Определение № 2411 от 04.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2411 гр. София, 26.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ

Съдебни

ИВАЙЛО Г. МАРИНОВ заседатели: МАРИЯНА Й. БАХЧЕВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело от общ характер № 20241110200632 по описа за 2024 година

Съдът, след като провери допустимостта и основателността на молбата, като обсъди събрА.те по делото доказателства, искА.ята и доводите на страната, намира от фактическа страна следното:

Н.о.х.д. № 632/2024 г. по описа на СРС, 11 състав било образувано по внесен срещу А. Ф. Д., ЕГН ********** обвинителен акт, с твърдения за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК.

Производството е приключило с протоколно определение от 09.02.2024 г., с което съдът е одобрил сключеното споразумение и е прекратил воденото наказателно производство. В наказателното производство, подс. Д. била представлявана от адв. П. К. от САК – служебен защитник.

С Решение № СФ-10338-9656/2024 от 15.04.2024 г. на НБПП на адв. К. било определено възнаграждение, в размер на 400 лева за предоставената правна помощ в съдебната фаза.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от активно легитимирано лице.

Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество, искането се явява основателно.

При вземане на своето решение, настоящият съдебен състав взе предвид обстоятелството, че Д. е била представлявана в наказателното производство от служебен защитник – адв. К. от САК, както и че участието на защитник в производството, предвид разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, е било задължително.

Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по делото писмено доказателство, а именно Решение № СФ-10338-9656/2024 от 15.04.2024 г., от което се установява, че на служебния защитник, от страна на НБПП е изплатено, на основА.е чл. 17, т. 2 НЗПП, възнаграждение за предоставената в хода на производството правна помощ, в размер на 400 лв.

1

Следва да се съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС. Същото задължава съдилищата, в случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е. независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия. В този смисъл, осъденото лице следва да понесе тежестта на разноските за предоставената служебна защита.

Воден от горното, СРС, НО, 11 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА А. Ф. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на НБПП сумата от 1 460 лева – възнаграждение за участие на служебен защитник по н.о.х.д. № 632/2024 г. по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на осъденото лице (чрез Началника на Затвора - Сливен), по реда на глава XXII НПК.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2