Решение № 1054 от 11.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Малоселска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100511738 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Предмет на обжалване в настоящото производство е решение № 20096784 от 15.04.2021 г., постановено по гр.д. № 71827/2019 г. по описа на СРС, 81 състав , в частта, с която е уважен предявеният от Д. ХР. Д. срещу „ЛФС“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 15 458 лева до присъдения с решението размер от 24 458 лева /за разликата от 9000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди поради настъпила на 11.05.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката – 11.05.2019 г. до окончателното плащане.

В подадената от ответника „ЛФС“ ЕООД въззивна жА.Б. са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение в обжалваната част по отношение приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД. Въззивникът поддържа, че размерът на определеното обезщетение не съответства на заложения в нормата принцип на справедливост, като същият се явява необосновано завишен. В тази връзка са развити доводи, че увреждането, което ищцата е получила, е една от най-леките форми на средна телесна повреда, че се е възстановила в относително кратки срокове, като оздравителния процес е приключил напълно, както и че не са останали трайни последици за здравето на пострадалата, тъй като накуцването при нея е било индивидуална особеност съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Недооценен останал механизмът на причиняване на злополуката, както и обстоятелството, че се касае за обективна отговорност на работодателя. Поддържа възражението си за проявена от ищцата груба небрежност, тъй като последната не е проявила елементарно старание за опазване на здравето си и не е спазила елементарни правила относно безопасността на придвижването си, като е паднала по прав и празен коридор. Не станало ясно дали ищцата се е спънала или се е подхлъзнала. Счита, че приносът на пострадалата за настъпване на вредите възлиза на около 40 пункта или 1 справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да възлиза на сумата от 16 000 лева, а след извършване на прихващането в размер на 15 458 лева.

Моли дА.Б.де постановено решение, с което обжалваният съдебен акт дА.Б.де отменен в тази част, а искът – отхвърлен за разликата над посочената сума. Претендира разноски.

Ищцата Д. ХР. Д. оспорва подадената от ответника въззивна жА.Б. по подробно изложените в депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор съображения. Заявява становище, че неоснователно въззивникът поддържа, че е нарушен принципът на справедливост и определеният размер на обезщетението не е бил съответен на неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат от трудовата злополука. В хода на производството не е било доказано наведеното от работодателя съпричиняване на вредите от страна на пострадалата поради проявена груба небрежност. Оспорва доводите на въззивника, че счупването представлява най-леката средна телесна повреда, с оглед проведените медицински интервенции, продължителността на възстановителния период, болките и страданията, които е преживяла и които се твърди, че продължава да изпитва. Намира размера на определеното с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди за справедлив и съответстващ на събраните в производството доказателства. Моли за потвърждаване на съдебния акт в обжалваната от въззивника част. Претендира се разноски за производството пред въззивния съд.

Третото лице помагач „ЗАД А.Б.“ АД не оспорва въззивната жА.Б., а по същество моли за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жА.Б. доводи за пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на ответницата по жА.Б.та, намира за установено следното:

Безспорно между страните по делото е, че към 11.05.2019 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „готвач“ с място на работа в гр. Търговище.

Не се спори също така, че претърпяната от ищцата на посочената дата /11.05.2019 г./ злополука с влязло в сила разпореждане № 23496/28.08.2019 г., издадено от НОИ, Териториално поделение – София град, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като инцидентът е настъпил през време и по повод на извършваната работа при придвижване по неосветен /тъмен/ коридор към съблекалнята ищцата се е спънала и е паднала, вследствие на което е счупила левия си крак.

От представената по делото медицинска документация – епикризи /2 бр./, болнични листове /5 бр./, протоколи на медицинска комисия от 29.11.2017 г. и от 25.04.2018 г., експертно решение за временна неработоспособност от 12.11.2019 г. се установява следното:

Непосредствено след инцидента ищцата е приета с остри болки в лява глезенна става и невъзможност да стъпва на левия си крак в МногопрофилнА.Б.лница за активно лечение гр. Търговище, където е поставена диагноза „счупване на други части на подбедрицата, закрито, вляво“. Констатирани сА.Б.лезненост, оток и деформация в зоната на левия глезен със силно ограничение на движенията. На 15.05.2019 г. под спинална анестезия е била извършена операция за открито наместване на фрактурата на лявата фибула с вътрешна фиксация с 6 винта плюс 1 супрасиндезмален винт.

Извършена е и открита репозиция на фрактурата на медиалния малеол, като е фиксирана с два малеоларни винта. Следоперативният период е протекъл гладко, пациентката е изписана с подобрение с гипсова имобилизация на крайника.

Препоръчан е щадящ режим, както и антикоагулантен медикамент за 10 дни.

Пациентката е изписана от лечебното заведение на 20.05.2019 г.

На 14.07.2019 г. ищцата е приета отново в болница. На 15.07.2019 г. под спинална анестезия е достигнато до поставения имплант на фибулата, като е отстранен 2 синдезмалния винт. Следоперативният период е протекъл гладко, ищцата е изписана с подобрение на 17.07.2019 г. с препоръка за щадящ режим на крайника.

В периода от 11.05.2019 г. до 15.10.2019 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност.

С експертно решение № 3355/12.11.2019 г. от 176-то заседание на ТЕЛК към МБАЛ Търговище на ищцата е призната 30 % трайно намалена работоспособност без необходимост от чужда помощ за срок от 2 години до 01.11.2021 г. с водеща диагноза „счупвания на други части на подбедрицата“. Констатирани са ограничени движения на лява глезенна става – средна степен.

По делото е представена застрахователна полица № 1330019332000008/12.03.2019 г. за договор за застраховка „Отговорност на работодателя“, сключен между ответника и „ЗАД А.Б.“ АД с лимит на обезщетението за едно събитие в размер на 25 000 лева.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол № 5103-25-6/06.08.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 11.05.2019 г. с ищцата. Като причина за настъпване на злополуката в протокола е посочено, че ищцата се е спънала на скара от фризер, оставена на пода в тъмен коридор, по който ищцата е преминала, без да включи осветлението. Като допуснати от работодателя нарушения в протокола са посочени:

1. Работодателят не е утвърдил списък за проверения обект на работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства в нарушение на чл.

17, ал. 1 от Наредба № 3 за минималните изисквания зА.Б.зопасност и опазване на здравето на работещите при използването на лични предпазни средства на работното място;

2. Работодателят не е представил документи, че работните обувки, предоставени на служителите, осигуряват добро сцепление с гладки и мокри повърхности в нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 3 за минималните изисквания зА.Б.зопасност и опазване на здравето на работещите при използването на лични предпазни средства на работното място;

3. На ищцата не е бил проведен инструктаж преди да бъде възложена самостоятелна работа като „готвач“ в нарушение на чл. 3, вр. чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

4. При влизане в кухненското помещение е обособен наклонен участък за преминаване на колички, който се използва за преминаване и от работниците.

Участъкът е хлъзгав, с износен релеф, създава риск от подхлъзване и падане в нарушение на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване;

5. Подовете на основното и спомагателните работни помещения са хлъзгави, поради наличието на остатъци от непочистена мазнина върху повърхността на мозаечните подове, поради което е налице риск от подхлъзване и падане в нарушение на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при използване на работното оборудване.

На работодателя е указано какви необходими мерки са предприеме за недопускане на подобни злополуки.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Петко Д., намиращ се във фактическо съжителство на съпружески начала с ищцата. От показанията на този свидетел се установява, че след инцидента се наложило да ползват чужда помощ – наели гледачка, която се грижела за ищцата за период от около 2 месеца. След махането на гипса /около 50 дни 3 след инцидента/ свидетелят поел грижите за нея. Не била в състояние да се обслужва сама в продължение на около 5 месеца след злополуката. През този период не можела да излиза навън, не общувала с близки и роднини, а само с тези, които идвали вкъщи, за да я видят. Взели инвалидна количка, но ищцата не се чувствала добре с нея.

Патериците също не били удобни – убивали . Свидетелства за интензивни болки, които Д. изпитвала в продължителен период от време. Изпитвала затруднения в ежедневието си и не можела да върши нищо сама. Не можела да натоварва крака си – дори при изминати 50-100 метра изпитвалА.Б.лка и кракът се подувал. ТовА.Б.ла причината и да прекъсне работа. Издържали се с доходите на свидетеля. В началото след инцидента провеждала рехабилитация. След това взели колело за вкъщи, което ищцата понякога ползвала, за да се раздвижва.

От приетото по делото пред СРС заключение на съдебно – медицинската експертиза и допълнение към същото, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, се установява, че в резултат на злополуката на ищцата е причинено закрито счупване на външния и вътрешния глезен на лявата подбедрица, намиращо се в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. При подобно двумалеорално счупване възможността за физическо натоварване на левия долен крайник се възстановява за срок около 3-4 месеца. За пълното възстановяване на движенията на тези стави вещото лице е посочило, че се налага провеждане на продължителна рехабилитация. Съгласно заключението трайни ще останат белезите в областта на оперативните корекции /поставянето и отстраняването на металните остеосинтезни материали/. След правилна и достатъчна по продължителност рехабилитация /физиотерапия и лечебно-физкултурни процедури/ се очаква пълно възстановяване на движенията в тези стави. Остеосинтезните материали лежат добре в костта, винтовете са здрави, възстановена е конфигурацията на глезенната става.

Наличният оток в областта на глезена според експерта не може да се обясни с процесното счупване. Куцащата походка при ищцата е определена от вещото лице като нейна индивидуална особеност, тъй като няма деформация на глезените, няма счупване или разместване на фиксираните след счупването костни парчета. Налични са двустранно оперативни белези. Движенията след такова счупване не могат да се възстановят в пълен обем. Експертът определя оздравителният процес като приключил, тъй като има изградено костно вещество, което е заличило мястото на счупените глезенни израстъци на двата пищяла на лявата подбедрица. Болков синдром може да е налице при промяна на метеорологичните условия, което е характерно при счупването на кост.