Решение № 11 от 24.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500429 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№4289/26.05.2023 г., подадена от Н. Д. И., чрез адв. В. Р., срещу Решение №569/02.05.2023 г. по гр.д.№2536/2022 г. на ПОС – IV с., поправено по реда на чл.247 от ГПК с влезли в сила Решение №580/04.05.2023 г. и с Решение №1067/14.07.2023 г., постановени по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ответницата П. Б. Б. регресен иск с правно основание чл.127, ал.2, изр.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 26 709,37 лв., представляваща половината от изплатена от ищеца сума за погасяване на дълга по сключен между „Б.“АД, от една страна като заемодател – кредитор, и от друга страна Н. Д. И., в качеството на кредитополучател, и П. Б. Б. като солидарен длъжник, Договор №****** г. за кредит в размер на 33 000 лв. за рефинансиране, ремонт и реконструкция, който кредит окончателно е погасен на 18.10.2019 г. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Съдът е отхвърлил иска, като е приел, че задължението е окончателно погасено преди прекратяването на брака между страните, който извод противоречи на приетата ССЕ, от която се установява, че задължението е окончателно погасено след прекратяването на брака. Приетото от съда противоречи и на съдебната практика /сочи се Решение №279/26.11.2018 г. по гр.д.

№4694/2017 г. на ВКС – 4-то гр.отд./. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане в полза на ищеца на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана и надлежно 1 представлявана страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба вх.

№21515/04.07.2023 г., подаден от П. Б. Б., чрез адв. М. Т., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Цитираната съдебна практика е несъотносима към процесния случай. Установено е, че задължението по Договор за кредит №****** г. е погасено на 24.03.2008 г., като общо по този кредит е заплатена сумата от 20 625 лв. – главница, внесена предсрочно и доброволно на 24.03.2008 г., когато страните са били все още в брак. Съдът е развил в мотивите хипотезата, че ищецът би могъл да има регресна претенция, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 25.03.2015 г. с „Б. Д.“ЕАД. В случай, че въззивният съд приеме предявеният иск за частично основателен, се поддържа становище да се уважи претенцията до размера на сумите, платени от ищеца изцяло разделно – с негови лични средства след прекратяването на брака между страните. Съгласно ССЕ, тази сума е 8 613,70 лв., и ответницата би била задължена за половината от нея – т.е. за сумата 4 306,88 лв. Заявява се претенция за присъждане в полза на ответницата на разноските за въззивната инстанция за процесуално представителство, съобразно приложен ДПЗС.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е обжалваният съдебен акт допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

С исковата молба, депозирана на 26.06.2020 г., и уточнена в първото открито съдебно заседание, ищецът е предявил против ответницата иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, за сумата от 26 709 лв., представляваща ½ част от платено от него задължение по Договор за кредит №****** г. с „Б.“АД, поето от него и ответницата /тогава негова съпруга/ при условията на солидарна задълженост, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 28.07.2001 г., който е бил прекратен чрез развод с влязло в сила на 19.08.2017 г.

Решение №17/26.07.2017 г., постановено по гр.д.№2019/2017 г. на РС – Кърджали. По време на брака им страните, в качеството на солидарни длъжници, сключили Договор за кредит №****** г. с „Б.“АД, за сумата 33 000 лева, обезпечен с договорна ипотека върху семейното им жилище, придобито в режим на СИО, а именно: Апартамент №9, находящ се в гр. К., ******** със застроена площ 80,39 кв.м., като с част от получените средства от този кредит било погасено кредитно задължение към „Б. Д.“ЕАД, по договор за кредит, със 2 средствата от който било закупено семейното жилище. На 06.03.2008 г. ищецът Н. Д. И., сключил нов Договор за кредит с „Б. Д.“ЕАД, за сумата от 40 000 лв. с част от която в размер от 20 625 лв., бил погасен предсрочно остатъкът от главницата по Договора за кредит №23/18.04.2004 г. сключен с „Б.“АД. На 25.09.2012 г. ищецът сключил нов договор с „Б. Д.“ЕАД за текущо потребление, за сумата 40 000 лв., с част от която в размер на 25 656,35 лв. бил погасено остатъкът от задълженията по Договора за кредит за текущо потребление от 06.03.2008 г. На 25.03.2015 г. ищецът сключил нов Договор за кредит за текущо потребление с „Б. Д.“ЕАД, за сумата 50 000 лв., с част от която сума в размер на 27 819,41 лв. били погасени остатъкът от задълженията по Договора за кредит от 25.09.2012 г. Ищецът твърди, че при всеки следващ договор за кредит, след погасяване на остатъкът от задължението по предходния кредит, остатъкът от заемната сума е бил използван за семейни нужди, а погасителните вноски по всички договори за кредит били внасяни изключително от ищеца. На 18.10.2019 г., след прекратяване на брака, ищецът окончателно погасил задължението към „Б. Д.“ЕАД, като заплатил сумата от 31 556,83 лева със свои лични средства, придобити от продажбата на неговата ½ част от семейното жилище. С исковата молба се твърди, че общият размер на сумите, заплатени лично от ищеца за погасяване на солидарните задължения по Договора за кредит №****** г. сключен с „Б.“АД, заплатени от него до рефинансиране на този кредит, както и чрез рефинансиране на задължението с последващите договори от 06.03.2008 г., от 25.09.2012 г. и от 25.03.2015 г., сключени от него лично с „Б. Д.“ЕАД, са в размер на 53 418,73 лв., подробно посочени по дати и размери на извършените плащания. Претенцията е за осъждане на ответницата да му заплати сумата 26 709 лв., представляваща ½ част от заплатената от него сума за погасяване на солидарното задължение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяването на иска до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата П. Б. Б. оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира възражения, че получените в заем суми не са били използвани са задоволяване на нужди на семейството – ищецът е усвоил и разходвал за свои лични нужди заемните суми, получени по договорите за заем, сключени по време на брака му с ответницата. С част от заемната сума, получена по Договора за кредит №****** г., се признава, че е рефинансиран заем за закупуването на семейното жилище, който при отпускането му е бил в размер на разликата между заплатената в брой част от покупната цена до размера от 18 752 лв., и пълната продажна цена от 26 800 лв. Останалата част от заемната сума е използвал за свои лични нужди. С договорите за текущо потребление от 10.04.2003 г., от 06.03.2008 г., от 25.09.2012 г. и от 25.03.2015 г. сключени между „Б.

Д.“ЕАД и ищеца, като кредитополучател, ищецът е усвоявал лично заемните суми по своя разплащателна сметка, и ги е разходвал за свои лични нужди, както намери за добре, включително е ползвал финансиране чрез овърдрафт кредити, кредитни карти и други финансови инструменти, без знанието и съгласието на ответницата – тогава негова съпруга.

Задължението по Договор за кредит №****** г. не е погасено изцяло със средствата по договора за кредит от 06.03.2008 г., а през 2005 г., със средства от друг кредит, след което ипотеката върху недвижимия имот в режим на СИО е била заличена. По отношение на 3 сумите, заплатени от ищеца по време на брака му с ответницата за погасяване на солидарното задължение по Договор за кредит №****** г., чрез вноски по кредитна карта или чрез рефинансиране, се поддържа, че са заплатени със семейни средства, с общ принос на двамата съпрузи, макар и титуляр на банковата сметка, по която са заплащани вноските, да е бил само ищецът. Приносът на ответницата в изплащане на задълженията по кредита по време на брака с ищеца, се е изразявал в работа по трудово правоотношение, по граждански договори като преводач в чужбина, грижи за децата и работа в домакинството. Настоява се за отхвърляне на иска изцяло, като неоснователен. При условията на евентуалност – в случай, че предявеният иск се приеме за изцяло или частично основателен, се заявява евентуално възражение за прихващане със сумата 1600 лв., платена от ответницата на ищеца без основание на 18.11.2018 г. по банков път – от банкова сметка на ответницата в „Ю.“ по банкова сметка на ищеца в „Б. Д.“ЕАД, претендирана от ответницата на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба, ищецът е релевирал твърдения, че със заемните средства, предоставени по договора за кредит за закупуване на жилището с Нотариален акт №95 от 14.04.2003 г. е заплатена не само разликата в продажната цена над платената в брой сума 18 752 лв. до пълния размер на продажната цена, но и са заплатени разноските за сключването на договора за покупко-продажба – нотариална такса, такса за вписване и местен данък. С остатъкът от заемните средства по договора за заем за текущо потребление от 06.03.2008 г. са заплатени разходите за заличаване на договорната ипотека, вписана за обезпечаване на Договора за кредит №****** г., а с останалата част от парите в периода от 2006-2007 г. са закупени и монтирани отоплителна и соларна система за жилището, различни елементи и устройства за тях – през 2007 г. ищецът е закупил и монтирал слънчев колектор, сменено е обзавеждането на жилището, непосредствено след покупката на жилището е извършен ремонт, закупени са кухненско и друго обзавеждане, мебели, заплащани са разходи за семейни почивки и пътувания. По време на брака семейството е живяло със стандарт над средния за страната, заплащани са финансови помощи на роднини на П. Б. Б., както и текущи разходи – за ток, вода, телефони, застраховки, пазаруване, което е видно от разпечатките на движенията по сметките. Оспорва се наличието на финансов принос на ответницата в погасяването на кредита, като се поддържа, че приносът на ответницата към семейството не е предмет на настоящото производство. Оспорва се твърдението на ответницата да не е знаела за изтеглените от ищеца кредити, като се твърди, че договорите за тях са сключени с нейно знание, и тя се е ползвала от заемните средства. Оспорва се релевираното възражение за прихващане по основание и по размер, като се твърди, че сумата от 1600 лв. заплатена от ответницата на ищеца с банково бордеро от 18.11.2018 г., е заплатена на правно основание, като съставлява връщане на недължимо заплатени от ищеца на ответницата суми за месечна издръжка на детето Д., за период, в който детето Д. е било отглеждано от своя баща /ищеца Н. И./.

Със Становище вх.№270939/27.11.2020 г. /на л.212 от гр.д.№1230/2020 г./ ответницата П. Б.