Определение № 1604 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1604 гр. София, 28.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20258003900695 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Търговия - К“ ООД чрез назначения на дружеството особен представител, срещу определение № 22/ 13.01.2025 г., постановено по в.т.д. № 558/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри търговски състав. С посоченото определение е върната въззивна жалба на „Търговия К“ ООД срещу решение № 46/ 13.09.2024 г., постановено по т.д. № 2/ 2024 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд, в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД от 04.01.2024 г., с които Р. Д. Б. е освободен като управител, но не е освободен от отговорност и за управител на дружеството е избран Веселин Делчев Йорданов, и е прекратено въззивното производство, образувано за нейното разглеждане.

В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно поР. допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалната норма на чл.

29, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят счита, че от установените в производството факти е видно, че е налице противоречие между интересите на представляваното дружество „Търговия - К“ ООД и вписания в търговския регистър негов законен представител Р.

Д. Б., което произтича не от това, че представител и представляван са насрещни страни в процеса, а от предмета на предявените конститутивни искове, които са за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, които засягат негативно интересите на представителя на 1 дружеството. Ето защо намира, че са осъществени предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК и в съдебното производство за разглеждане на тези искове трябва да бъде назначен особен представител на „Търговия - К“ ООД, както правилно е направил първоинстанционният съд. Отричането на това, означава да се даде възможност в производството дружеството да бъде представлявано от лице, чийто интерес е да запази качеството си на управител и оттам да предприеме пасивно процесуално поведение, за да способства по-скорошното уважаване на иска и отмяна на оспорените в процеса решения за освобождаването му като управител и избор на друго лице като такъв, което противоречи на интереса на дружеството, който е да се управлява от ново лице. Точно такова поведение е предприел в случая Р. Д. Б., като е заявил в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, че не поддържа въззивната жалба, подадена от назначения от първоинстанционния съд особен представител.

Ответникът по частната жалба Ф. А. А. я оспорва. Посочва, че тя не е подадена от лице, което е оправомощено да представлява дружеството „Търговия - К“ ООД, което е само вписаният в търговския регистър управител Р. Б.. Заявява, че е правилен изводът на въззивния съд, че не е налице противоречие между интересите на представител и представляван в производството, поР. което на „Търговия - К“ ООД не следва да се назначава особен представител на основание чл. 29, ал. 4 ГПК. Това прави въззивната жалба, подадена от дружеството чрез особения представител, нередовна и предвид неотстраняването в срок на тази нередовност, подлежи на връщане.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване, поР. което е допустима.

За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Пловдив е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ, предявени от Ф. А. А. срещу „Търговия - К“ ООД, за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, а въззивното производство е образувано по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от ответника „Търговия - К“ ООД чрез назначен в първоинстанционното производство особен представител. Счел е, че в случая не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на дружеството-жалбоподател, защото то се представлява от управителя Р. Б., който не участва в производството като самостоятелна страна. Посочил е, че като допусне дружеството да се представлява в процеса от управителя Р. Б. не би се стигнало до накърняване на неговите права, тъй 2 като те могат да бъдат защитени от всеки един съдружник в него, който може да встъпи в делото на основание чл. 74, ал. 3 ТЗ. С оглед на това въззивният съд е оставил без движение подадената въззивна жалба, като е дал указания в едноседмичен срок от съобщението вписаният в търговския регистър органен представител на „Търговия - К“ ООД да заяви дали я поддържа и ако е така, да я подпише и да потвърди извършените от особения представител действия по подаването й.

Въззивният съд е съобразил, че дадените указания не са изпълнени в срок, като от управителя на дружеството Р. Б. изрично е заявено, че не поддържа въззивната жалба, подадена от особения представител и няма да я подпише, поР. което на основание чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал същата.

Основният спорен въпрос, който се поставя с оглед произнасянето на апелативния съд и изложените в частната жалба оплаквания, е дали в производството по разглеждане на предявените искове по чл. 74 ТЗ ответното търговско дружество следва да се представлява от вписания в търговския регистър негов законен представител или на основание чл. 29, ал. 4 ГПК трябва да бъде назначен особен представител, който да го представлява по делото. Този въпрос е от значение и за допустимостта на подадената частна жалба.

В чл. 29, ал. 4 ГПК е предвидено, че при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Уреденото с тази норма правило е приложимо при представителство както на физически лица, така и на юридически лица, като то има за цел да се осигури възможността страна в конкретно гражданско производство да бъде представлявана от лице, което да защити в пълна степен интересите й в него, когато това не може да бъде направено от нейния законен представител, който в този процес има интереси, които са насрещни на нейните.

Назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК предпоставя наличие на противоположни интереси по конкретното гражданско дело между представляваната страна и нейния представител, като последният може да участва в него или в лично качество или да действа от чуждо име, включително като законен представител на юридическо лице. В закона не е посочено при какви факти се приема, че са налице такива противоположни интереси на представител и представляван, като такова изброяване, особено изчерпателно, не е и възможно предвид различните обстоятелства, при които може да се стигне до противоречие в интересите. Ето защо и преценка за това следва да се прави за всеки случай въз основа на конкретните факти по делото.

В постановената до момента практика на ВКС са разгледани случаи, при които е прието, че противоречие в интересите на представител и представляван е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни 3 страни се представляват от едно и също лице /Определение № 815 от 29.12.2017 г., постановено по ч.т.д. № 1947/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 254 от 28.03.2014 г., постановено по ч.т.д. № 756/2014 г. по описа на ВКС, І т.о./. Посочените хипотези обаче не са единствените, при които ще съществува противоречие между интересите на представител и представляван в един граждански процес. То може да е налице и когато представител и представляван не са на насрещните страни по конкретното дело, а участват в него на една страна, но техните противоположни интереси в процеса произтичат от естеството на материалното правоотношение, което е предмет на спора, с който съдът е сезиран. Именно такъв е настоящият случай, при който съдът е сезиран с конститутивни искове по чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, които са решение за освобождаване на управителя Р. Д. Б. и решение за избор на ново лице за управител. Търговското дружество „Търговия - К“ ООД участва в производството по тези искове като ответник и се представлява в него от вписания в търговския регистър управител, който към момента на сезиране на съда и към настоящия е Р. Д. Б.. Управителят Б. не участва като ищец в производството нито в лично качество, нито като представител на ищеца, който е физическото лице Ф. А. А., а като представител на самото ответно дружеството. Управителят и това дружество обаче са насрещни страни по материалното правоотношение, възникнало от факта на овластяването на управителя да го представлява. От съдържанието на решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, чиято отмяна се иска, е видно, че те са свързани именно с това материално правоотношение. Решението за освобождаване на Р. Б. като управител по естеството си е такова за оттегляне овластяването на управителя п о чл. 141, ал. 4 ТЗ, т.е. за прекратяването на представителното правоотношение. Решението за овластяване на ново лице да представлява дружеството по закон е такова за възникване на представително правоотношение с друг правен субект, вместо с досегашния управител Р. Б.. Интересът на дружеството в процеса по оспорване законосъобразността на тези решения се определя от върховния му орган чрез тяхното приемане и той е да бъде прекратено представителното правоотношение с Р. Б. и да бъде избрано ново лице за управител и съответно вписано в търговския регистър като такова. Интересът на Р. Б., от друга страна, е точно обратен, а именно овластяването му като управител да не бъде прекратявано. Последното се потвърждава и от предприетите от това лице действия по повод образуваното пред търговския регистър производство за заличаването му като управител на „Търговия - К“ ООД и вписване на нов управител съгласно решенията на общото събрание, предмет на предявените конститутивни искове. При извършена от съда служебна проверка в търговския регистър по партидата на „Търговия - К“ ООД се установява, че това регистърно производство е спряно по реда на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с определение на съда, постановено по ч.т.д. № 4/ 4

2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. От мотивите на този съдебен акт е видно, че молбата за спиране е подадена от Р. Б., което означава, че неговият интерес е да не бъде вписвана промяната в лицето, оправомощено да представлява дружеството по закон. Следователно по настоящото дело, образувано за разглеждане на предявени искове по чл. 74 ТЗ, интересите на представителя Р. Б. и представлявания „Търговия К“ ООД са противоположни, което произтича от съдържанието на решенията, които се твърди, че са незаконосъобразни и чиято отмяна се иска. Ето защо нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК намира приложение и съдът е длъжен да назначи особен представител на търговското дружество „Търговия - К“ ООД.

Необходимостта от назначаване на особен представител на ответното дружество в процесния случай не отпада поР. това, че в чл. 74, ал. 3 ТЗ е предвидена възможност за всеки съдружник да встъпи като съищец в производството по иска по чл. 74 ТЗ, на която се е позовал въззивният съд, както и поР. това, че за всеки съдружник по общите правила на ГПК съществува възможността да встъпи в този процес като трето лице помагач на страната на дружеството, имащо качеството на ответник. Това е така, защото при упражняване на тези процесуални права от съдружник в дружеството не би се осигурила възможността то да бъде надлежно представлявано по делото, каквато е целта на чл. 29, ал. 4 ГПК. Без значение дали даден съдружник ще встъпи в процеса като съищец или като трето лице помагач на страната на ответника, той ще участва в него в лично качество в защита на свои лични права, а не на правата и интереси на самото търговско дружество. Защитата на интересите на „Търговия - К“ ООД при констатираното противоречие между тях и тези на законния му представител би могла да бъде осигурена само чрез прилагане на правилото на чл. 29, ал. 4 ГПК и назначаване на особен представител, който да го представлява в процеса, както е направил първоинстанционният съд.