Решение № 93 от 26.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Русе, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело № 20214501000194 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "М.А." ООД, ЕИК: 117562030, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „Х.Б.“ № **** чрез адв. В.Ф. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „К.С.“ № **, офис 7, срещу Решение № 260412/14.05.2021 г. по гр.д. № 1849/2020 г. на РС – Русе, с което жалбоподателят е осъден да заплати на "УНИОН КЕХЛИБАР - ЕВРОТУР" ООД, ЕИК: 200398677, сумата от 8 612,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и изразяваща се в стойността на частите и дейностите по ремонт и обслужване на автомобил, закупуване на нов двигател и оборудването му за превозно средство марка „Ситроен“, модел „Джъмпър“ с шаси № VF7YD3MFC12E44903, настъпили вследствие на неправомерно бездействие от страна на служителите на ответното дружество и като резултат от неизпълнение на задължението за извършване на предписани от производителя дейности по гаранционно обслужване, формирани по следния начин: 3 686,11 лв., заплатени от ищеца по фактура № 334639/14.11.2018 г. – стойността на извършен ремонт във Франция; 3 245,00 лв. – заплатени от ищеца за закупуване на нов двигател от „Автомотор корпорация“ АД, както и сумата от 1 681,26 лв. – извършени дейности за оборудване на закупения 1 двигател по фактура № 0000040726/20.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят счита решението за недопустимо в частта, с която е осъден да заплати законната лихва върху сумата от 8 612,37 лв. от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане. В останалата част счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с фактическото положение. Намира исковата молба за нередовна, тъй като в нея липсвало посочване на датата на деликта. В петитума на исковата молба били обективирани 3 бр. претендирани суми, следвало да бъдат посочени три дати на деликта. Така се стига до извода, че ищецът е сезирал РРС с три обективно съединени искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди. Идикация, че в исковата молба липсвало дата на деликта бил фактът, че в решението си районният съд присъдил законната лихва от датата на предявяване на иска, а не от датата на деликта, както ищецът бил поискал. В случай че исковата молба бъде приета за редовна, моли за обезсилване на решението в частта, , с която жалбоподателят е осъден да заплати законната лихва върху сумата от 8 612,37 лв. от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане, тъй като РРС не съобразил обстоятелството, че ищецът не посочил конкретна дата, а не е и бил сезиран надлежно от ищцовата страна, за да присъди законната лихва от 21.05.2021 г., а не от датата на деликта, поради което се е произнесъл свръх петитум. По отношение на решението в останалата му част жалбоподателят счита същото за неправилно и моли за неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлен за разликата над 1 669,43 лв. до 1 681,26 лв. Спазването на плана за сервизно обслужване е задължение на собствениците или лизингополучателите на автомобилите. Ищецът бил запознат с този план и го е подписал. В случая, при достигнат пробег от 140 000 км, същият не е представил съгласно задължението си автомобила в сервиза на жалбоподателя, респективно не е предявил нарочно искане да му бъде извършена проверка на степента на задръстване на филтъра за частични.

Съдът не направил разграничение между сервизното обслужване и търговските гаранции. Търговската гаранция за производствен дефект, видно от стр. 4 на сервизната книжка, покривала ремонта или смяната на части, 2 признати за дефектни от производителя CITROËN или негов представител, както и труда, необходим за привеждане на автомобила в изправност.

Сервизното обслужване по плана била услуга, която в случая следвало да се заплати от ищеца лизингополучател, а ответникът бил икономически заинтересован да го извърши предвид факта, че това били търговски приходи за него. Ищецът не бил релевирал доказателства, че филтърът за твърди частици бил признат за дефектен от производителя CITROËN или негов представител, поради което извършената във Франция от ищеца смяна на филтъра не била сред кръга ремонти, покрити от търговската гаранция за производствен дефект и това била причината ищецът да заплати стойността за смяната му на френския сервиз, а не поради недостатък в сервизното обслужване, извършено от ответника. Съдът не оценил правилно показанията на св. И.И., като не е взел предвид, че същият бил във фактическо съжителство с дъщерята на представителя на ищцовото търговско дружество, като едноличен собственик на „БАБУЧА 77“ ЕООД бил в търговски отношения с ищцовото дружество, а към момента на твърдяната повреда в Р Франция управлявал процесния автомобил, собствеността върху който придобил 2-3 месеца преди показанията му в съда. Разходите за търговската гаранция била за сметка на производителя, но при условие, че собственикът или лизингополучателят е спазвал договорения план. Ищецът не е представял сервизната книжка при всяко обслужване, представил я едва на 20.09.2019 г., след като два месеца по-рано, на 27.07.2019 г. в Унгария се проявил проблемът с двигателя. Липсвало изрична заявка на ищеца за проверка на степента на задръстване на филтъра за частици. Тъй като разходите били за негова сметка, то било в рамките на търговската етика да не му се натрапвало извършването на услуги. Липсвали и индикации за необходимост от проверка, тъй като според показанията на св. И. контролната лампа на таблото на автомобила за филтъра светнала за първи път при пробег от 161 473 км, колкото бил и технологичният му живот. Очевидно било, че св. И., в условията на пътни задръствания в гр. Париж, му се наложило да шофира продължително време на празен ход и след като светнала контролната лампа на таблото за запушен филтър за частици той не изпълнил указанието за регенерация на филтъра за частици като кара в рамките на 100 км след появата на съобщението поне 3 минути със скорост по-голяма от 50 км/ч. По своя характер това твърдение на жалбоподателя е възражение за 3 съпричиняване. Липсвали доказателства за това, че въпреки заявката на ищеца съгласно плана за проверка на степента на задръстване на филтъра за частици, ответникът да е изпълнил проверката с недостатъци, в резултат на което да е настъпил твърденият проблем във Франция поради запушване на филтъра. Искът бил неоснователен и по отношение на претендираната сума от 3 245 лв. за закупуване на нов двигател от „Автомотор корпорация“ АД.

Показанията на св. И. сочели на различна фактическа обстановка от твърдяната в исковата молба. Свидетелят посочвал, че двигателят се повредил на 09.01.2019 г. до гр. Монтана поради несменени ангренажен ремък и водна помпа, които били извършени при показания на километража от 184 250 км. От друга страна св. И. заявявал, че двигателят се повредил на 27.07.2019 г. в Унгария, като при това положение показанията на километража били 233 489 км. Смяната на ангренажен ремък и водна помпа били извършени от жалбоподателя на 31.01.2019 г. и ищецът е приел възложената от него работа от ответника и не е упражнил правата си по чл.

265, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД в срок, изтекъл на 31.07.2019 г., поради което необосновано било възприето от РРС необосновано твърдение на ищеца, че работата на ответника имала недостатъци. Неоснователна била претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 1 681,26 лв. за оборудване на закупения от него двигател. Поради неоснователността на претенцията за причинени вреди, довели до закупуване на нов двигател, неоснователна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за стойността за неговото оборудване. Ищецът приел работата, която е възложил на ответника, на 20.09.2019 г. – за оборудване на новия двигател, като не е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1, вр. ал. 3 ЗЗД в срок, изтекъл на 20.03.2020 г. В условията на евентуалност, ако се приеме претенцията за обезщетение за оборудване на нов двигател за основателна, то на ищеца е следвало да се присъдят само 1 669,43 лв., а не 1 681,26 лв., защото е в противоречие с назначената съдебна автотехническа експертиза. Съставът на РРС допуснал и обсъдил доказателства, които не били относими и необходими по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК – Договор за финансов лизинг № 8575/18.05.2017 г., сключен между ищеца и „Алианц Лизинг България“ АД ведно с Общи условия на „Алианц България“ АД. Съставът на РРС погрешно приел, че ответникът бил продавач, а той всъщност бил само доставчик на лизингованото имущество.

Договор за оторизиран сервиз CITROËN, сключен на 02.01.2013 г. между 4 ответника и „Автомотор корпорация“ АД и Договор за покупко-продажба от 30.05.2017 г. между ответника и „Алианц Лизинг България“ АД също били неотносими, защото ищецът не бил страна по тях. Съдът игнорирал показанията на поисканите от жалбоподателя свидетели – Станислав Любомиров Горанов и Димитър Йорданов Димитров – коментирал същите само с две изречения и то в тези им части, които обслужвали тезата на ищеца.

В правните си изводи районният съд заел изцяло защитната теза на ищеца, възпроизвеждайки направо на принципа „копирай-премести“ съображенията и доводите на ищеца, обективирани в представената от него писмена защита, игнорирайки възраженията на ответника за посочени конкретни дати на деликта в исковата молба, от които да се претендират лихви и за това, че били опровергани твърденията на ответника за отказ на ищеца от сервизно обслужване. Лизингополучателят нееднократно просрочвал задължението си да заявява извършването на дейностите по плана, а управителят на ищцовото дружество не представял актуализирана сервизната книжка след всяка заявка за сервизно обслужване. Така лизингополучателят не изпълнявал задължението си по договора за лизинг, инициативата за прекратяване на който обаче била на трето за делото лице – лизингодателя. Неправилна била констатацията на РРС, че ищецът стриктно съобразно плана е заявявал обслужване на автомобила и го е пердоставял на място. Представените подписани от ищеца на фактури признавали, че работата била приета и автомобилът бил в изправност. Несъстоятелен бил изводът на РРС, че били налични деяния – действия и бездействия, защото не можело да е налично деяние, което да не е обективирано във времеви аспект, а това не било посочено в исковата молба. Налице било нарушение на 19.5 от договора за финансов лизинг, тъй като ищецът предоставил автомобила за ползване на трето лице, без изричното писмено съгласие на лизингодателя. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлен за разликата над 1 669,43 лв. до 1 681,26 лв. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

Въззиваемата страна "УНИОН КЕХЛИБАР - ЕВРОТУР" ООД, ЕИК:

200398677, със седалище и адрес на управление в гр. Бяла, обл. Русе, ул.

„П.В.“ № 19, чрез адв. М.Р. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Б.“ № ***, ет. 1, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор, с 5 който счита въззивната жалба за неоснователна. Неоснователно било искането за обезсилване на решението в частта за присъдената върху главницата законна лихва. Тя се дължала от осъществяването на деликта и без покана. В казуса била налице покана, получена от ответното дружество чрез Телепоща. Исковата молба също можела да бъде покана. Не отговаряло на действителното положение, че в исковата молба не била посочена датата на деликта. В случая се касаело за бездействие от страна на оторизирания сервиз нееднократно, като неизвършването на съответните дейности било на 27.07.2018 г. и на 13.08.2018 г. Тези бездействия довело до непозволено увреждане за ищеца, какъвто бил и единственият възможен извод, до който достигнал и РРС. Установено било бездействието на длъжностните лица от ответното дружество, които следвало да извършат предписаните от производителя дейности в плана за сервизно обслужване н а автомобила в гаранция, което следва да бъде определено като противоправно. Това бездействие било осъществено при влизане на автомобила в сервиза при показания на километража от 148 000 и 150 000 км. Ответникът не бил извършил предписаната проверка на степента на задръстване на филтъра за твърди частици при достигане на пробег от 140 000 км, нито след това на 160 000 км, въпреки че автомобилът се намирал в обслужващия автосервиз на ответното дружество при показания на километража 148 000 км на 27.07.2018 г. и 150 000 км на 13.08.2018 г. и имало съответната индикация за необходимостта от обслужване, видима от служителите на ответното дружество. Не била извършена изискуемата подмяна на ангренажен ремък комплект и водна помпа при достигане на пробег от 140 000 км, въпреки че автомобилът се намирал в сервиза и била налице индикация за тази смяна. В плана за сервизно обслужване, приложен към делото, било посочено какви автомобилни части следвало да бъдат подменяни и при какви показания на километража. Ответникът бил оторизираният сервиз на C I T R O Ë N за България и в частност за гр. Русе и същият е бил уговореният такъв между доставчика на имуществото (ответното дружество), лизингодателя и лизингополучателя за извършване на дейностите по гаранционно и извънгаранционно обслужване и ремонт на автомобила. Правилно било установено, че при посещение на автомобила в сервиза на ответника служителите на последния е следвало да извършат задължителна диагностика и да се определят необходимите за извършване за конкретното посещение 6 дейности. Според вещото лице инициативата за представяне на автомобила в сервиза е на собственика, а за сервизното обслужване – съвместна, като сервизът трябва да разясни на собственика или ползвателя какви процедури следват, след като на автомобила е направена диагностика. Длъжностните лица при ответника не изпълнили задълженията си да извършат диагностика и преценка кои дейности следва да се извършат при всяко конкретно постъпване на автомобила в сервиза и да извършат същите така, както е било посочено в плана от производителя и от задължението на оторизирания сервиз. Видно от представените от ответника документи в полетата „предложени дейности“ нямало записвания, което кореспондирало с това, че обслужващият сервиз не осъществил задълженията си във връзка с обслужването на процесния автомобил и не е налице отказ на ищеца за извършване на изискуеми дейности. Ответникът бил наясно с плана за гаранционно и сервизно обслужване и следвало да извърши съответните действия и диагностика. От представените писмени доказателства и обясненията на вещото лице се установило, че едва при показания на километража от 208 632 км била извършена изискуемата проверка относно степента на задръстване на филтъра за частици от страна на ответника, което станало през март 2019 г., месеци след настъпилия проблем във Франция и извършения ремонт, при който се наложила подмяна на филтъра във френския сервиз и далеч след достигането на предписаните 140 000 км.

Разпечатката съдържа 20 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98753669-667b-4873-9eaf-7e73ff66f6e7