Решение № 548 от 28.09.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Силистра, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Надка Д. Гаджева като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100763 по описа за 2026 година

В постъпилата искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД, срещу Н. К. Н., се твърди, че на 01.12.2020 година длъжникът Н. К. Н., ЕГН:**********, е сключил по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски кредит № 474161 със „С. К. ООД, по силата на който е получил сумата от 250 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 1.95 лева и 10 броя вноски от по 26.08 лева в срок до 16.02.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 49.72%.

Твърди се, че Договорът за кредит е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Ответникът Н. К. Н., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. г. „С.

К. ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в 1

Приложение № 1 към договора за цесия.

С Разпореждане № 1011 от 17.04.2026г. по ч.гр.д. № 204/2026 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, получено на 22.04.2026 г., ищеца е уведомен, че длъжникът Н. К. Н., ЕГН ********** е депозирал възражение срещу издадената заповед.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Н. К. Н., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Д. П. сумата в общ размер от 214.39 евро, формирана както следва:

1) главница в размер на 127.82 евро;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 2.21 евро за периода от 01.12.2020 г до 16.02.2021 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 58.09 евро за период от 17.02.2021г. - 13.01.2026 г.,

4)

18.25 евро - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД, 5)

8.02 евро - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит

6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът, изразява становище за допустимост, но неоснователеност на предявените искове.

В отговора на исковата молба се оспорва твърдението на ищеца, че е придобил валидно процесното вземане, т.к. представените доказателства за прехвърляне на вземането по Договор за цесия от 01.04.2022 г. са негодни да установят факта, че точно задължението на ответника е било част от предмета на сделката.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът се легитимира като кредитор, прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на цялата претенция за лихви, такси и неустойки, както и за част от претенцията за главница.

Видно от твърденията в исковата молба, Договор за кредит № 474161 е сключен на 01.12.2020 г., като кредитът е бил платим на отделни погасителни вноски с краен падеж 16.02.2021 г.

Съгласно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК, погасителната давност за вземанията по договор за кредит на вноски започва да тече от датата на падежа на 2 всяка отделна вноска.

Вземанията за договорни лихви, неустойки, такси и законна лихва за забава имат характер на периодични плащания или обезщетения и за тях се прилага кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "б" и б. "в" от ЗЗД. Тъй като падежът на последната вноска по договора е бил на 16.02.2021 г., давността за всички акцесорни вземания (възнаградителна лихва, такси, неустойки) е изтекла най-късно на 16.02.2024 г.

Заповедното производство (ч.гр.д. № 204/2026 г.) е инициирано на 30.01.2026 г.

- почти две години след изтичането на давностния срок. Следователно, исковата претенция в частта за всички лихви (вкл. за забава, начислени преди 30.01.2023 г.), такси и неустойки е изцяло погасена по давност.

За вноските, представляващи връщане на главницата, се прилага общата 5годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.01.2026 г.

От това следва, че всички погасителни вноски за главница, чиито падежи са настъпили 5 години преди тази дата - тоест всички вноски с падеж до 30.01.2021 г. включително, са погасени по давност и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът се легитимира като кредитор прави възражение за абсолютна недействителност на Договора за кредит, поради нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на добрите нрави.

Твърди, че поставените високи изисквания за предоставяне на обезпечение и то в кратък срок под страх от значителна неустойка, кумулирането на тази неустойка със законната лихва за забава, както и начисляването на допълнителни такси по "Тарифа" (в размер на 18.25 евро) за действия, които са в тежест на самия кредитор (събиране на вземания), цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора, което прави договора нищожен. Твърди се и нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и невярно посочен ГПР, поради невключване на дължимата неустойка при изчисляване на ГПР.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 01.12.2020 година длъжникът Н. К. Н., ЕГН:**********, е сключил по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски кредит № 474161 със „С. К. ООД, по силата на който е получил сумата от 250 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 1.95 лева и 10 броя вноски от по 26.08 лева в срок до 16.02.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за 3 потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 49.72%.

В чл.3 (9) от договор е посочено: Обезпечения: Да – поръчител или банкова гаранция, както и съгласно чл.6 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: (1) Банкова гаранция или (2) Поръчител, отговарящ на условията на чл.23 от ОУ към договора за кредит.

Съгласно Чл. 23 от ОУ: Страните могат да уговорят изпълнението на договора за кредит да бъде обезпечено с някое от следните обезпечения:

1.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на наймалко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случаи на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един опях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със Кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен" както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележа от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход :

2.

Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители) надвишава 2 пъти общата сума за плащане по договора, включващо договорената главница и лихва;

3.

Първа по ред ипотека;

4.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по логовора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно Чл. 24 (1) от ОУ: В случай, че Потребителят не предостави в срок до три дни от подписването на индивидуалния договор каквото и да е годно обезпечение на Договора за кредит, съгласно чл. 23, ал. 1 от Общите условия, същият дължи на Кредитора неустойка в размер, определен в индивидуалния договор за кредит.

(2) Неустойката по ал. 1 се дължи и в случай, че предложеното от Потребителя обезпечение не отговаря на установените в чл. 9, ал. 1 от Общите условия изисквания и в срок от 3 дни от сключването на Договора за кредит не бъде предложено друго 4 обезпечение, удовлетворяващо изискванията, установени в настоящите Общи условия.

Съгласно чл.8 от договора, ако не представи договореното обезпечение, длъжникът дължи неустойка в размер на 67,25 лева

Съгласно чл.4 от договора, длъжника е потвърдил получаването на заемната сума.

Няма данни по делото ответникът да е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, както и да е направил каквито и да било плащания по него.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. „С. К.

ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

Няма данни по делото за твърдението, че длъжникът е уведомен за цесията.

Въз основа на подадено заявление е издадена е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 204/2026 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, като с Разпореждане № 1011 от 17.04.2026г. ищеца е уведомен, че длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, след като заповедният съд с разпореждане е указал на кредитора, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, поради което се явява процесуално допустим.

Не е спорно, че на 01.12.2020 година длъжникът е сключил по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски кредит № 474161 със „С. К. ООД, при посочените в него условия, както и че е получил сумата от 250 лева по договора. Няма данни по делото да е изпълнил задълженията си по Договора за кредит и тъй като последният не е представил доказателства за частично или пълно погасяване на задължението си, а и не е навел дори възражения в тази насока, следва да се съобрази направеното изявление от кредитора.