Протокол № 31 от 17.09.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 31 гр. Бургас , 16.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000136 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

За дружеството въззивник, нередовно призовано, се явява адв. М. Р., с пълномощно по делото. Съобщенията до страната са върнати в цялост като невръчени, с посочване от връчителя, че при посещението на адреса служител в кантората на призовавания пълномощник е отказал приемането им, поради отсъствие на адв. Р. във връзка с ползван отпуск и командировка.

За въззиваемия „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, редовно призован, адв. О. Ш., като представя пълномощно.

Н. Анг. Г. – синдик, редовно призован, не се явява.

За „БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД адв. И.С., с пълномощно по делото.

Съдът докладва постъпила молба от 15.09.2021 г. от дружеството въззивник, към която са приложени два броя платежни нареждания за внесена държавна такса по въззивната жалба и по частната жалба.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото. Не възразявам по нередовното си призоваване.

АДВ. Ш.: Тъй като въззивникът няма възражения поради нередовното 1 си призоваване, считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

АДВ. С.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки пред хода на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение № 113/11.08.2021 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на „М ЛИЗИНГ“ ЕАД срещу Решение № 352 от 10.12.2020 г., както и частната жалба н а „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „М ЛИЗИНГ“ ЕАД и делото е внесено в открито съдебно заседание.

АДВ. Р.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Поддържам направените в жалбата доказателствени искания. Нямам допълнителни доводи. Във въззивната жалба мисля,че достатъчно обосновано сме изложили доводите за допускане на свидетел относно търговския обичай и съдебно-счетоводна експертиза относно размера на остатъчната стойност по договора за лизинг, тъй като това са обстоятелства, които не са били релевирани в исковата молба, в допълнителната искова молба, а съдът се е позовал на тях.

Считам, че размерът на остатъчната лизингова вноска е ирелевантен за решението по делото, но тъй като за първоинстанционния съд нейният размер е бил водещ мотив и тъй като считам, че първоинстанционният съд е приел погрешно нейния размер, затова съм поискал назначаването на съдебносчетоводна експертиза. За мен размерът на лизинговата вноска е видна, към договора за лизинг има един погасителен план и в колонка 2 са посочени размерът на лизинговите вноски, има уговорени изначално 180 лизингови вноски по някаква сума и най-отдолу има остатъчна стойност на общ размер 6 145 205 евро и остатъчна стойност в размер на 6 023 518 евро, или общият размер на лизинговите вноски е 12 168 723.76 евро, но тъй като първоинстанционният съд е приел погрешно фактическата обстановка, той е приел друг размер на остатъчната стойност, както и общ размер на 2 лизинговите вноски, поради което бяхме направили това доказателствено искане.

АДВ. Ш.: Поддържам отговора на въззивната жалба, поддържам и депозираната частна жалба. Във връзка с аргументите на въззивника за липсата на правен интерес, представям едно нововъзникнало доказателство, а именно искова молба, вх. № 382/10.03.2021 г., по която е образувано т.д. № 113/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. Тази искова молба е с ответник „България хотел Мениджмънт“ АД и с нея е предявен установителен и ревандикационен иск за правото на собственост върху хотелската сграда от „Еврокапитал-България“ ЕАД. Заявявам, че исковата молба не е представена като доказателство с отговора на въззивната жалба, тъй като към момента на депозиране на въззивната жалба същата все още не е била вписана, като към този момент това е сторено. Представям копия и за въззивника и третото лице. Нямам други искания.

АДВ. С.: Аз съм взела становище по основната въззивна жалба и становище по двете частни жалби. От самото начало на производството поддържахме, че сме страна точно по един конкретен иск и от Вашето определение, стр. 8, също става ясно, че всъщност вие не считате, че ние сме страна по въззивната жалба, но въпреки всичко сме взели тези становища.

Доказателството, което се представя е ново, но не разбрах в каква връзка се представя. Предоставям на усмотрението на съда по приемането на доказателството. На този етап нямам други искания.

АДВ. Р.: Предоставям на съда по приемането на доказателството.

Моля на доверителя ми да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Представям списък с разноски.

След съвещание и като съобрази, че днес представеното писмено доказателство попада в хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, намира, че доказателственото искане за приемане на искова молба на „ЕврокапиталБългария“ ЕАД срещу „България Хотел Мениджмънт“ АД от 10.03.2021 г. е основателно и същата следва да бъде приета като писмено доказателство по делото, ведно с определението за спиране на производството по образуваното 3 по горната искова молба дело. По искането за назначаване на съдебносчетоводна експертиза и допускане на свидетел съдът съобразява липсата на необходимост за преразглеждане на произнасянето си по тези искания, предвид и становището на въззивната страна, че по делото са налице достатъчно писмени доказателства, свързани с установяване остатъчния размер на лизинговите вноски, поради което и по доказателствата съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА Искова молба с вх. № 382/10.03.2021 г. на Окръжен съд Бургас, както и Определение № 205/22.07.2021 г. по т.д. № 113/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебносчетоводна експертиза и допускане на гласни доказателства.

ПРИЕМА списък на разноските.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и ДАВА ХОД на устните състезания.

АДВ. Р.: Уважаеми съдии, моля да постановите решение, с което да обезсилите решението на Бургаския окръжен съд по т.д. № 274/2019 г., като приемете, че същото е недопустимо, поради това, че съдът се е произнесъл по недопустими искове и да го отмените, ако приемете, че е допустимо и вместо него да постановите решение, с което да отхвърлите предявените от „Еврокапитал-България“ ЕАД за погасяване нищожността на договор за лизинг № 004572-002 от 2008 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111/2008 г.

Моля при постановяване на Вашето решение да вземете предвид изложените в пъровинстанционното производство, въззивната жалба съображения, както и молим да ни дадете срок за писмени бележки.

Ако съдът позволи, бих искал да обърна внимание на няколко обстоятелства по настоящото дело. Считаме, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и че при постановяването му той е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като той се е 4 произнесъл или по ненаведени от ищеца факти и обстоятелства, както в исковата молба, допълнителната искова молба или по такива, които са наведени след изтичане на преклузивния срок за сочене на нови факти и обстоятелства, а именно първото по делото заседание. Такива факти и обстоятелства са фактическите твърдения, касаещи договора за кредит между „Петрол Холдинг“ АД и „Юробанк България“ АД, които са наведени като твърдения в производството след изтичане на преклузивния срок и на които първоинстанционният съд е базирал решението си. Първоинстанционният съд е приел, че с договора за финансов лизинг, предмета на настоящото производство, страните уреждали по забранен от закон начин правоотношенията, възникнали по договора за кредит между „Петрол Холдинг“ АД и „Юробанк България“ АД. Такова твърдение обаче не е направено нито с исковата молба, нито с допълнителната искова молба, нито в първото по делото заседание, а едва с писмените бележки по делото.

Твърдение, че договорът за лизинг бил предварително съглашение между страните по договора за кредит е абсурдно, както и между някоя от страните по договора за кредит и собственика на имота. То не е правено в цялото производство, включително и в писмените бележки. Ето това съждение е послужило като основание на първоинстанционния съд за постановяване на решението си. С писмените бележки за първи път ищецът е изложил някакви съждения относно наличието на съглашение между „Петрол Холдинг“ АД и „Юробанк България“ АД, което се съдържало в договорите за кредит, които не са представени като доказателство по делото, не са приети като такова и тези страни не са страни в производството. По този начин доверителят ми не е имал възможност да вземе становище по направените след изтичане на преклузивния срок твърдения.

Спряхме се вече на въпроса с мотива на първоинстанционния съд за това, че лизинговата цена по договора за лизинг била значително по-висока от обичайната. Само бих искал да отбележа, че такова твърдение не е правено въобще в цялото производство. Също в хода на производството никога не е било правено твърдение, че клаузата на чл. 2.18.3 от договора за лизинг, така наречената клауза за свързано неизпълнение или както е позната в банковата практика и в практиката на финансовите институции cross default клауза, такова твърдение не е било правено въобще през цялото производство.

5

В доклада на първоинстанционния съд, в който се очертава предмета на делото, такова обстоятелство не е сочено като релевантно за спора, респ. не е разпределена доказателствена тежест във връзка с нея, респ. ние не сме направили доказателствено искане. Затова беше доказателственото искане пред настоящата инстанция.

Прогласяването на една сделка в противоречие със закона винаги предпоставя твърдение на ищеца за нарушаване на конкретно императивна правна норма, изразяващо се в определени действия или волеизявления. Т.е. трябва да бъдат изложени факти и обстоятелства кой текст от договора нарушава текст от закона, за да може ответната страна да вземе становище и съответно да организира защитата си. Както казахме, такива твърдения не са направени в хода на цялото първоинстанционно производство.

Независимо от това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нерелевирали или релевирани след преклузивния срок твърдения, считаме, че не е налице противоречие с материалния закон. Считаме, че договорът за кредит между „Юробанк България“ АД и „Петрол Холдинг“ АД, както и договорът за лизинг не представляват предварително уговорено между страните а) по договора за кредит и собственика на имота, б) между страните по договора за лизинг споразумение, с което се уговаря по забранен от закона начин удовлетворяване на вземанията на кредитора по договора за кредит „Юробанк България“ АД начин. Считаме, че това последващо прехвърляне на имота, с което е извършено погасяване на задълженията на „Петрол Холдинг“ АД към „Юробанк България“ АД, които вече са били възникнали, не е в нарушение на чл. 152, тъй като не е налице задължителната предпоставка за приложението на текста, а именно това съглашение да бъде постигнато предварително.

Погрешно възприет от съда факт е остатъчният размер на лизинговите вноски. Не съществува никъде в нашето законодателство след 1991 г., когато е приет Търговския закон, не съществува забрана за страните по търговска сделка за уговаряне на цени, включително и по договор за финансов лизинг.

Считаме също, че и клаузата на чл. 2.18.3. по договора за лизинг също не нарушава чл. 152, тъй като обявяването на предсрочната изискуемост в 6 крайна сметка би довело единствено до промяна на крайния срок, в който лизингополучателят може да упражни правото да придобие имота, а не го лишава от правото да придобие имота. Освен това, съгласно чл. 27 от общите условия към договора, недействителността на отделни клаузи не води до недействителност на целия договор и също това съображение, че тази клауза не е част от същественото съдържание на договора за лизинг. Тя е акцесорна към него.