Акт от 09.06.2022, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 122/2022
- Подписан
- 09.06.2022
Цитирани разпоредби
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.104 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.145 и сл. · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1 - 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69в, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69в, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.98 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.98, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 22ц, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 5, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- § 5, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- § 9 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.19, ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.19, ал.2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.19, ал.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 гр. Перник,
09.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 122/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.Б.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № 560102****, изх.
№ 1012-13-13#2/10.02.2022 г. на директора на ТП П.** на НОИ, с което е отхвърлена нейна Жалба вх. № 1012-13-13/11.01.2022 г. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.
Жалбоподателката счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на добавката по чл.69в, ал.3 от КСО, както и че осигурителният й стаж за периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г. на длъжност „заместник-директор по учебно-възпитателна дейност“ и „директор“ при НДЕК – с. К.*** е следвало да бъде зачете за учителски осигурителен стаж, тъй като е изпълнявала пълната норма задължителна преподавателска работа в съответнстие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от НПОС. Моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ -
Перник и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, в частта в която е определен размер на добавката по чл.69в, ал.3 от КСО за 15 месеца осигурителен стаж.
По изложените в жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Б.***, се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане в оспорената му част. Разноски не се претендират.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П.** – редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от юрисконсулт Е.С.***, която оспорва жалбата и счита, че наведените в нея твърдения са неоснователни.
Искането й към съда е да отхвърли същата като неоснователна.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:
Жалбоподателката
А.Б.К. ***-13-886/02.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложила документи по опис: Удостоверение обр. УП-30, № 63/27.03.1992 г., издадено от НДК - К.***; Удостоверение обр. УП-3, № 301/01.06.2021 г.; Трудова книжка № 47/02.10.1975 г.; Трудова книжка № 43/30.01.2008 г.; Удостоверение изх. № Р-455/30.01.1981 г. от АОНСУ - София.
Писмено заявила искане да бъде направена служебна проверка на подадените на съхранение документи в ООА – с. Невестино на НДК – с. К.***, за периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г., че има изпълнен учителски норматив на длъжност директор и заместник-директор по учебната дейност.
На 08.09.2021 г. А.К. *** допълнителни документи, представени с Приложение вх. № 2113-13-886#3/08.09.2021 г., а именно: Удостоверение обр. УП-3, № 21/17.03.2011 г., Удостоверение обр.
УП-30, № 11/30.03.1992 г., оригинал на Удостоверение изх. № Р-455/30.01.1981 г. от АОНСУ – С.** и копие от Удостоверение за раждане на Велислава Николаева Кьосевска, издаден въз основа на Акт за раждане № 792/08.06.1979 г. След като била запозната, че архивите на учебен център – НДЕК – К.*** не са в с.
Невестино, подписала Декларация № 2113-13-#2/08.09.2021 г., в което удостоверила това обстоятелство.
На 24.09.2021 г. жалбоподателката подала Приложение вх. № 2113-13-886#4/24.09.2021 г., с което представила Писмо изх. № 571/24.09.2021 г., издадено от СУ „***“ – гр. П.**, удостоверяващо че в периода от 05.09.1994 г. до 01.10.1995 г. е изпълнявала длъжността „педагогически съветник“, отговаряла е на изискванията за заемане на длъжността и е изпълнявала пряка и непосредствена работа с ученици, а за периода от 01.10.1995 г. до 01.09.1999 г. и от 17.09.1999 г. до 01.09.2021 г. е заемала длъжността „заместник-директор“ и е изпълнявала учителски норматив.
Във връзка с изясняване на въпроса дали стажът на К. като заместник-директор и директор по учебно-възпитателната дейност при НДЕК – с. К.*** следва да се признае за учителски, респ. дали по това време е изпълнявала пълната норма задължителна преподавателска работа, административният орган е изпратил Писмо изх. № 2113-13-886#5/29.09.2021 г. до Национален Стем Център – гр. С.** /правоприемник на НДЕК – с. К.***/ и е поискано извършване на проверка на първично-отчетната документация.
С Писмо изх. №
86/П-125/07.10.2021 г. /вх. № 2113-13-886#7/08.10.2021 г. при ТП на НОИ – П.**/ Министерство на образованието и науката, Национален Стем Център – гр. С.**, е удостоверено, че в периода от 01.06.1985 г. до 10.09.1991 г. А.К. е изпълнявала длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ , а в периода от 01.09.1991 г. до 04.03.1992 г. – длъжността „директор“ при НДЕК „К.***“ – с. К.***, но няма данни дали същата е изпълнявала пълната норма на задължителната преподавателстка работа за длъжността.
Установено е, че архивите на НДЕК „К.***“ – с. К.*** не са предадени на съхранение в ООА – с. Н.**, а от историческа справка се приема, че същите са унищожени.
След извършена преценка на събраните по преписката документи, данните от информационната система и регистрите на НОИ и допълнително събраните такива, е постановено Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО. С него, на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 02.09.2021 г. до пожизнено, на А.Б.К., по подадено на 02.09.2021 г. заявление и навършена възраст 65 г. и 8 м., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От същата дата, на основание чл.95, ал.1, т.14 от КСО, е спряна получаваната до този момент от лицето лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изчислен при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 42 г. 11 м. и 27 д., общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд - 42 г. 11 и 27 д., в това число 01 г. и 01 м. на отложено пенсиониране и 26 г. 11 м. и 10 д. учителски осигурителен стаж. С оглед зачетената продължителност на учителския осигурителен стаж, при определяне размера на пенсията на К., на основание чл.69в, ал.3 от КСО, е дадена процентна учителска добавка за 15 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО – 15 м. х 0,33 % - 4,95 % от изчисления размер на пенсията 1196,42 лв., равняваща се на 59,22 лв. Общият размер на месечната сума, включващ пенсия и добавка е определен на 1255,64 лв.
На 11.01.2022 г. К. е подала Жалба вх. № 1012-13-13/11.01.2022 г. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО. Оспорва констатациите на административния орган относно продължителността на признатият й учителски стаж и твърди, че същият е неправилно определен като не са й зачетени по чл.69в, ал.3 от КСО за учителски стаж годините, в които е изпълнявала длъжността заместник-директор и директор по учебно-възпитателната дейност на НДК „К.***“ – с. К.*** за периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г.
С Решение № **********, изх. № 1012-13-13#2/10.02.2022 г. директорът на ТП Перник на НОИ е приел за неоснователна жалбата на А.К. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО и е отхвърлил същата. Срещу това решение е подадена Жалба вх. № 728/01.03.2022 г. по описа на Административен съд – П.**, въз основа на която е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство освен горецитираните документи са приети и приложени представените такива с жалбата: Историческа справка за Национален пионерски комплекс „***“ - с. К.*** и др., както и свидетелските показания на Е. И. В.** и Д. Н. В.***, на които съдът дава вяра, тъй като ги намира за обективни, последователни, логични и лишени от заинтересованост, даващи информация за пряко и непосредствено възприети от свидетелите факти и обстоятелства. От тях се установява, че свидетелите са работели с жалбоподателката в НДК „К.***“ – с.
К.***, като в периода 1985 – 1992 г. последната е била заместник-директор и директор на комплекса и е била техен пряк ръководител. Освен административните задължения, тя имала и задължения на учител, провеждала занятия в съответствие с утвърдена учебна програма и учебен план и изпълнявала същия хорариум като останалите педагози в комплекса. Самата жалбоподателка, освен че участвала в учебно-възпитателната дейност по отношение на децата, провеждала и обучения на учители – т.нар. методически обучения. Тя, както и останалите преподаватели, попълвали лични картони, в които описвали темите, по които са работили с децата и часовете, в които са реализирали педагогическата дейност. Тези картони се предавали в администрацията и въз основа на тях се изплащали възнагражденията.
Учебно-възпитателните дейности в комплекса се извършвали целогодишно, работело се на ненормиран работен ден и тъй като се организирали различни мероприятия и занятия с децата често се налагало учителите, в т.ч. и К., да остават на работа до късно вечерта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № **********, изх. № 1012-13-13#2/10.02.2022 г. на директора на ТП П. на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на А.Б.К. срещу Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г. /прот. № N01442/ на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.
Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл.117, ал.2, т.1 от КСО с Жалба вх. № 1012-13-13/11.01.2022 г.
Процесното решение е постановено в едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО. Издадено е от компетентния орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП – П. на НОИ. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан.
От обстоятелствената част на оспореното решение недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт, че не са налице предпоставките за зачитане на стажа, който жалбоподателката е положила в периода от 01.06.1985 г. до 04.03.1992 г. като заместник-директор и директор по учебно-възпитателната дейност в НДК „К.***“ – с. К.***, за учителски такъв по чл.69в, ал.3 от КСО.
Относно спазването на материалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Административното производство е започнало по Заявление вх. № 2113-13-886/02.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от А.Б.К.. С Разпореждане № 560102****/24.11.2021 г., на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във връзка с § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 02.09.2021 г. до пожизнено, при навършена възраст 65 години и 8 месеца й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като й е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд - 42 год. 11 мес. и 27 дни, в т.ч. 01 год. и 01 мес. отложено пенсиониране и 26 год. 11 мес. и 10 дни учителски осигурителен стаж.