Присъда № 74 от 09.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 74/09.10.2023г. по НОХД №: 2192/2022г. по описа на ОС-Пловдив

Спрямо подсъдимия М. Г. К. са повдигнати обвинения за престъпления

1. по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.1 т.2 от НК за това, че 02.07.2022 г. в гр. П., обл. П. се е съвкупил с лице от женски пол – Д. А. А., родена през *** г., като я е принудил за това със сила и заплашване, като изнасилената не е навършила 14 години;

2. по чл.149, ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК за това, че на 02.07.2022 г. в гр.

П., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Д. А. А., родена през *** г., чрез употреба на сила и заплашване ;

3 . по чл.194, ал.1 от НК за това, на 02.07.2022 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи – мъжки маратонки „Найк“ на стойност 25 лева и помпа за велосипедни гуми на стойност 10 лв. всичко на обща стойност 35 лева от владението на А. П. А. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В хода на съдебното производство, като граждански ищец и частен обвинител беше конституирана пострадалата Д. А. А., действаща със съгласие на законните си представители Ц. С. А. и А. П. А., представлявана от назначеният й на основание чл.100, ал.2 от НПК повереник –адв. К.. За съвместно разглеждане в наказателния процес бяха приети граждански искове в размер от 45 000 лева, за престъплението по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК, както и в размер на 25 000 лева за престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на извършване на отделните деяния до окончателното им изплащанепретендирани обезвреди за причинени неимуществени вреди на пострадалата Д. А. А. от подсъдимия М. Г. К. в резултат на престъпленията, за които е предаден на съд. По отношение на другото престъпление –по чл.194, ал.1 от НК не е предявен граждански иск от пострадалия А. П. А..

Представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив не поддържа първоначално повдигнатите обвинения и изложеното от фактическа страна в обвинителния акт по отношение използавано заплашване от страна на подс.

К. за извършване на престъпленията по чл.152 и чл.149 от НК, като поддържа обвиненията, само за това, деянията да са осъществени чрез използвана сила от подсъдимия спрямо подстрадалата Д. А., като в хода на съдебните прения застъпва и становище, че престъплението по чл.152, ал.4, т.1 от НК не е довършено, а е останало във фазата на опита, поради което според държавното обвинение, същото следва да бъде преквалифицирано като такова извършено във вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като деянието не е довършено по 1 независещи от волята на дееца причини. Според прокурора събраните в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват, че подсъдимият е осъществил вменените му във вина престъпления, с уточенинята относно квалификациите, посочени по-горе. В този смисъл счита, че събраните гласните доказателствени средства, каквито са показанията на разпитаните свидетели, а също и показанията на самата пострадала Д. А., както и заключенията на изготвените експертизи, несъмнено установяват поведението и действията на подсъдмия на инкриминираната дата, включително и отнемането на вещи от владението на А. А.. Пледира за осъдителна присъда, като предлага на подс. М. К. да бъдат наложени наказания “лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК за първите две престъпления, отчитайко корекциите в квалификациите на тези предстъления, а за престъплението по чл.194 от НК предлага наказанието да се определи при условията на чл.54 от НК, като прокурорът се позовава на чистото съдебно минало на подсъдимия и на липсата на други отегчаващи отговорността му обстоятелства. Счита, че следва да се определи едно общо най-тежко наказание, измежду наложените за отделните престъления на основание чл.23, ал.1 от НК, като предлага това да бъде наказанието определено за престъплението по чл.152, ал.4 от НК, което макар и под минимума, да се определи в размер на 7-8 години лишаване от свобода.

Изразява становище, че с оглед данните за личността на подсъдимия, целите на наказанието ще бъдат изпълнени чрез изтърпяването му при първоначален „ Строг“ режим. Намира предявените граждански искове за основателни и моли да бъдат уважени в пълен размер.

Назначеният повереник на пострадалата Д. А.-адв. Р. К., също изразява становище за доказаност на обвиненията по чл.149, ал.2, т.1 и по чл.194, ал.1 от НК от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и се солидаризира с искането на прокурора за преквалификация на извършеното по чл.152, ал.4, т.1 от НК като опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК-започнато изпълнително деяние, но недовършено, поради създало се за подсъдимия затруднение, произтичащо от незрялата възраст на подстрадалата А.. Изразява становище, че наказанията на подс. К. следва да се определят в рамките на предвиденото в закона, при незначителен превес на смекчаващите обстоятелства, като се иска на основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода да се увеличи по справедливост до ½ , с оглед многобройността на деянията, проявената упоритост от подс. К., както и родствените отношения с пострадалата. Поддържа и намира за доказани по основание предявените и приети за разглеждане граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от малолетната към онзи момент Д. А. А.. На становище е, че гражданските искове следва да бъдат уважени в пълните им размери, като доказани и обосновани по основание и размер.

Родителите на пострадалата –А. А. и Ц. А. се солидаризират с исканията на повереника.

Защитникът на подсъдимия М. Г. К.-адв. И. М. оспорва фактическата 2 обстановка и правна квалификация на престъпленията, вменени на подсъдимия. В този смисъл се твърди, че обвиненията за изнасилване и блудство спрямо Д. А., са недоказани от свидетелските показания, така и от приетата СМЕ-за, от които според него не се установяват, както следи от насилие при подстрадалата Д., така и от проникване-анално и вагинално. В този смисъл се твърди, че тези две обвинения са недоказани и почиват на показания на пострадалата и нейната приятелка М. М. с цел единствено облагодетелстване. Счита, че няма данни за упражнено спрямо Д. А. насилие –нито чрез сила, нито чрез заплаха, като в този смисъл се сочи, че от страна на обвинението се спекулира с физическите особености на пострадалата.

Изразява се становище, че няма никави доказателства подс. К. да е бил в дома на пострадалата на инкриминираната дата, тъй като в хода на досъдебното производство, при извършен оглед, не са иззети никакви следи и отпечатъци, навеждащи на присъствие на подсъдимия в жилището. За недоказано намира и обвинението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като никой от свидетелите не твърди да е виждал откраднатите вещи, с изключение на пострадалата. С оглед на това се иска признаване на подсъдимия М. К. за невинен с оправдаването му по повдигнатите обвинения и отхвърляне на предавените граждански искове като недоказани. Алтернативно, ако съдът приеме, че има извършени от подсъдимия блудствени действия извън анален полов акт, се пледира за преквалификация на извършеното по чл.149, ал.1 от НК и оправдаване по потежката квалификация по ал.2, както и за преквалифициране на деянието по чл.194, ал.1 от НК, като маловажен случай по смисъла на ал.3 на чл.194 от НК, предвид стойността на вещите-35 лева. В този случай, счита, че наказанията следва да бъдат определени при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер под минимума или около минимума, предвиден в закона, изхождайки от невисоката стпен на обществена опаснст на подсъдимия и оказано от него съдействие. По отношение на гражданския иск за престъплението по чл.149 от НК, пак при условията на алтернативност се иска да бъде определен в мимимален размер, като се твърди, че следва да бъде съобразен с обстоятелството, че извършеното касае отношения в ромската общност.

Подсъдимият М. Г. К. дава обясненията в хода на съдебното следствие, не се признава за виновен и отрича да е участвал в извършването на каквото и да е посегателство спрямо малолетната към онзи момент Д.. В обясненията си застъпва версия, че въпросната вечер е употребил голяма количество алкохол в компанията на брат си и бащата на Д., ходил до дома си да си вземе яке и продължил да пие, но в друга компания пред блока, когато е извикан от брат си, за това, че е извършил престъпление. В последната си дума заявява, че не се признава за виновен и моли, в случай, че съдът му наложи наказание, то да е условно.

3

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От събраните по реда на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Г. К. е роден на **** в гр.П., живущ в същия град, *** гражданин е. С основно образование, но е неграмотен. Не е женен, живял е на съпружески начала с В. Т. през прериода 2019-2022г., от което съжителство имат едно дете, но то не е припознато от подсъдимия. Същият е безработен и към настоящия момент не е осъждан, видно от справката за съдимост на л.76 , т. 1 от д.п.

Свидетелката Д. А. А. /наричана Я./ е родена на ******г. и към 02.07.2022г. същата не била навършила 14-годишна възраст/такава, свидетелката навърши в хода на съдебното производство/. Тя и подс. М. Г. К.

/наричан И./ са първи братовчеди и се познавали, тъй като майките на двамата са сестри.

На 02.07.2022 г. подс. К. имал рожден ден. По този повод бащата на Д. – свид. А. П. А. /известен като М./, решил вечерта да почерпи от негово име за празника на подсъдимия. В компанията били още свидетелите В. Г. К., брат на М. К., известен като „У.“ и С. Ц. Р., брат на пострадалата, на когото в махалата казвали „Д.“. Всички седнали да се черпят отвън, тъй като времето било топло, в двора на къща, част от т.нар. от свидетелите „***“ в кв. *** в гр. П.. Всички консумирали алкохол. Около 22,00 часа свид. Д. А. дошла, за да вземе от майка си пантофи и поискала от баща си пари, тъй като на следващия ден трябвало да заминава на екскурзия до морето. Той й казал да отива да си приготвя багажа, като Д. тръгнала и заедно с нея тръгнала и нейната майка, която я изпратила до блока, след което последната се прибрала при компанията на т.нар.“***“. Разговора между Д. и баща й бил чут от подс. М. К., който след известно време решил да последва Д. до апартамента, където тя живее, тъй като у него се породило желание да прави секс с нея. Така, под предлог, че отива да си вземе неговото яке, защото му е станало студено, подс. К. станал и напуснал празнуващата компанията, като се отправил към адреса, на който живеела пострадалата Д. А..

Междувременно, свидетелката Д. А. се прибрала в дома си, който се намирал в гр. П. на ул. „С.“ № ***. В същият вход живеела нейната приятелка – свид. М. С. М.. Последната отишла в жилището на сем.А.и и двете момичета се забавлявали, като гледали клипове на мобилните си телефони. Подс. К. отишъл до апартамента на А.и и почукал на входната врата. Д. му отворила и той влязъл в апартамента, като се сторил пиян на момичетата, поклащал се и миришел на алкохол. Отишъл и легнал в стаята, ползвана от брата на Д., а в това време двете момичета били в банята, за да перат пантофите, които свидетелката преди това взела от майка си. Малко след това, подсъдимият искал да ползва тоалетната и двете момичета излезли.

Като излезнал оттам, подс. К., казал на свид. М. М. да си тръгва. Тъй като тя 4 се страхувала от него незабавно напуснала апартамента, след което се прибрала в жилището си на третия етаж в блока, а подсъдимият заключил вратата на апартамента след излизането на свидетелката.

Подсъдимият К. седнал на дивана и извикал свид. Д. А. да седне до него. Започнал да я опипва по гърдите и да я гали, на което тя реагирала като го питала какво прави. След това подсъдимият станал и бутнал за раменете Д. назад, като започнал да й сваля дрехите от кръста надолу.

Момичето се опитало да го избута, но не успяла, тъй като бил физически посилен от нея. Така подсъдимият успял да свали панталоните и бельото на свидетелката и й казал, че иска да прави секс с нея, на което тя отговорила :