Решение № 8 от 16.01.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Берковица, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря С. Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100601 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца С. Г. К. срещу ответника Кредисимо ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № .... г. поради противоречие на закона.

Предявен е от ищеца С. Г. К. срещу ответника Ай Тръст ЕООД иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключените между страните Договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ....г. поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът С. Г. К. твърди, че сключеният с първия ответника Договор за потребителски кредит № .... г. е нищожен поради противоречие на закона, тъй като не съдържа коректна информация за годишния процент на разходите (ГПР). Поддържа, че в посочения ГПР в договора не са включени всички разходи, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчителство.

Според ищеца възнаграждението за поръчител е разход по кредита, който е известен на кредитора при сключването на договора и следва да бъде включен в ГПР. По отношение на сключения с втория ответник договор за 1 поръчителство сочи, че действието на поръчителството е предпоставено от валидността на главното съглашение. Сочи, че договорът противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Моли съда да уважи исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Кредисимо ЕАД подава отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че сключеният договор за кредит е действителен и не противоречи на закона, съдържа всички необходими реквизити, включително надлежно посочване на размер на ГПР. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не съставлява общ разход по кредита. Счита, че макар двете ответни дружества да са свързани лица, това обстоятелство не влече недействителност на договорите.

Посочва, че договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит и поради това на заемодателя не е било известно възнаграждението по договора за поръчителство към момента на сключване на процесния договор за кредит.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Ай Тръст ЕООД подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК като оспорва исковете като неоснователни. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като е изцяло доброволно, не е разход известен на кредитора и не съставлява общ разход по кредита. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че процесните договор за кредит и договор за поръчителство са нищожни с оглед наведените в исковата молба основания – противоречие на закона респективно накърняване на добрите нрави.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № .....г. и на същата дата е сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № ....г.. Страните не спорят също и че „Кредисимо“ 2

ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Посоченото обстоятелство се установява и от справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията, от която е видно, че едноличен собственик на капитала на поръчителя Ай Тръст ЕООД е кредитодателя Кредисимо ЕАД. Поради това посочените дружества се явяват свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.

Съгласно Приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит от 25.04.2025г. общият размер на кредита е 4500 лева, който се предоставя за срок от 24 месеца при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 27.07% и годишен процент на разходите в размер на 31.25%.

Посочен е общ размер на всички плащания, който възлиза на сумата от 5913.27 лева.

Съгласно т.12 от раздел III от общите условия към договора /лист 9 от делото на гърба/ в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението. В случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението. Посочено е също, че ако кредитополучателят не предостави обезпечение ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредисимо ЕАД.

Съгласно сключения между ищеца и ответника Ай Тръст ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 25.04.25г. поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Ищецът следва да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер от 3458.77 лева на 24 месечни вноски.

От съдържанието на приетите по делото писмени доказателства в това число договора за потребителски кредит от 25.04.25г., общи условия към него и договор за предоставяне на поръчителство от 25.04.25г. може да бъде 3 направен извод, че в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 ЗПК. По делото няма данни и не се твърди сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейности на кредитополучателя. Поради това следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на ищеца, а представеният по делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл.

11 от ЗПК е посочено задължителното съдържание на договора за кредит като част от него е предвидено посочването на лихвен процент по кредита, методика за изчисление на референтния лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съдът като съобрази приложимите законови норми и събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че процесният договор за кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като не е посочен правилен годишен процент на разходите.

Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира оповестения в договора ГПР/.

Съгласно чл. 19, ал .1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 4 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1 т.1. от ДР на ЗПК предвижда, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на ЕС е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 март 2024 г., Профи Кредит България (Допълнителни услуги към договор за кредит) по дело C‑714/22, т. 40 и цитираната съдебна практика).

След внимателен преглед на договора за потребителски кредит и договор за поръчителство може да бъде направен извод, че двата договора са свързани и чрез тях се постига възлагане на допълнителна финансова тежест върху кредитополучателя. По силата на сключения договор за поръчителство потребителят се е задължил да заплати възнаграждение за поръчителство в общ размер от 3458.77 лева за срок от 24 месеца, какъвто е и срока на договора за потребителския кредит. Възнаграждението на поръчителя се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по договора. По този начин се увеличава размерът на кредита чрез добавянето към него и на възнаграждението за поръчителство.

Съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025г. по дело С-337/23 съображения 92 и 93 в хипотезата на договор за кредит, който налага на кредитополучателя задължението да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита, по силата на последния договор осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, и доколкото сключването на договора за поръчителство е задължително за самото получаване на кредита, свързаните с този договор 5 разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР. Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“.

От съдържанието на двата договора не следва извод за доброволност при избора за предоставяне на обезпечение. Поставените в договора за кредит условия за обезпечение на договора за кредит, чиято цел обичайно в практиката е кредитополучателят да получи парични средства в най-кратък срок, лишават потребителя от възможността за реален избор като по този начин единствена възможност остава сключването на договор за поръчителство.

В конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените обезпечения.