Решение № 12643 от 28.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12643 гр. София, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110108047 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2017г.- м. април 2019г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ******************* като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

1

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата А. А. да плати сумата 3557,56 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ******************* за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 430,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 23.05.2023г., сумата 33,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 6,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 23.05.2023г.; ответникът К.

А. сумата 3557,56 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ******************* за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 430,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 23.05.2023г., сумата 33,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 6,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2020г.- 23.05.2023г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницite А.М.Г. А. и К.

А., чрез назначения им особен процуален представител адв. К. Б., в който е изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора са наведени довод, че между ищеца и отв. А.М.Г. А. не съществува облигационно правоотношение. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че отв. А. А. не е наследник на Н.Г. А., като се сочи, че към смъртта му бракът между него и отв. А.М.Г. А. е бил прекратен. Ответниците оспорват количеството доставена топлинна енергия в имота. В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответниците считат првдявените искове за неоснователни и молят да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхъврлени.

С определение № 15086/ 31.03.2025г. “Т.” ООД е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

От представената заповед № А-0-08- 1720/ 20.08.1978г. се установява, че на основание чл.

100 ЗТСУ (отм.) на В.Д. А.а и Н.Г. А. е определен като обезщетение апартамент № 62, с адрес: ******************

Установява се от представения протокол от 29.02.1988г. по гр. дело № 145/ 1988г. по описа на Софийски районен съд, в дял на Н.Г. А. процесния недвижим имот.

Видно от представеното удостоверение за наследници, изх. № РМЛ22/- ТД26- 846 от 22.06.2022г., издадено от Столична обина, район Младост, Н.Г. А. е починал на 24.03.2009г. и е оставил наследници по закон А.- А., съпруга и К. А.- низходящ от първа степен.

В случая етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост са възложили извършването. на услугата дялово разпределение на "Т." ЕООД.

2

Видно от издадената обща фактура № 1013805747/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 3064,93 лева. От представената обща фактура № 1021482993/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 4082,32 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Конкретиката на случая сочи, че В.Д. А.а и Н.Г. А. са придобили правото на собственост като обезщетение срещу отчужден имот имот за мероприятие по ЗТСУ (отм.).

Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която се предоставя недвижим имот като обезщетение. Следователно, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм), се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.). С този акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения в обезщетение имот. В случая В.Д. А.а и Н.Г. А. са посочени в заповедта по чл.

100 ЗТСУ (отм.), което обуславя извод, че същите са придобили правото на собственост върху процесния имот.

В случая Н.Г. А. е придобил правото на собственос върху процесния недвижим имот по силата на съдебна спогодба. Със съдебната спогодба се разрешава със сила на пресъдено нещо правния спор. Тя има значението на влязло в сила съдебно решение. Следователно в патримониума на Н.Г. А. е възникнало правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Н.Г. А. е починал на 24.03.2009г. и е оставил наследници по закон А.- А., съпруга и К. А.3 низходящ от първа степен. Следователно ответниците са придобили правото на собственот върху процесния имот и се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019г.- м. 04.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач “Т.” ООД.

По делото не е спорно обстоятелството, че през процесния период ищецът е доставил в имотта топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията 4 на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.

54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.