Решение № 133 от 08.06.2020, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 133/ 08.06.2020 г., град Добрич

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година, І касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА СИЛВИЯ

САНДЕВА при участието на секретаря В. САНДЕВА и прокурора при

Окръжна прокуратура - Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от председателя КАНД № 66 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 9а, офис, представлявано от Х.М.Х., чрез адв. В.Г., ДАК, срещу Решение № 140/ 04.12.2019 г. по НАХД № 76/ 2018 год. по описа на

Районен съд - Балчик.

Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалноправните правила и норми, с оглед на което иска то да бъде отменено.

Оспорва изводите на съда, че правоотношението между дружеството и лицето Асен *** следва да бъде третирано като трудово. Според касатора последният не е дължал престиране на работна сила, а определен резултат – изкоп за ВиК тръби.

Настоява, че в случая не е бил налице нито един елемент от трудовото правоотношение, като възразява, че неправилно съдът е кредитирал попълнената от лицето декларация, тъй като то било неграмотно. Допълва, че инструктажът за безопасни условия на труд е извършен от различно от наказаното дружество. При така изложените доводи прави оплакване, че първоинстанционният съд е постановил обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт Г.Н., който оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Добрич, І касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, се налага изводът, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С оспореното решение Районен съд - Балчик е потвърдил Наказателно постановление № 08-000327/ 137 от 15.06.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, с което на касатора, „***“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 1, ет. 6, ап. 613, представлявано от *****М.Х., в качеството му на работодател, за нарушаване на чл. 62, във връзка с чл. 1, ал.

2 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административното наказание глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 13.04.2017 г. в 15.30 часа, при извършена проверка от служители на ДИТ – Добрич, на обект „Изкопни дейности“ до к-с „***“, с. Кранево, общ.

Балчик, където (според НП) работници на касатора са извършвали строително – монтажни работи по изграждане на ВиК. На обекта е заварен да копае изкоп **** Х. ***, който попълнил декларация относно условията му по наемане на работа. Отразено е в НП, че на 20.04.2017 г. в ДИТ – Добрич от дружеството е представен граждански договор, сключен с г-н ***.

В резултат от възприетото при проверката и събраните писмени доказателства административнонаказващият орган (АНО) е счел, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател, е приело на 13.04.2017 г. Асен Х. ***, като общ работник, с място на работа – до комплекс „***“, с. Кранево, общ. Балчик, с трудова функция – общ работник, разпределение на работното време от 08.00 часа до 17.00 часа, с месечно трудово възнаграждение в размер на 540.00 лв., с два почивни дни, като не е изпълнило задължението си да сключи с работника трудов договор в писмена форма. За извършената проверка е бил съставен ПИП изх. № ПР1715829 от 11.05.2017 г. Приобщени към административната преписка са били както гражданският договор, така и договори за възлагане и изпълнение, книга за инструктаж от наказаното дружество.

По време на първоинстанционното производство са разпитани свидетели. Събраните писмени и гласни доказателства са еднопосочни и потвърждават извода на АНО за извършено административно нарушение, подведено под съответните норми.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Счел е нарушението за безспорно доказано, а административнонаказателното производство за проведено в съответствие със закона, с оглед на което в резултат е потвърдил НП изцяло.

Настоящият състав споделя изводите на РС за доказаност на нарушението и за липса на процесуални нарушения при постановяване на НП.

Решението е правилно и законосъобразно.

Възраженията на касатора са изцяло неоснователни. Такива възражения са били направени и пред БРС, чийто състав изключително подробно и задълбочено е обсъдил всяко едно от тях и е изложил мотиви защо не ги приема. С оглед на това настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК няма да преповтаря изложените от първоинстанционния съд мотиви, които изцяло споделя.

Фактическите обстоятелства по нарушението, описани в НП, налагат извод за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като нормите са императивни, поради което неизпълнението им е свързано с ангажиране на административнонаказателна отговорност на работодателя, както правилно е приел РС. За пълнота следва да се отбележи, че описаните условия на труд, естеството и организацията на възложената работа налагат извода, че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа. Включително е бил проведен и инструктаж за безопасност и здраве, който е част от задълженията на работодателя спрямо наетите работници по трудово правоотношение. Заглавната страница на книгата за инструктаж е с отбелязано име на дружеството – касатор, като в хода на първоинстанционното производство е изяснен въпросът защо е поставен печат на дружеството, с което касаторът е имал договор за възлагане от 21.03.2017 г. В този смисъл и това възражение е неоснователно.

РС е изложил доводи и за неприложимостта на чл. 415в КТ, като в резултат е потвърдил наложената санкция, която е минимално предвидената по закон.

По горните съображения настоящият касационен състав намира жалбата за неоснователна. Решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, І касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140/ 04.12.2019 г. по НАХД № 76/ 2018 год. по описа на Районен съд - Балчик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: