Решение № 95 от 01.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Ловеч, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 381/26.08.2024 г., по гр.д. № 1740/2023 г. на РС – Ловеч, съдът е отхвърлил предявения от Р. Д. Б. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че поради погасяване по давност ищецът не дължи на ответника на сумата в размер от 1 250 лв., частичен от сумата 16 794,49 лв., представляваща сбор от 6261,79 лв. – главница, със законната лихва от 03.07.2009 г., възлизаща към 04.10.2023 г. на 9 279,96 лв., и неолихвяема сума в размер на 1252,74 лв. – съдебни разноски, по изпълнителен лист от 08.07.2009 г., по ч.г.д. № 948/2009 г. по описа на Районен съд.

Решението е обжалвано от Р. Д. Б. в въззивна жалба, подадена чрез адв.

Д. Н.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неговата неправилност, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, в следните аспекти: неправилно приемане от съда, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело 473//2009 г. на ДСИ при СИС на РС Ловеч е наложен на 25.10.2016 г. запор върху сметка на ищеца и че до образуване на изпълнително дело 1371/2023 г. на ЧСИ Велислав Петров (15.09.2023 г.) от ответника са извършвани изпълнителни действия; несъобразяване от районния съд, че към 25.10.2018 г. е настъпила перемпция по изпълнително дело 473//2009 г. на ДСИ при СИС на РС Ловеч и че подаването на молба от новия кредитор за конституиране като взискател не съставлява действие, прекъсващо изпълнителната давност; несъобразяване от районния съд, че в молбата за конституиране като взискател от новия 1 кредитор няма направено искане за извършване на изпълнителни действия, нито изявление за потвърждение или за подновяване на изпълнителния способ запор; липса на изложени от районния съд съображения, че една от сумите е начислена лихва и същата се погасява с кратка тригодишна давност. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение, за уважаване на предявения иск и за осъждане на ответника да заплати разноските на въззивника за двете инстанции, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е постъпил писмен отговор, в който се два становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивникът-ищец участва в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д. Н., който поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемият-ответник не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия го по регистрация или чрез процесуален представител по пълномощие, но в представено по делото писмено становище излага съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Р. Д.

Б. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 349 ГПК за признаване за установено, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250 лв., частичен от сумата 16 794,49 лв., представляваща сбор от 6261,79 лв. – главница, със законната лихва от 03.07.2009 г., възлизаща към 04.10.2023 г. на 9 279,96 лв., и неолихвяема сума в размер на 1252,74 лв. – съдебни разноски, по изпълнителен лист от 08.07.2009 г., по ч.г.д. № 948/2009 г. по описа на Районен съд Ловеч.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени защитни възражения за неоснователност на иска, основани на твърдения и доводи за прекъсване на давността, поради предприети от кредитора действия по принудително изпълнение.

Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК)

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителният лист е издаден на 08.07.2009 г., въз основа на разпореждане № 2538/06.07.2009 г., по ч.гр.д. № 948/2009 г. на РС Ловеч, в полза на „Обединена Българска Банка“ АД против Р. Д. Б., за заплащане на следните суми: 6261,79 лв. – главница; 277 лв. – договорна лихва; 5,28 лв. – 2 наказателна лихва; 130,88 лв. – разноски по делото и 403,58 лв. – адвокатско възнаграждение.

Не се спори от страните, а и това се установява от приложеното изпълнително дело и направеното върху изпълнителния лист отбелязване, че по молба на „Обединена Българска Банка“ АД и въз основа на същия лист било образувано изпълнително дело № 473/2009 г. на СИС при РС Ловеч, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 06.11.2009 г. и че след връчването й са заплащани суми чрез удръжки от вземания на длъжника, като върху изпълнителния лист е отразено че последното плащане е от 16.03.2016 г.

На 19.10.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение (изх. № 11913/19.10.2016 г.) за налагане на запор върху сметка на длъжника, което е получено от „Обединена Българска Банка“ АД на 25.10.2016 г.

С молба вх. № 2504/31.08.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело № 473/2009 г. на СИС при РС Ловеч на мястото на „Обединена Българска Банка“ АД, като в молбата се посочва, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени от банката на дружеството с договор за цесия от 31.08.2018 г. Към молбата са приложени договора за прехвърляне на вземането и уведомление до длъжника за прехвърлено вземане. На гърба на молбата съдебния изпълнител собственоръчно изписан текст от 15.03.2019 г. „Без движение! Да се уведоми молителя в едноседмичен срок да представи уведомление до длъжника по чл.

99 ЗЗД относно извършената цесия, оформено с доказателства за връчване и подпис на получателя…“.

В изпълнени на указанията, с молба вх. № 1492/04.06.2019 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е изпратено копие от разписка за връчване на уведомлението до Р. Д. Б. за съобщаване на цесията, оформена като непотърсена. В молбата отново е посочено, че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени от „Обединена Българска Банка“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, посочен е техният актуален адрес, като единственото искане в молбата е за задължаване на длъжника от съдебния изпълнител да приеме уведомлението за извършената цесия и обратната разписка от изпращането му.

С разпореждане от 06.04.2019 г. съдебният изпълнител конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател изпълнително дело № 473/2009 г. на СИС при РС Ловеч.

С молба вх. № 1550/22.04.2020 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да му бъде върнат изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 948/2009 г. на РС Ловеч в полза на „Обединена Българска Банка“ АД против Р. Д. Б., по който е образувано изпълнителното дело. С разпореждане от 04.05.2020 г., изписано собственоръчно върху молбата, съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело № 473/2009 г. на СИС при РС Ловеч на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК. Изпълнителният лист е върнат на 19.05.2020 г., видно от нарочно съставената разписка.

От приложеното заверено копие на изпълнително дело № 1371/2023 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, с рег. № 879 на КЧСИ се установява, че то е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вх. № 73479/15.09.2023 г. въз основа на издадения против Р. Д. Б. изпълнителен лист от 08.07.2009 г., издаден по по ч.г.д. № 948/2009 г. по описа на Районен съд Ловеч. Освен образуване на изпълнително дело, с молбата е поискано: изпращане на покана за доброволно изпълнение; проучване имущественото състояния на длъжника (чрез извършване на обща справка в НОИ за регистрирани трудови договори, 3 за притежавано движимо или недвижимо имущество и за наличие на банкови сметки); за изпращане на призовка за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, заедно с поканата за доброволно изпълнение.

След извършено проучване за имущественото състояние на ищеца и молба на взискателя-ответника по настоящето дело, на 04.10.2023 г. са издадени четири запорни съобщения (до „ИЗИПЕЙ“ АД, до „Инвестбанк“ АД, до „Българо-америнакска кредитна банка“ АД и до „Първа инвестиционна банка“ АД), с които върху сметките на Р. Д. Б. са наложени запори до размер на означените в тях суми на задълженията по изпълнителния лист. Запорните съобщения са получени от кредитните институции, като всяка от тях е отговорила на ЧСИ Велислав Петров за предприетите действия, както следва: „Първа инвестиционна банка“ АД - с писмо от 06.10.2023 г., в което се посочва, че сметките на Р. Д. Б. са блокирани за сумите с исканите размери за бъдещи постъпления, че по тях няма наличности и предходни запори;

„Българо-америнакска кредитна банка“ АД – с писмо от 09.10.2023 г., в което се посочва, че сметките на Р. Д. Б. са блокирани за сумите с исканите размери, че наличностите по тях не позволяват изцяло или частично плащане на сумите по запора и че върху тях има наложени предходни запори (по изп. д. № 422/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров за 1997,57 лв.); „Инвестбанк“ АД – с писмо от 13.10.2023 г., в което се посочва, че сметките на Р. Д. Б. са запорирани за сумите в исканите размери, че върху тях има наложени предходни запори (по изп. д. № 422/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров за 1997,57 лв.) и че запорите ще се изпълняват в реда на налагането им;

„ИЗИПЕЙ“ АД - с писмо от 24.10.2023 г., в което се признава съществуването на вземане в полза на Р. Д. Б., върху което е наложен запор, че кредитната институция е готова да изплати задълженията на Р. Д. Б. до размера на наличната сума и че върху неговите вземания няма претенции от други лица или наложени запори по други изпълнителни дела.

На 23.10.2023 г. по изпълнително дело № 1371/2023 г. е изпратено запорно съобщение и до „Бонмикс“ ЕООД (работодател), с което е поискано налагане на запор върху вземанията на Р. Д. Б. за трудово възнаграждение, както и покана за доброволно изпълнение до Р. Д. Б.. Поканата и запорното съобщение за връчени в същия ден – 23.10.2023 г.

С молба вх. № 9194/06.11.2023 г., подадена от Р. Д. Б. по изпълнително дело № 1371/2023 г., е поискано прекратяване на изпълнителното дело, като се поддържа, че от последното изпълнително действие, извършено на 16.03.2016 г. по предходно изпълнително дело, са изтекли повече от пет години, без да е имало прекъсване на давностния срок. С молбата е поискано събраната по изпълнително дело № 1371/2023 г. сума (105,84 лв.) да бъде прехвърлена за удовлетворяване на взискателя по изп. д. № 422/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров. С молба вх. № 96737/20.11.2023 г., подадена по изпълнително дело № 1371/2023 г. от Р. Д. Б. чрез адв. Н., е поискано вдигане на наложените запори в „ИЗИПЕЙ“ АД.

По молба вх. № 110174/22.12.2023 г., подадена от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с постановление от 22.12.2023 г. частният съдебен изпълнител спрял изпълнително дело № 1371/2023 г. Частният съдебен изпълнител уведомил изрично „Инвестбанк“ АД, „Българо-америнакска кредитна банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за спряното изпълнително дело.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните 4 правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Защитата с иска по чл. 439 ГПК е материалноправна. Тя се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая от ищеца се навеждат твърдения и доводи за погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист. Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила (чл. 416 ГПК) и е приравнена на влязло в сила съдебно решение (чл. 424 ГПК), вземанията по заповедта се погасяват с пет годишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С прекъсването започва да тече нова давност. Прекъсващо давността е предприемането на кое да е изпълнително действие рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица (ТР 22015-ОСГТК, т. 10). Не съставлява такова изпълнително действие, прекъсващо започналата да тече погасителна давност, искането за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, защото то се свежда единствено до промяна на една от страните в изпълнителния процес, без да рефлектира върху неговата динамика, поддържана от активността на взискателя и реализация на избрания от него изпълнителен способ.