Решение № 1123 от 10.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502987 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.251 от ГПК и по чл.247, ал.1, пр.1 от ГПК.

Депозирана е молба от адв. С. Д. – пълномощник на въззиваемата страна Р. Д. Д., като се иска да се извърши тълкуване на постановеното по делото решение №253/28.02.2022 г., поправено с решение №422/01.04.2022 г.

Твърди се неяснота какво точно се съдържа в диспозитива на отхвърлителната част на решението – следва ли да се разбира, че изплатената сума от застрахователя обхваща само главница и според решението върху нея се дължат лихви, или сумата обхваща главница и лихви.

В срок е постъпил писмен отговор от въззивника, като се изразява становище за неоснователност, тъй като решението вече е изпълнено, а и решението не е неясно и не се нужда е от тълкуване. По реда на чл.251 ГПК не може да се иска допълване или изменение на волята на съда. Иска се молбата да се остави без уважение.

Третото лице помагач на страната на въззивника – ************ не е изразило становище.

Молбата за тълкуване е недопустима. Съгласно чл.251, ал.2 ГПК тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. Видно от приложеното към становището на „***********“ ЕООД удостоверение (л.140 от настоящето дело), изпълнително дело №211/2022 г. по описа на ЧСИ **********е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по настоящето дело, сумите са платени от длъжника и производството е 1 приключило на 20.04.2022 г. Ето защо молбата следва да се остави без разглеждане.

Съдът обаче констатира, че при постановяване на решението си е допуснал очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение №253/28.02.2022 г., поправено с решение №422/01.04.2022 г. В мотивите на съдебния си акт е изложил мотиви по отношение на главницата, но не е обсъждал дължи ли се лихва върху изплатеното обезщетение. Въпреки това е налице диспозитив, с който е отхвърлен и иска за законна лихва върху главницата от датата на злополуката – 21.04.2020 г. до окончателното плащане на дължимите суми. Налице е несъответствие между действителната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебния акт. Ето защо същата следва да бъде коригирана.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ без разглеждане на основание чл.251, ал.2 от ГПК молба вх. №812/11.01.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, депозирана от Р. Д. Д., ЕГН **********, от град ***********, чрез адв. С. Д., за тълкуване на влязлото в сила решение №253/28.02.2022 г., поправено с решение №422/01.04.2022 г., постановено по делото.

РЕШЕНИЕТО в тази част, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщение, пред Апелативен съд Пловдив.

На основание чл.247, ал.1, пр.1 от ГПК ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №253/28.02.2022 г., поправено с решение №422/01.04.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №2987/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като ВМЕСТО:

„ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. Д., ЕГН ********** против ************иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на баща й Д. Р. Д., ЕГН **********, настъпила на ***********г. в резултат на трудова злополука, за разликата над 104 320.00лв/ сто и четири хиляди, триста и двадесет лева/ до присъдения размер от 120 000лв / сто и двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 21.04.2020 г. до окончателното плащане на дължимите суми.“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. Д., ЕГН ********** против «************** иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на баща й Д. Р. Д., ЕГН **********, настъпила на ***********г. в резултат на трудова злополука, за разликата над 104 2

320.00лв/ сто и четири хиляди, триста и двадесет лева/ до присъдения размер от 120 000лв / сто и двадесет хиляди лева/.“

Решението по чл.247 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3