Определение № 1807 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1807 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501342 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, чрез адв.М.К. против Определение № 134/ 30.03.2026г. по гр.д.№ 10305/ 2025г. по описа на РС-Пловдив , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 535/ 09.02.2026г по същото дело в частта на разноските. Иска се неговата отмяна по съображения в частната жалба за това, че съдът определя възнаграждението, а не съобразно списъка по чл. 80 ГПК, като същото следвало да е под определения размер по Наредба №1, позовавайки се на съдебната практика на СЕС в тази насока и множество такава на съдилищата в страната, вкл. в хипотезите на признание на иска.

Ответната по частната жалба страна Ц. И. Р., редовно уведомена чрез проц.си представител адв.С. Н., не е постъпил отговор по ЧЖ.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

ЧЖ изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Във връзка с постановеното Решение № 535/ 09.02.2026г на ПРС , с което е уважен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр с чл. 21, ал.1 ЗПК относно нищожност на договорна клауза по ДПК между страните с цена на иска 613, 47 лв, както и уважен насрещен осъдителен иск по чл.23 ЗПК, предявен от настоящия жалбоподател като ответник и ищец по този иск, съдът е определил за проц.представител на първоначалния ищец възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 204, 52 евро.

С оглед депозираната молба от жалбоподателя по чл.248 ГПК с идентични на настоящата частна жалба доводи, с обжалваното определение съдът чрез препращане към мотивите на решението в насока на определения размер на АВ по чл.38 ЗА , както и допълнил, че 1 независимо от признанието на предявения иск, поради липса на искане в тази насока, съдът не е постановил решение при признание на иска, а по делото са събрани всички необходими доказателства, обсъдени в постановеното съдебно решение.

Обжалваното определение, мотивирано чрез препращане към постановеното решение по делото в частта на разноските, както и наличието на допълнителен мотив при обсъждане доводите в молбата по чл.248 ГПК , е правилно и обосновано, съобразно обсъдената в решението известна съдебна практика на СЕС по съединени дела С-427/ 16 и С-428/ 16, както и актуалното С-438/22, последното във връзка с тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС вр с чл.4, пар.3 ДЕС, както и на пар.2 ДФЕС във вр. с чл.4, пар.3 ДЕС. Следователно формирането на убеждението на съда за определяне на размера в рамките на поискания от проц.представител възнаграждение до 400 лева, равняващ се на 204, 52 евро, се явява обосновано въз основа на процесуално-правните факти по делото, че се касае за предявен първоначален и насрещен иск, фактическите обстоятелства и правни съображения , които следва да се обсъдят, като първоначалната искова молба се явява фактически и правно обоснована, което обуславя в известна степен и признанието на иска от ответната страна, налице е постъпил отговор и по НИМ, ангажирани са доказателства.

Следователно така определеното възнаграждение по чл.38 ЗА, независимо, че е в размера, посочен в списък по чл.80 ГПК, не следва да се приема, че означава същият да е автоматично възприет в рамките на искането , тъй като е налице изричен мотив в обстоятелствената част на постановеното решение, както и обжалвано определение. Така посочения размер от 400 лв не се явява прекомерен, нeзависимо от материалния интерес по делото, при описаните извършени проц.действия от страните в процеса, по които е проявена процесуална активност както от страните чрез проц.им представители, така и от съда.

С оглед на това частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение ще се потвърди като правилно.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,пр.първо вр с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 134/ 30.03.2026г. по гр.д.№ 10305/ 2025г. по описа на РС-Пловдив , с което е оставено без уважение искането на „Макроадванс“ АД, ЕИК:

201127485, за изменение на постановеното по делото Решение № 535/ 09.02.2026г по делото в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3