Решение № 6560 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6560 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100505737 по описа за 2024 година

С Решение № 2923 от 19.02.2024 г., поправено с решение № 4298/11.03.2024 г., постановени по гр.д. № 43397/2023 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, е признато за установено, че Х.И.С. ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. София, БУЛ.****, общ.

Столична, обл. София дължи на И.Б. И КО ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. София, УЛ.****, общ. Столична, обл. София, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗЗД, сумата 23 422,94 лева, удържани суми по фактури, като гаранция за качествено изпълнение на основание чл.7, ал.1, т.2 от договор за извършване на СМР от 11.11.2020 г., както следва: по фактура № 2000000356/12.01.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец 19 № 29, на обща стойност 78634,99 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 2359,04 лева с ДДС; по фактура № 2000000362/04.03.2022 г. - издадена за СМР по протокол образец 19 № 32 и 33, на обща стойност 116056,34 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 3481,69 лева с ДДС; по фактура № 2000000369/04.05.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец 19 № 36, на обща стойност 71428,38 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 2142,85 лева с ДДС; по фактура № 2000000371/08.06.2022 г.издадена за СМР по протокол образец 19 1

№ 37, на обща стойност 75188,88 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 2255,66лева с ДДС; по фактура издадена на 09.11.2021 г. за СВР на стойност 95372,27 лева с ДДС, сумата от 2861,17 лева; по фактура № 2000000383/19.07.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец 19 № 38, на обща стойност 130734,12 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 3922,02лева с ДДС; по фактура № 2000000388/17.08.2022 г.-издадена за СМР по протокол образец 19 № 39, на обща стойност 118536,78 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 3556,10лева с ДДС; по фактура № **********/12.10.2022 г. издадена за СМР по протокол образец 19 № 40, на обща стойност 79153,54 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 2374,61лева с ДДС; по фактура № 2000000415/11.11.2022 г.- издадена за СМР по протокол образец 19 № 41, на обща стойност 15659,84 лева с ДДС - удържана сума 3 %, в размер 469,80 лева с ДДС, ведно със законна лихва върху сумата за период от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 30634/2023 г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Х.И.С. ЕООД- дружество „А.С.“ ЕООД ЕИК ****.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответника

Х.И.С. ЕООД с излагане на доводи, че е неправилно, поради необоснованост, нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че е налице качествено изпълнение на описаните СМР по договора, както и че е налице приемането на изпълнените СМР по описаните фактури и е настъпил срокът за връщане на сумите удържани по договора, като гаранция за качествено изпълнение на основание чл.7, ал.1, т.4 от договора, на подизпълнителя /ищец в производството/. Заявява, че в производството не е установено съставянето на приемо-предавателен протокол-акт обр.19 от надлежно овластени представители на дружествата – възложител, изпълнител и подизпълнител, което да обуслови изтичането на предвидения срок от 5 работни дни за връщане на гаранцията за качествено изпълнение. Същевременно заявява, че изпълнението на договорените СМР е забавено, както и че от страна на ищеца са били изпълнени СМР, които не са били възложени от възложителя, т.е., че е налице извън договорения обем СМР. Прави възражение, че протокол за приемане на работите от 04.11.2022 г. не е бил подписан от овластено от дружеството възложител и 2 изпълнител лице. Съответно, че положилия подпис в протокола – свидетеля А.А. не е бил натоварен с това да подпише от името на ответника и подпомагащата страна протокол за приемане на СМР. За представения такъв с исковата молба последните разбрали едва при образуване на делото. Като не е съобразил това, съдът е постановил неправилно съдебно решение.

Поддържа, че неправилно съдът не е уважил и направеното в срок възражение за прихващане със сумата дължима от ищеца като неустойка за забава в изпълнението, което е доказано в производството. Сочи, че от започване на изпълнението на СМР, което сочи да е станало на 29.1.2020г., до настоящия момент, не е подписван приемо предавателен протокол за завършване на всички работи от управителите на ищец и ответник или от други упълномощени лица. Поддържа, че в чл. 48 от договора за СМР била уговорена неустойка, в случай на забава в изпълнението от страна на подизпълнителя. Ответникът твърди, че СМР следвало да бъдат завършени до 29.03.2021 г. но това не било сторено, включително към настоящия момент, поради което ищецът му дължал неустойка за забавено изпълнение в размер на 423 960,32 лв. за периода 30.03.2021 г. - 11.09.2023 г. С оглед горното моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде поставено друго решение, с което се отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен, респективно - поради погасяване на вземането на ищеца чрез прихващане. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „И.Б. и Ко“ ЕООД, в който е изразено становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Становище по подадената въззивна жалба не е изразено от страна на подпомагащата страна „А.С.“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно 3 решение е валидно, допустимо и правилно.

По доводите на въззивника - ответник, че постановеното решение е неправилно, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен по реда на чл.422 ГПК от „И.Б. и Ко“ ЕООД срещу „Х.И.С.“ ЕООД иск по чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка с поддържани твърдения, че изработеното е прието без бележки и възражения от възложителя, поради което се дължи заплащане и на предварително задържаната на основание чл.7, ал.1, т.2 от договора сума като гаранция за качествено изпълнение по сключения между страните договор за СМР от 11.11.2020 г. с възложител - ответникът, и подизпълнител - ищецът.

В подадената искова молба са изложени фактически и правни доводи, че между страните е сключен Договор за извършване на СМР от 11.11.2020 г., при възложител ответникът, и подизпълнител - ищецът. Съгласно чл. 7, т. 2 от договора от всяко междинно плащане, възложителят удържа 3 % върху стойността на фактурираните от подизпълнителя СМР, като гаранция за качественото изпълнение, а съгласно чл. 7, т. 4 задържаната сума за гаранция се освобождава и изплаща на подизпълнителя до 5 работни дни от подписването на приемо - предавателен протокол - акт образец 19.

Твърди се, че уговорените СМР били завършени, като на 04.11.2022 г. били приети с приемо-предавателен протокол от възложителя, за което били издадени фактури, с които сума в размер на 3 % от стойността на СМР била удържана, а остатъкът бил заплатен на ищеца. С оглед изложените твърдения, ищецът счита, че ответникът му дължи сума в общ размер от 23 422,94 лв., представляваща сбор от удържани суми за гаранция по подробно посочени в исковата молба фактури. Сочи, че за посочената сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30634/2023 г., срещу която ответникът бил възразил в законоустановения срок, с оглед на което бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаване на предявения установителен иск.

Ответникът „Х.И.С.“ ЕООД, в срока за отговор по чл.131 ГПК, оспорва иска, с твърдения, че ищецът е започнал да изпълнява уговорените СМР на 29.12.2020 г., когато е издал фактура № 2000000289 на стойност 64 795,10 лв., като към настоящия момент посочените ремонтни дейности все още не били завършени и същите не са приети с приемо-предавателен протокол, поради което не се дължало и възстановяване на удържаната гаранция.

Твърди, че едва с предявяване на иска ответникът е узнал за съставен от негово име приемо- предавателен протокол, като изрично се противопоставя на същия и прави възражение по чл. 301 ТЗ, че е подписан от лице без представителна власт.

Поддържа, че от започване на изпълнението на СМР, което сочи да е станало на 4

29.01.2020г., до момента на подаване на отговора на исковата молба, не е подписван приемо - предавателен протокол за завършване на всички работи от управителите на ищеца и ответника или от други упълномощени от тях лица. Поддържа се още, че в чл.

48 от договора била уговорена неустойка, в случай на забава в изпълнението от страна на подизпълнителя. Ответникът поддържа, че СМР следвало да бъдат завършени до 29.03.2021 г., но това не било сторено, включително към настоящия момент, поради което ищецът му дължал неустойка за забавено изпълнение в размер на 423 960,32 лв. за периода 30.03.2021 г. - 11.09.2023 г., като, при основателност на ищцовата претенция, прави възражение за прихващане с това свое вземане, което се заявява частично, за исковата сума. Моли се за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, респективно - поради погасяване на вземането чрез прихващане.

Третото лице - помагач на страната на ответното дружество - „А.С.“ ЕООД, подкрепя изложеното от страна на ответника в отговора, като изрично възразява, че представител на това дружество „А.С.“ ЕООД, като изпълнител по договор от 11.11.2020 г., не е подписвал представения с исковата молба приемо-предавателен протокол. Твърди се, че е научил за приемо-предавателния протокол с получаване на копие от искова молба и заявява, че прави изрично възражение, че такъв протокол от служител на „А.С.“ ЕООД и притежаващ представителна власт за това дружество не е подписван. Твърди, че от момента на започване на изпълнението на СМР - 29.12.2020 г. до датата на съответното становище през месец 11.2023 г. не е подписван приемопредавателен протокол за завършване на всички СМР, тъй като все още не са изпълнени.

С постановеното от първата инстанция обжалвано решение е прието, че претенцията на ищеца за заплащане в цялост на възнаграждението по сключения договор за изработка е основателна, тъй като първоначално удържаната сума от възложителя – ответник като гаранция за качествено изпълнение на СМР следва да бъде възстановена на подизпълнителя – ищец поради възникване на основание за това с оглед договореното между страните в чл.7, ал.1, т.4 – изпълнени качествено СМР и изтичане на срок пет работни дни от приемането на СМР по договора /по приложение № 1 и допълнително възложените/. По отношение на направеното в срок от ответника възражение за погасяване на вземането на ищеца, чрез прихващане с вземането на ответника за неустойка за забава в изпълнението на СМР, съдът е приел, че в производството не е установена забава в изпълнението от страна на подизпълнителя – ищец, тъй като в хода на изпълнение на последния са били възложени, приети и заплатени допълнителни СМР, които не са били включени в Приложение № 1.