Решение № 261 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Д. в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605343 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 356 от 05.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 10169 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав, подсъдимият К. А. В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК за това, че на 16.11.2019г., в гр. София, ж.к. ****, се заканил с убийство на С.И.Г. като държал срещу него сабя и му казал: „Махай се, ще те убия, махай се“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което на основание чл. 54 НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, което на основание чл. 66, ал.

1 НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд, направените по делото разноски в размер на 360 лв., както и по 5 лв. държавна такса за служебното издаване на всеки изпълнителен лист; да заплати в полза на държавата, сторените в досъдебното производство разноски в размер на 637.01 лв.

Недоволство от присъдата е изразил служебният защитник на подсъдимия – адв. Н. П., която в срочно депозирана жалба я атакува като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречаща на материалния закон, а и необоснована и несправедлива. Поддържа, че районният съд е формирал крайните си изводи при неправилна 1 интерпретация на доказателствената съвкупност по делото, доколкото твърди, че подзащитният й действал в условията на неизбежна отбрана. Счита, че в рамките на своята дейност по индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд не е отчел продължителността на срока между извършване на деянието и постановяване на присъдата.

По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, оправдателно по характер. В условията на евентуалност, претендира изменение на първоинстанционната присъда, като наказанието на подсъдимия бъде определено към законоустановения минимум.

В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В допълнение към въззвината жалба, адв. П. посочва, че съдът напълно е игнорирал факта, че подсъдимият не владее български език, а св. Г. не знае английски. На второ място изтъква, че не са били взети предвид обясненията на подсъдимия, дадени при привличането му към наказателна отговорност, относно обстоятелството, че същият е спял и се е събудил, защото е чул мъжки гласове и е взел оръжие от колекцията си от хладни оръжия. Смята, че съдът е нарушил процесуалното си задължение да събира и проверява доказателства. На трето място не приема за правилен извода, че „подсъдимият В. не е бил уверен в наличието на нападение“ и е действал при евентуален умисъл, като излага подробно аргументи в тази насока и относно физическата цялост на личността и нейните законни права. Изтъква аргументи, че св. Г. влязъл в жилището на подсъдимия без неговото съгласие. Посочва, че дори да се приеме, че подсъдимият е действал при грешка, то не е налице престъпление по чл. 144, ал.3, т.1, тъй като деянието не може да бъде осъществено по непредпазливост.

Относно конфликтите на подсъдимия със съседите и приемането им за оттегчаващо отговорността обстоятелство, защитата счита, че няма отношение към настоящия казус и не са наказателноправно релевантни. На следващо място изтъква, че не може да се приеме, че подсъдимият е предизвикал конфликта поради нежелание да напусне апартамента, тъй като св. Г. го е поканил по надлежния ред едва около месец след процесните събития. Отбелязва и намесата на органите на МВР и извеждането от тяхна страна на подсъдимия от имота, който факт съдът е интерпретирал като доказателство, че подзащитният й не е искал да напусне апартамента. Също така намира за неправилно, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, като не е отчел продължителността на срока между извършване на деянието и постановяване на присъдата, който се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство. В заключение смята, че при постановяването на акта съдът е нарушил материалния закон, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и е наложил на подсъдимия явно несправедливо наказание.

В рамките на извършената служебна проверка, настоящия състав намери, че така подадена въззивната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт /първоинстанционна присъда/, от страна по делото, с признат от закона правен интерес да я обжалва, като същата е подадена в рамките на 15 – дневния преклузивен срок по чл. 319, ал.

2

1 от НПК. Доколкото сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма по смисъла на чл. 320, ал. 1 НПК, същата се явява редовна.

На основание чл. 327 НПК, Софийски градски съд намери за необходимо да бъде проведено въззивно съдебно следствие, в частност да бъде извършен повторен разпит на вещото лице, участвало в изготвянето на СПЕ, находяща се в том 2, л. 61 от досъдебното производство – д-р А. А..

Първоинстанционното производство е било проведено по реда на чл. 296, ал. 3, т. 1 НПК задочно производство.

В хода на въззивното съдебно следствие, по искане на защитата, чрез прочитане към доказателствената маса бяха приобщени обясненията на обвиняемия дадени в хода на досъдебното производство, пред защитник и преводач /т.2, л. 37 от ДП/. Също така е разпитано вещото лице А. А., изготвила съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на същата е било прието и приложено по делото.

В хода на съдебната прения пред настоящата инстанция адв. П. – служебен защитник на подс. В. моли жалбата й да бъде уважена по съображенията, които е изложила в нея и допълнението към нея. Посочва, че е налице нарушение на материалния закон и неправилна квалификация на деянието по чл. 144, ал.3 от НК. За неправилен намира отказа за приложение на чл. 55 от НК. Изтъква наръшение на процесуалните правила, довели до накърняване на правата на подсъдимия, като необоснованост на присъдата. Посочва нарушение на чл. 107 от НПК като не са били взети предвид обясненията на подсъдимия.

Наказанието намира за явно несправедливо.

Прокурорът счита, че постановената от СРС присъда, с която подс. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.1, т.1 от НК, е правилна и законосъобразна. Намира я за постановена въз основа на всички събрани по делото доказателства. Моли същата да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд, а именно:

Подс. К. А. В. е роден на ****г. в гр. Амстердам, Кралство Нидерландия, нидерландски 3 гражданин. Неосъждан, притежаващ паспорт № ****, издаде от Кралство Нидерландия.

Спрямо него наказателното производство се е развило по реда на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК.

Подсъдимият В. живеел под наем в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. ****. Апартаментът бил собственост на свидетелите С. и С. Г.и. Те осъществявали комуникацията помежду си чрез мобилно приложение „WhatsApp“ на английски език и имали хармонични отношения, докато подсъдимият не заживял с холандската граждА. Mary ES-Sadi, с двете си малолетни деца – на 1 и 3 години.

На 13.10.2019г., около 20:30ч. св. Х. П., която живеела в съседство с подсъдимия чула силен тропон на външната врата на апартамента. Когато отворила срещу нея бил подс. В., който говорел високо, агресивно и ръкомахал. Св. П. се изплашила и затворила вратата. Поради ударите по вратата уведомила собственичката на апартамента – св. М.Т., която подала сигнал до органите на реда.

През м. октомври 2019г. св. Г. опитал да говори с подс. В., защото бил уведомен от други живущи във входа, че подсъдимият имал агресивно поведение. Св. Г. помолил подс. В. устно и писмено да напусне обитаваното жилище.

На 15.10.2019г. било свикано общо събрание на етажните собственици на жилищната кооперация и на подс. В. било съставено писмено предупреждение да спазва общоприетите правила и да се въздържа от агресивно поведение, както и, че в противен случай ще бъде изведен принудително от обитавания от него апартамент.

Семейство Г.и правили опити да се свържат с подсъдимия, за да напусне доброволно жилището, но той отказвал да разговоря с тях и спрял да заплаща режийни разходи.

На 24.10.2019г. на общо събрание, всички собственици взели единодушното решение подс.

В. да бъде изведен принудително от жилището. Св. Г. отново правил опити да се свърже с подс. В., но били без успех. Така сем. Г.и решили сами да проверят дали подсъдимият е напуснал апартамента им.

На 16.11.2019г. св. Г., придружен от св. М. и съпругата му, отишли до апартамента, обитаван от подс. В., за да отчетат показателите на водомерите и топломерите и да проверят дали подсъдимият се е изнесъл. Св. Г. първо многократно и продължително почукал на входната врата на жилището, но никой не отворил. Св. Г. помисли, че подс. В. се е изнесъл и отключил вратата с резервния ключ. Втората врата на апартамента не била заключена и св.

Г. отново почукал и извикал подсъдимия по име. След като отворил вратата подс. В. се насочил към него със сабя в ръка и викайки на английски език „Махай се, ще те убия, махай се!“. Св. М. възприел, че подсъдимият държи сабя и се отдръпнал назад, а св. Г. затворил вратата и избута съпругата си и ги предупредил да се отдалечат. Св. Г. подал сигнал на тел.

112.

В следващия месец св. Г. безуспешно правил опити чрез изпращането на нотариални покани да убеди подс. В. да напусне апартамента.

На 11.12.2019г. св. Г. посетил адреса заедно със служители на 07 РУ-СДВР. Те почукали на 4 вратата, но отново никой не отворил и установили, че същата е с повредена ключалка. Св. Г. установил, че вратата е вързана с въже. Все пак с натиск първата врата се отворила, но втората била подпряна от подсъдимия, който крещял и отказвал да ги допусне въпреки призивите на органите на реда. На мястото било повикано подкрепление. Св. М.Я. е бил част от екипа на служители на 07 РУ – СДВР, който забелязал, че в жилището има множество хладни оръжия – мечове, сабя, мачете, ножове, ловен лък, а поведението на подсъдимия възприел като като агресивно. Подс. В. се възпротивил на отправените му полицейски разпореждания и бил принудително изведен от апартамента. Св. Я. съставил протокол за проверка в помещение без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие.

В хода на образуваното досъдебно производство е била назначена и изготвена СППЕ на пострадалия - св. С. Г.. Съгласно заключението й, св. Г. не страда от психично заболяване, но в инкриминирания ден, отправените му заплахи за убийство са предизвикали състояние на дисстрес и е преживял остра стресова реакция, свързана с вегетативни признаци на паническа тревожност, с продължителност от няколко дни, с развита последваща протрахирана стресова реакция, свързана с безпокойство, тревожност, чувство за невъзможност за справяне с определени ситуации.

Съгласно заключението на СПЕ досежно личността на подс. В., той е психично здрав, без данни за психично разстройство. Поведението му е свързано с трайни личностови особености, удовлетворяващи критериите за „личностово разстройство F-60 /MKB-10/”, което обаче не му е попречило да разбира свойството и значение на постъпките си към инкриминирания момент и да ги ръководи и е психично годен да възпроизвежда своите възприятия.