Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 05.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 864/2024
Вид
Решение № 277
Подписан
05.12.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Красимир Йорданов Георгиев, Цветислава Иванова Стайкова, Спасена Венелинова Драготинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Стара Загора, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М. Ж. Т. като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500600864 по описа за 2024 година

Производство по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по жалба от служебния защитник на подсъдимия М. Р. С. – адв. Н. Д. – от АК – Стара Загора, срещу Присъда № 58 от 15.05.2024 г, постановена по НОХД № 1662/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

В жалбата декларативно се твърди неправилност, незаконосъобразност на присъдата, както и съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се развиват подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, изразяващи се в липса на мотиви към съдебния акт, непълнота на доказателствата, както и липса на субективната страна на деянието. Защитата моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен или да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК е приел, че за 1 правилното решаване на делото не се налага събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП – Стара Загора намира жалбата за неоснователна, а съдебният акт – за правилен.

Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че подсъдимият полага труд в Англия и има обективната възможност да плаща издръжка, но въпреки неколкократно предоставената му възможност не е изпълнил цялото задължение за заплащане на издръжка. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Повереникът на частния обвинител – адв. Т., поддържа казаното от прокуратурата, като акцентира върху изминалия дълъг период от време от подаването на сигнала, в който подсъдимият е имал обективната възможност да изпълни задълженията си, но не го е направил. Посочва, че последното плащане е направено през м. юли 2023 г., което според него е показателно за това, че подсъдимият се е дезинтересирал както от делото, така и от издръжката на сина си. Счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Претендира присъждане на направените от частния обвинител разноски.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д., поддържа жалбата и допълнението към нея, като счита, че са налице основания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, преповтаряйки направеното в допълнението към жалбата изложение.

Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и за връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.

По делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до липсата на надлежно изготвени мотиви, от които да се установи формирал ли е някакво вътрешно убеждение районният съдия, разгледал и решил делото. Така допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до ограничаване на правата на подсъдимото лице да разбере въз основа на какви доказателствени материали съдът е формирал изводите си за виновността му, които няма как да бъдат отстранени от въззивния съд, а също и при изготвяне на мотивите към съдебния акт в частта, налагаща задължителен анализ на приобщения доказателствен материал, което обосновава касационното основание за липса на мотиви /чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК/.

С присъдата си първоинстанционният съд се е произнесъл по измененото по реда на чл. 287 от НПК обвинение спрямо М. Р. С. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Видно от съдържанието на мотивите, районният съд изцяло е възприел и преписал изложената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка, след което е възпроизвел заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза. На база на описаните по този начин факти 2 подсъдимият е признат за виновен по измененото обвинение. Така изведената от първоинстанционния съд фактология е изключително противоречива и объркваща. На практика липсва яснота относно възприетия от съда размер на неизплатената издръжка, както и периода, за който се дължи същата. Видно от формулировката на изреченията, не е направено изложение на конкретни факти, относими към процесното деяние, а на извършени пресмятания на база постъпили по изпълнителното дело и по банковата сметка на свидетелката С. парични суми, които са били предмет на изследване и от изготвената в съдебната фаза съдебно-счетоводната експертиза. В резултат на това са посочени различни размери и периоди на неизплатената издръжка, относими както към първоначално повдигнатото, така и към измененото обвинение.

При така направеното неясно описание на фактите е препятствана възможността за преценка на въпросите какво първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна, въз основа на която преценка следва да направи своите правни изводи.

Тази неяснота следва и от обстоятелството, че първостепенният съд не е изпълнил едно от основните си задължения по чл. 305, ал. 3 НПК, да подложи на пълен анализ събраната в хода на съдебното следствие доказателствена маса. Налице е едно формално изброяване на част от събраните по делото доказателства, при това без да бъдат посочени имената на разпитаните свидетели. Същевременно, от мотивите към присъдата не може да бъде установено дали съдът кредитира в цялост всички събрани по делото доказателства и ако това е така, какво е становището му по спорните въпроси, за които съществуват противоречия. При този подход остава неясно и как първата инстанция е изключила определени парични преводи от сумите за издръжка за сметка на други, както и как е определила размера на удържаната такса за трансакциите.

На следващо място, контролираният съд не е подложил на внимателен анализ писмените доказателства, нито заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, като изцяло липсват съображения дали съдът кредитира заключенията на експертите.

Съгласно трайната съдебна практика липсата на ясно изложение на възприетите от съда факти, липсата на анализ на доказателствената съвкупност в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК и конкретно на доказателствените източници, възпроизвеждащи в процеса противоречиви факти, свързани с обстоятелствата предмет на доказване по делото, както и липсата на отговор в мотивите на съда на възраженията на страните се приравнява на липса на мотиви изобщо, тъй като не позволява на контролиращата инстанция да установи на база на какво първостепенният съд е направил свои собствени фактически и правни изводи, респ. защо е възприел едни доказателства, а е отхвърлил други, както и по какви съображения не е взел предвид възраженията на страните.

Липсата на мотиви, освен че е съществено нарушение на процесуалните правила, не позволява на страните по делото и на въззивната инстанция да установят каква е била действителната воля на съда, въз основа на какви 3 доказателства е изградена тя, както и да проследят начина на формиране на вътрешното му убеждение. Това препятства и възможността на въззивната инстанция да извърши изискуемата проверка за законосъобразност, правилност и обоснованост на обжалвания пред нея съдебен акт, респективно да се произнесе по основателността или липсата на такава, на изложените във въззивната жалба доводи.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е абсолютно съществено такова съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК и винаги представлява основание за отмяна на контролирания съдебен акт.

Същото е отстранимо, но не на този етап от наказателното производство, поради което делото следва да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. В този смисъл въззивната жалба в тази част се явява основателна.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неприобщаване на дадените от подсъдимия обяснения на досъдебното производство, след привличането му в качеството на обвиняем, тъй като въззивният съд, действайки като инстанция по фактите, разполага с възможността да допусне събирането на доказателства. С оглед констатираните основания за отмяна на присъдата обаче, преценката за наличие на предпоставките на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК за прочитане на обясненията на подсъдимия, дадени пред орган на досъдебното производство следва да бъде извършена от състава на районния съд при новото разглеждане на делото, при отчитане на обстоятелството, че същите са дадени преди изменението на обвинението по реда на чл. 287 от НПК.

При констатираното основание за отмяна на присъдата, настоящата въззивна инстанция не намира за необходимо да вземе отношение по изложените в жалбата доводи по съществото на делото. Само за прецизност, с оглед обстоятелството, че настоящото производство е образувано единствено по жалба на защитата, въззивният съд отбелязва, че при новото разглеждане на делото не трябва да се допуска влошаване на правното положение на подсъдимия /забраната за „reformation in pejus“/.

Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 58 от 15.05.2024 г, постановена по НОХД № 1662/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.

4 на

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5