

168/; нотариално заверената декларация, подписана собственоръчно от К. Н. Р.

/л. 167/ - в оригинал; удостоверението, издадено от Община В. /л. 39/ и писмото на Община В. от 06.03.2020 г. /л. 432/.

От представената заповед

№ 1038/21.09.2001 г. /л. 38/ се констатира, че Областният управител на гр. В. е одобрил на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ плана на новообразуваните имоти в мащаб 1: 1 000 на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м-ст „О.“, землище на с. З., община В., област В., като видно от представеното удостоверение /л. 39/ преди ПНИ за местността няма влязъл в сила кадастрален или друг план.