Определение № 810 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002900794 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от процесуалните представители на „Варна Сторидж“ ЕООД ЕИК 20157437, ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД /н./ ЕИК 200484172 и на синдика на последното срещу решение

№100001/21.07.2023 г. на АС-Велико Търново по в.т.д. № 120/2018 , с което е потвърдено решение № 80/23.12.2016 г., постановено по търг. дело № 92/2015 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, В ЧАСТТА, с която е било признато за установено по отношение на ответниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД ЕИК 200484172 и „Варна Сторидж“ ЕООД ЕИК 20157437, че дължат солидарно на ищеца КТБ АД/н./ ЕИК 831184677 сума в общ размер на 15 526 805,05 щатски долара , от които : от които: 15 000 000 щ.д. - главница; 113 750 щ.д. просрочени лихви върху редовна главница за периода от г. - 25.06.2015 г.; 381 319,45 щ.д. - лихви за забава върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 07.07.2015 г.; 31 483,15 щ.д. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. До г.07.07.2015 г. ; 252,45 щ.д. - дължими такси за събиране на вземания от 18.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 000 щ.д., считано от 18.08.2015 г. до изплащането й, така както са присъдени с издадената заповед за изпълнение № 876/ 19.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1399/ 2013 г.; ОСЪДИЛ е ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 410 347,65 лева разноски, на основание чл. 78, ал.

8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете. Излагат се основания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира се обезсилването му и прекратяването на производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК като недопустимо, евентуално отмяната му като незаконосъобразен и 1 пререшаването на спора от ВКС в противоположен смисъл.

От страна на ответника по КЖ „КТБ“ АД /н./са подадени отговори от процесуалния представител на синдиците със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на горните касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в законовия срок за това и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е изложил следните съображения:

Пред Ловешкия Окръжен съд е бил предявен от страна на „КТБ“ АД /н/, ЕИК 831184677, със седалище в гр. София, , срещу ответниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК 200484172, със седалище в гр. Ловеч и „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД, ЕИК 201574637, със седалище в гр. Ловеч, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с цена - 15 526 805,05 щ.д. В исковата молба ищецът е изложил, че въз основа на заявление по ч.гр.д. № 1399/ 2015 г. по описа на P C - гр. Ловеч, на заявителя „КТБ“ АД /н/ е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 876/ 19.08.2015 г. по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, с който длъжниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „КТБ“ АД /н/ сумата 15 526 805,05 щ.д., от които: 15 000 000 щ.д. - главница; 113 750 щ.д. - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.04.2015 г. - г.; 381 319,45 щ.д. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 07.07.2015 г.; 31 483,15 щ.д. - неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.15 г.; 252,45 щ.д. - дължими такси за събиране на вземания от г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 000 щ.д., считано от 18.08.2015 г. до изплащането й, както и сумата 859 544,62 лева - разноски по делото. Срещу така издадената Заповед са постъпили писмени възражения от длъжниците, поради което заповедният съд е дал указания на заявителя, който в срок е предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК.

Претенцията се основава сключен на на 27.03.2014 г. Договор за банков кредит между кредитора „КТБ“ АД и кредитополучателя „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, с падеж - 25.06.2015 г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 000 щ.д. С договори за встъпване в дълг от 27.03.2014 г. ответниците „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД са се задължили да отговарят солидарно пред банката за всички задължения на кредитополучателя, като за свои собствени задължения. Просрочието в изплащането на главницата е в забава от 26.01.2015 г. На 28.05.2015г. кредиторът е отправил до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение и изявление за предсрочната изискуемост на остатъка от банковия кредит, връчена на 23.06.2015 г., като в определения 10-дневен срок липсва доброволно изпълнение.

В отговора на исковата молба ответникът „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД е бил 2 оспорил допустимостта и основателността на иска, като в условията на евентуалност посочва, че не е възникнало задължение за плащане на сумата 8 326 805,56 щ.д., от които: 7 500 000 - главница; 619 375 - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до 25.03.2015 г.; 117 430 просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.05.2015 г. до 25.03.2015 г., поради погасяването на сумите по договора за банков кредит с извършени извънсъдебни прихващания с вземанията на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, който е сключил договори за цесия с физически и юридически лица,' за което кредиторът „КТБ“ АД /н/ е бил уведомен. Също в условията на евентуалност е направено възражение за съдебно прихващане на процесиите суми до размера на исковата претенция. На основание чл. 219, ал. 1 е направено искане за привличане на цедентите в качеството на трети лица - помагачи на ответника по делото, което е било уважено и с доклада си по делото съдът е конституирал следните трети лица А. Наков Чакмаков; „СТРОЙЦЕМ“ ЕООД;

ЗК „ОЛИМПИК“ - клон България; ЗД „БУЛ ИНС“ АД; Костадина Й. Ф.; Ц. П.

Н.; А. И. П.; „А.В.БИЛДИНГС“ АД; АД „ЗАД ВИКТОРИЯ“ АД; С. Петкова М. - К.; ЗД „БУЛ ИНС“ АД; С. В. М.; „КЛАРТЕКС МУВЪРС ЛИМИТЕД“ чрез пълномощника Христо Георгиев Трендов; Кристиян -Мишел К.; Костадина Й.

Ф..

От фактическа страна съдът е приел за установено следното:

На 27.03.2014 г между „КТБ“ АД, в качеството на кредитор и „НАФТЕКС ПЕГРОЛ“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит, съгласно който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 000 щ.д.; С Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „НАФТЕКС ПЕГРОЛ“ ЕООД към кредитора „КТБ“ АД по договора за банков кредит; С Договор за встъпване в дълг от същата дата , сключен между „КТБ“ АД и „ВАРНА. СТОРИДЖ“ ЕООД, „ВАРНА СТОРИДЖ“ ЕООД е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „НАФТЕКС ПЕГРОЛ“ ЕООД към кредитора „КТБ“ АД по договора за банков кредит;

С отговора на исковата молба ответникът „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД е бил оспорил истинността на тези писмени доказателства, във връзка с което съдът е назначил съдебно - графическа експертиза /СГЕ/. В заключението си вещото лице Славко Цандев Печков е установило, че подписите върху процесиите документи са положени от лицата, които са посочени като автори на документите.

С оглед на тази фактическа обстановка и във връзка с възраженията на двамата ответници и оплакванията пред него, въззивният съд е изложил следните съображения и е направил следните правни изводи:

Обжалваното пред ВТАС решение е валидно, допустимо и правилно.

За неоснователен е счетен доводът за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск, поради липсата на правен 3 интерес, тъй като с влязло в сила определение от 02.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 481/ 2015 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е отменено като неправилно Разпореждане от 19.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 1399/ 2015 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, за незабавно изпълнение на заповед № 876/ 19.08.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК и е обезсилен издадения изпълнителен лист от 20.08.2015 г. Въззивният съд се е позовал общо, на съдебната практика, с която е прието, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, произтичащо от отмяната на разпореждане за незабавно изпълнение,не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед изпълнение, поради което решението на съда е постановено по допустим иск.

Позовал се и на това, че договорите за банков кредит и за встъпване в дълг са представени в оригинал и в заключението си вещото лице по СгрЕ, изследвало автентичността на подписите по тях, е констатирало, че подписите върху договорите и извлечението от счетоводството на ищеца, са положени от лицата, които са посочени като автори на документите. Заключението не е било оспорено, поради което съдът е приел, че оспорването истинността на договорите и на извлечението от счетоводството на ищеца не е проведено успешно. В този смисъл и доводът за нищожност поради липса на съгласие съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, е приет за неоснователен и съдът е констатирал съществуването на процесиите вземания.

Възражението за преклудиране правото на кредитора да ангажира отговорността на поръчителя, на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД - поради изтичане на предвидения шестмесечен срок за предявяване иска срещу длъжника, е прието за напълно несъстоятелно тъй като се касае за договори за встъпване в дълг, с които поемателите са приели да отговарят за задълженията на длъжника като за свои собствени задължения, което изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Като такива са възприети в обжалвания въззивен акт и останалите доводи за нищожност на договора за банков кредит, по следните съображения:

Наведеният с отговора на исковата молба от страна на ответника „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД довод за нищожност на договора за банков кредит по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като липсва надлежно решение на УС на „ПЕТРОЛ“ АД като орган, осъществяващ правата на едноличния собственик на капитала на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД - в нарушение на разпоредбите на чл. 114 от ЗППЦК, изискващи по отношение действителността на детайлно очертани сделки, по които страна е публично дружество, каквото е „ПЕТРОЛ“ АД, да е налице предварително одобрение на УС за сключването им ще нищожен, поради противоречие с посочената правна норма. Това възражение е било направено в заповедното производство, с частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и , според въззивният съд правилно е било взето предвид от първоинстанционния съд, въпреки, че не е било възпроизведено в отговора на исковата молба.

4

Изложено е, че действително „ПЕТРОЛ“ АД е публично дружество, но сделката е сключена не от негово име, а от името на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, което не е публично дружество и за него не важат разпоредбите ЗППЦК.

Въззивният е изложил свои съображения, че нищожността по чл. 114 ЗППЦК не е абсолютна и ползва само публичното дружество за защита на интересите му по сделки, по които то е страна, като единствено то може да се позовава на нея, но не ползва трети лица, каквито са ответниците, които не могат да релевират доводи за нищожност на гова основание. Освен това, кредитополучателят не е извършил нито едно от визираните разпореждания с активи на дружеството, изброени в разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК, които сделки предполагат увреждане имуществото на дружеството, докато сделката за отпускане на банков кредит не предполага такова увреждане. Дори да се предположи, че отпускане на банков кредит на дъщерното дружество, каквото се явява „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, е сделка, включена в изрично изброените сделки в чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК, това не би довело до нищожност на сключения договор за банков кредит предвид разпоредбата на чл. 114, ал. 9 от ЗППЦК / в редакцията й от г./, съгласно която „разпоредбата на ал. 1 и ал. 3 не се прилага в случаите на 'сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения, освен ако в тях участват заинтересовани лица, с изключение на сделките по т. 2“, която хипотеза в случая е налице.