Решение № 221 от 21.07.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. гр.Велинград, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210100393 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, чрез юрк. Е. А., против А. С. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.

Младост 3, бл. 366, вх. Б, ет. 8, ап. 46, иск предявен по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с който ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че последният му дължи вземания, обективирани в Заповед за изпълнение, издадена по ЧГД № 396/2023 г. по описа на РС Велинград, а именно: 4568,98 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 1567,18 лв. договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2022 г. и лихва за забава в размер на 1242,36 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Ищецът твърди, че за посочената сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 396 по описа за 2023 г. на РС Велинград.

Твърди, че на 21.05.2018 г. бил сключен договор за паричен заем между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ и А. С. К. с номер PLUS – 15990954. По силата на този договор кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5000 лв., при договорен ЛП в размер на 18,92 % и ГПР от 23,10 %. Уговорена била и такса ангажимент, платена при получаване на кредита в размер на 175 лв. Имало и уговорка за 1

„Застраховка за плащанията“, като премията по нея била разделена на месечни вноски и включена в погасителния план.

Сочи, че на следващия ден 22.05.2018 г. кредиторът бил превел сумата от 4825 лв., а кредитополучателят се бил задължил да върне сумата на 48 броя месечни вноски.

Заявява, че първата просрочена вноска била на 20.02.2019 г., като от следващия ден кредитополучателят изпаднал в забава. Задължението не било обявено за предсрочно изискуемо, поради което изискуемостта настъпила с изтичане на срок на договора, а именно 20.05.2022 г.

Твърди също, че на 19.088.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, в качеството й на цедент и цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който било прехвърлено и процесното вземане. Цедентът упълномощил цесионера да съобщи за прехвърлянето на длъжника, което било и сторено на 30.03.2020 г., чрез връчване на съобщение на бащата на длъжника.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Прави особено искане, а именно – съобщаване на длъжника за цесията.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез особения представител адв. А., с който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Намира същият и за недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация.

Оспорва, че цесията е била надлежно съобщена, а освен това в самия договор за цесия и приложението към него не можело да се приеме, че процесното вземане е било прехвърлено.

Приема, че лицето, което се е подписало върху договора от страна на кредитополучателят не е притежавал представителна власт за това, или поне не са представени доказателства в този смисъл. Сочи, че не са представени доказателства за предаване на уговорената сума. Липсвало и волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Намира договорът за кредит за недействителен поради противоречие с разпоредби от ЗПК, поради което потребителят дължи връщане единствено на сумата, която е получил по кредита.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По ЧГД № 396/2023 г. по описа на РС Велинград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 194/05.05.2023 г., с която А. С. К. е осъден да плати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД следните суми : 4568,98 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 1567,18 лв. договорна 2 възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2022 г. и лихва за забава в размер на 1242,36 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., на основание договор за кредит от 21.05.2018 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс клон България и А. К..

До длъжника е изпратено съобщение, с приложени Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно с възражение, на адреса по заявлението, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че при посещенията длъжникът не отваря. На адреса е залепено уведомление адресата да се яви в съда, за да получи книжата. Изпратено е съобщение и на другия известен адрес, като отново не е открит. Служителят по призоваване е направил отбелязване, че лицето не живее в гр. Ракитово и не посещава адреса по данни на братовчедката му Катя Панайотова. Залепено е уведомление на адреса в гр.

Ракитово. Направена е справка за работодател, установен е такъв. Заповедният съд е изпратил съобщението чрез работодателя Васер Груп ООД, но на известния адрес от ТРРЮЛНЦ е установено, че липсва офис, табели или служители на дружеството. С оглед на горното с Разпореждане от 23.02.2024 г. е дадено указание до заявителя, да предяви иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК. Съобщението до заявителя е връчено на 27.02.2024 г. чрез ССЕВ, а исковата молба е изпратена чрез Български пощи, с пощенско клеймо от 27.03.2024 г., т. е. в срок. С оглед на гореизложената хронология предявеният иск е допустим.

На 21.05.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит № PLUS 15990954, между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. клон България ЕИК 204915054 и А. С. К., с размер на кредита 5000 лв. Видно от договора, приложен като доказателство по делото, е уговорена и застрахователна премия в размер на 1344 лв., такса ангажимент, брой погасителни вноски 48, месечна погасителна вноска от 177,23 лв., при обща стойност на плащане 8507,04 лв., ГПР 23,10 % и лихвен процент от 18,92 %.

В чл. 2 от Договора е уговорено премията за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платена директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „застрахователна премия“ /1344 лв./, е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.

На 21.05.2018 г. е сключен и договор за застраховка между кредитополучателя и застрахователното дружество CARDIF ASSURANCES VIE SA, с посочени застрахователни покрития в договора и уговорена застрахователна премия възлизаща на 0,560 % от финансираната сума, дължима месечно.

3

От представения платежен документ се установява, че на 22.05.2018 г.

БНП Париба Лични финанси са превели по сметка на А. К. сумата от 4825 лв. с основание за плащане се сочи договор PLUS 5990954.

На 19.08.2019 г. е сключен договор за цесия между цедента „БНП Пърсънъл Файненс“ в качеството му на цедент и ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който цедента прехвърля редица вземания, включително и процесното на цесионера, ищец по настоящото дело. Цедентът е потвърдил прехвърлянето на вземането, като в същото време е и упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. До К. е изпратено съобщение за прехвърленото вземане, което е връчено на 30.03.2020 г. на Стоян Стефанов К., баща на ответника.

От приетата и установява, следното : неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се

С процесния договор е договорена главница в размер на 5000 лв. и такса ангажимент в размер на 175 лв. С банково платежно нареждане от 22.05.2018 г. кредиторът е превел по банкова сметка на ответника в Уникредит Булбанк сумата от 4825 лв. Кредиторът е отразил постъпили плащания от ответника в размерна общо 1418,88 лв. Първата частично непогасена месечна вноска е девета поред. Към 28.03.2024 г. са останали непогасени задължения, както следва: 4402,02 лв. главница, 1567,18 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2022 г. и 166,96 лв. застрахователни премии. Законната лихва върху непогасената главница за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. е равна на 889,87 лв.

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставил на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си за погасяване на задължението по давност.

В конкретния случай се установи, че ответникът е получил потребителски кредит в размер на 5000 лв., който е породил действие между страните, ищцовото дружество е цесионер по Договор за цесия и приложенията към него, по силата на който е придобил вземането на кредитодателя срещу ответника, която цесия е надлежно съобщена на последния чрез БП, с препоръчано писмо с обратна разписка, връчена на бащата на длъжника.

Вземанията са изискуеми тъй като с изтичането на срока на последната вноска – 20.05.2022 г. цялото вземане е станало изискуемо по силата на изтеклия срок, поради което и не е необходимо да е отправено волеизявление в 4 този смисъл.

Направеното от адв. А. възражение за изтекла погасителна давност на процесните задължения, съдът намира за неоснователно, тъй като на основание чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това е датата на последната погасителна вноска – 20.05.2022 г. Заявлението на кредитора е подадено на 24.02.2023 г., с което действие давността е прекъсната, заради което и до настоящия момент същата не е изтекла.

Съдът дължи извършване на служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в договора, като намира, че такива са налице.

Съгласно чл. 2 от договора за кредит,кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договор при фиксирана лихва, която такса се заплаща при усвояване на кредита и се удържа от кредитополучателя. В случая таксата е в размер на 175 лв. и съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза е удържана при усвояването на кредита. Съдът намира, че така уговорената такса ангажимент пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, съгласно която, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговорената такса за предоставяне на договор за кредит при фиксиран лихвен процент не попада в изключението по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото това не представлява допълнителна услуга, а представлява такса свързана с усвояването и управлението на договора. Таксата за предоставянето на фиксиран лихвен процент е свързана с поетия кредитен риск от страна на кредитодателя, свързан с възможни съществени промени в икономическите условия, които в друг случай биха довели до повишаване на лихвата, поради което този разход следва да намери отражение в лихвата, респективно да бъде включен в годишния процент на разходите. Следователно, таксата ангажимент по съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по 5 кредита за потребителя не включва нотариални такси.